Синди Шкодрани, разработчик за самоуправляващи се коли: Най-голямо влияние може да имаш в родината си

Това е съдържание, създадено от маркетинг студио Storio по задание на партньор на "Икономедиа".

Синди Шкодрани, разработчик за самоуправляващи се коли: Най-голямо влияние може да имаш в родината си

© Sindi Shkodrani



Да отидеш в университет в чужда държава и да учиш компютърни науки, след като си учил информатика само една година в гимназия, в която няма компютри, звучи като предизвикателство. За Синди Шкодрани изборът на този път преди десет години се оказва правилният. Днес, едва на 28 години, тя е в Амстердам, където разработва автономни технологии, които ще стават все по-важни в бъдещето.


Първата ѝ спирка, след като излиза от Албания, е България, където Американският университет (АУБ) отваря вратите, а тя преминава през тях с упоритост и постоянство.


Обществени очаквания


Какво е да израснеш в Албания през 90-те? Разпадът на тоталитарния режим, изграден от Енвер Ходжа и продължен за кратко от предшественика му Рамиз Алия, е болезнен. На негово място избуяват организирана престъпност, наркоиндустрията, пирамидите и нескончаемото насилие. Проблеми, познати и в България, но мащабите на репресията (и последвалото люшкане на махалото към произвола) в Албания са други.




"Имаше гражданска война в града ми, когато бях само на три години и половина", описва първите си спомени Шкодрани. Градът е Вльора, времето - в средата на 90-те. Подкрепяните от правителството финансови пирамиди рухват, с тях - и финансовата стабилност. Властовият вакуум води до сблъсъци във Вльора. Всички родители се притесняват за децата си.


"Помня, че родителите ми ме отведоха при баба и дядо за няколко месеца. Трябваше да се покриват прозорците с одеяла и да е тъмно, ако се чуват звуци около сградата. "Баща ми се криеше на покрива от време навреме." Известно й е, че в къщата има оръжия. "Откачени неща, но бяха част от детството."


Спомените ѝ не са само лоши. Ерата на супермаркетите в Албания започва едва когато тя е в гимназията - в средата на първото десетилетие на века. Естествено е албанците да си купуват храната на място: месото от месаря, млечни и други продукти от околните села. "Всичко беше много лично и биологично, животът - прост," спомня си.


Това осъзнаване само подсилва равносметката в съзнанието ѝ: може само да е обнадеждаващо за 28 години да видиш шеметния преход в една страна, "минала през откачени етапи". Албанската икономика се развива (макар и недостатъчно, за да предотврати напускането на 25% от населението ѝ), Тирана се преобразява бурно. Преплитането на стратегически интереси на САЩ, Турция и други играчи и интеграцията на страната в НАТО помагат на Тирана, макар и да укрепят властта на управляващите за сметка на демокрацията. Страната дори би могла да започне преговори за членство с Европейския съюз.


Преди 15 години перспективата обаче не е толкова обещаваща. Не и от гледна точка на поколението, преживяло краха на най-репресивния режим в Европа. "Родителите ми мислеха за живот в чужбина", спомня си Шкодрани. Част от следващото поколение - това на брат ѝ - ще е готова да се върне, за да започне свой бизнес. "Но в моето поколение всеки ти казваше, че трябва да си тръгнеш." Албания не разполага по онова време с добри университети, а родителите осъзнават, че за да успееш, трябва добро образование.


"Хората не осъзнават, че най-голямо влияние може да имаш в родината си, каквото и да правиш. Ще ми се да го бяха разбрали по-рано."



Родителите и средата тласкат Шкодрани към заминаване. Тя съзнава, че е можела да направи и друг избор, но не съжалява. Просто "щеше да е хубаво да има други възможности за образование тогава".


"В България като в Албания - това беше шок"


За АУБ ѝ казва майка ѝ, която работи в образованието - научила от колеги, заради рекламно събитие на университета в Тирана. "Дори бях развълнувана, когато ми каза, защото не бях обмисляла", разказва Шкодрани. Обмисля преди това да учи в Западна Европа или в Съединените щати. Вместо това първото ѝ пътуване извън Албания се оказва именно в България.


За България тогава не знае много. Спомня си, че в кабелната си телевизия в Албания има чуждестранни канали, за които едва при пристигането си осъзнава, че са били български - мелодията на езика ѝ е позната от телевизията.


При пристигането си в България е в шок, когато осъзнава, че между двете страни има повече прилики от очакваното. "Беше шок, когато осъзнах приликата."


"Учат ни, че сме толкова уникални и имаме специална култура. Вярно е за всички страни на Балканите, но можеш да видиш как държавите си влияят взаимно и как се формира тази красива топилня."



Шкодрани не помни да е имала стереотипи спрямо студенти от други държави на Балканите, които да трябва да преодолява в АУБ; там студентите от региона са много. Говори за хармонията, която е изпитвала с тях: минало по-добре от очакванията ѝ, живеели добре. "Разбира се, мисля, че много хора идват с друго мислене, със страх и враждебност, но с времето ставате приятели, споделяте напитки и празненства, учите заедно, опознавате се. Това е красиво пътуване, не бях разочарована."


Да правиш карти не за хора, а за коли


В АУБ за Шкодрани предстои да намери кариерния си път. На този етап знае само, че иска да е полезна в "нещо приложно", след като обича математиката в училище. Възможностите са за избор между математиката, компютърни науки и информационни системи. Изборът на компютърни науки е съпроводен с известно безпокойство дали ще е на нивото, което се очаква от нея?


"Бях много дигитално неграмотна като дете. Информатика учихме само през последната година и нямахме компютри. Опасявах се, че ще отида на това място, където всички ще имат години опит в програмирането и ще започна от ниска точка, но накрая научих, че не е проблем да започнеш от точка, различна от тази на другите."



Страховете се оказват неоснователни; по-късно получава стипендията Google Anita Borg Scholarship - за студенти в компютърни науки със силни академични постижения, лидерски качества, страст към тази сфера и желание да се насърчи участието на жените в нея. Мисли и за докторантура в САЩ. Студентските години и "Еразъм" в Магдебург, Германия,обаче я насочват другаде - към изкуствения интелект и Европа. Изборът на университета в Амстердам е без алтернатива: ако не успее да влезе, тя би останала в България, за да работи за софтуерна компания "поне за малко".


Амстердам я отвежда в TomTom - компания за локационни технологии и потребителска електроника, където тя, от 2018 г., разработва карти за самоуправляващи се автомобили - с по-голям детайл и сложност. Помага на колата, а не на водача, да си намери пътя. "Улесняваме процеса, като даваме карти на колата, така че тя да има слой информация и да взема решения", казва. В този процес трябва да се съобразява с много неща и постепенният преход към автономност (с все повече функции, които автомобилът може да изземе от водача) е само пример за това.


Първата задача е глобалното събиране на данните от пътищата, но тя не е най-трудната. Основно предизвикателство е да се моделират пътищата с нужното ниво на точност (сантиметри), също на глобално ниво, така че да се избегне и най-малката грешка, която може да доведе до сблъсък.


Когато Албания изпреварва Нидерландия


Според Шкодрани моментът на автоматизация в шофирането - времето, когато самоуправляващи се автомобили ще се движат по свързани пътища с умни светофари и ще събират информация от тях по 5G магистрали като в презентациите на технологичните компании - зависи от твърде много променливи, за да бъде предвидена. Зависи от скоростта на изобретенията, от промени в регулаторните и инвестиционните политики на държави и региони, в икономиката. На Балканите например "ще трябват много, много години" за внедряване на автономните автомобили - дори само защото "дори колите да са на линия, трябва покупателна способност".


Би ли се върнала в Албания, за да работи в технологичния ѝ сектор и да помогне за развиването му? "Чакам правилната възможност", казва и добавя, че ще е предпазлива в рисковете си, преди да напусне работа.


"Имам надежди за Албания и особено в технологиите има толкова възможности, толкова потенциал за растеж. Може би трябва още обучение, да се научат младите как да правят някои неща. Но има толкова много потенциал."



В Албания обаче вижда сигурно предимство пред Нидерландия: там по-малко се усеща стъкленият таван за жените в светове като технологиите, все още обрисувани в клишетата като мъжки.


Шкодрани говори като човек, ангажиран с организацията с нестопанска Women in AI за насърчаване на ролята на жените в сектора. Започва да работи в програма за обучение на жени за стартъп индустрията и вижда, че много от тях имат нужда от тласък - отчасти защото средата невинаги е благоприятна за тях.


"Предизвикателството остава в света. Странно, но не го виждах в Албания. В математиката и науките имаме балансиран брой жени. В България и Нидерландия видях дисбаланс."



След тези думи уточнява, че сравнението се отнася повече за Нидерландия, отколкото за България и други балкански държави. Вижда в родината си културна предпоставка - от малките момичета се очаква да стоят повече вкъщи и да учат, когато момчетата отиват да играят. "Повече се очаква от жените и се справят добре. Обикновено учат повече и това им дава предимство."


Разговорът със Синди Шкодрани е част от специалния проект "Уроци за успех" по повод 30 години от създаването на Американския университет в България (АУБ). В него ви срещаме с хора, променили "правилата на играта". Те са изявени лидери със социална ангажираност, които се изправят смело срещу предизвикателствата на днешния свят. Общото между тях е, че започват своя път от Американския университет в България и разказват за своите стъпки към успеха, за трудностите, с които са се сблъскали, и за уроците, които са научили.


На всеки един от тях задаваме и по 10 въпроса:


1. По какъв начин студентските ви години повлияха на пътя, по който сте днес?


- Студентските години бяха най-важните. Когато сте студент, всички възможности са отворени за вас, няма какво да ограничава изборите ви, както по-късно. Наистина това определи пътя, който избрах днес, защото стъпките към бъдещето ми ме доведоха до това, което правя.


2. Как решихте да кандидатствате в АУБ?


- Разглежах различни варианти в Европа и САЩ. Чух от майка си за АУБ, отидох на промоционално събитие. АУБ ме привлече заради фокуса си към международни студенти и многообразието, стипендията и фокуса да се създават лидери. Международно, но близо от дома, не на последно място. Не го чувствах като голямо културно преместване и разсейване от ученето заради трудния живот в голям европейски град.


3. Кой е преподавателят, оставил най-голям отпечатък върху вас?


- Всички преподаватели, особено по компютърни науки, но най-вече изложение и убеждаване. Това беше въведение в познанието и критичното мислене. Наистина промени нагласата ми. Лекторите ми бяха Любомир Терзиев и Линет Ленард. Те промениха много.


4. Какъв е най-важният урок, който получихте там?


- Фокусът върху преживяването, редом с ученето, и това да се забавляваш в процеса наистина подпомага ученето. Мислиш, че трябва да учиш упорито през цялото време, но всъщност, ако се забавляваш, поемаш познанието по-бързо. По-лесно, отколкото ако нямате какво да правите в кампуса.


5. Каква си представяхте, че ще станете, когато започвахте да учите в университета?


- Мислех, че ще отида в академичните среди и ще правя докторантура в САЩ, но тогава осъзнах, че искам приложна работа и Европа ми подхожда повече.


6. Как се измерва успехът в живота?


- Много е лично за всеки. Не трябва да има глобален критерий, защото всеки започва отнякъде. Важното е да си оценяван, където и да си. За нас трябва да е за растеж, за идеята, че никога не спираш да се подобряваш - на индивидуално ниво. На външно - за това да допринасяш на обществото си. Може да е чрез работа, чрез доброволчество или друго.


7. Кои са трите урока, които научихте през последната година?


- Първият: заради COVID-19 научих, че трябва да продължаваш, вместо да чакаш нещата да се оправят. Ако дойдат трудности по пътя, ги приемаш и продължаваш, вместо да чакаш.


Второ, упоритостта е ключова. Може да си чудесен, но ако не правиш това всеки ден, никъде няма да стигнеш.


Трето, балансираният живот ще ви даде устойчивост навсякъде - включително на работа - така че трябва да се пазите устойчиви, а не да се похабявате с едно нещо.


8. Коя е книгата, която ви се иска да бяхте прочели в университета?


- "Мисли бързо, мисли бавно" на Даниел Канеман. Излезе в годината, когато постъпих, 2011 г. и я прочетох едва миналата година. Мисля, че щеше да повлияе различно на лекциите ми, вътре имаше интересни изследвания в икономиката. Щеше да е добре, ако я бях прочела в първата си година.


9. Ако можехте да разрешите един проблем в обществото, кой щеше да е той?


- Точно сега мисля, че е устойчив растеж на обществото. Заради потреблението ни и хаоса, който създаваме, където и да отидем, унищожаваме видовете. Ако допринесем с технология, която е устойчива и не разрушава планетата, това е нещо, с което можем да работим.


10. С какво мислите, че бихте се занимавали след 10 години?


- Обикновено не планирам много напред. След 10 години с това, което знам сега, мисля, че или бих управлявала сама компания или инициатива, за която имам страст, или бих променила напълно пътя си и бих правила докторантура за нещо, което не правя в момента - невронаука или творчество, създадено от изкуствен интелект. Много трудно е да се прогнозира, разбира се.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK