Сърбия без Белград гласува "за" подкрепяна от ЕС съдебна реформа, Вучич сам обяви резултата

Сръбският президент Александър Вучич изненада мнозина, след като сам съобщи резултатите вместо Централната избирателна комисия.

© Reuters

Сръбският президент Александър Вучич изненада мнозина, след като сам съобщи резултатите вместо Централната избирателна комисия.



Над 60% от гласувалите на референдум за промяна на сръбската конституция заради съдебна реформа са казали "да" вчера, макар и при много ниска избирателна активност.


Гласуването вчера може да е първото от серия допитвания, които според сръбски медии президентът Александър Вучич може да свика, след като спорна промяна в закона за референдумите наскоро даде възможност те да бъдат валидни без минимален праг, дори ако активността е като вчерашната. А тя бе едва около 30 на сто от имащите право на глас.


Обявените от Вучич - а не от централната избирателна комисия - резултати предполагат деполитизация на съдебната система чрез реформи, укрепващи независимостта ѝ. За тази цел призовават и Европейският съюз, и Съединените щати, и от двете дойдоха приветствия, когато референдумът бе насрочен в края на миналата година.




При тази активност разликата между гласувалите с "да" и "не" е около 400 хил. гласа. С дадената вчера подкрепа изборът на всички съдии и прокурори с няколко изключения се прехвърля към съдебната власт (съдебни съвети на съдии и прокурори). Парламентът ще избира само главния прокурор и 15 от конституционните съдии.


Какво може да се обърка


Съветите на съдии и прокурори съществуваха и преди, но с много по-голямо участие на изпълнителната и законодателната власт. Например правосъдният министър бе част и от двата съвета (сега ще е само от прокурорския), депутати също можеха да са и в двата (а с промените няма да са в нито един).


Сред основните аргументи на кампанията да се гласува с "не" бе настъпването на овладялата изцяло редица институции Сръбска прогресивна партия (на Вучич) в съдебната власт, но и трудността да се проследяват влиянията върху съдебната система, документирани в разследвания на малкото останали независими медии. Това е причината много експерти, макар да приветстват реформата, да смятат, че тя далеч не е достатъчна.

Има обаче и още една причина: твърденията, че на сегашния парламент му липсва легитимност. Сръбският законодателен орган прие реформата, довела до референдум заради конституционната поправка, която изисква, година и половина след бойкотираните от опозицията парламентарни избори през юни 2020 г.


На тях в парламента влязоха почти изцяло проправителствени партии, а Вучич се оказа с мнозинство от над три четвърти. Почти всички партии влязоха в правителство, чийто мандат - след безпокойство, изразено от Запада - бе сведен до близо година и половина. Още преди то да е дошло на власт, Вучич обяви нов извънреден вот през пролетта на 2022 г. и влезе в диалог с опозицията за начина, по който той ще се състои.


Гласуването може да е тест за други важни референдуми и това бе сред призивите на опозицията за предпазливост. От конституцията например зависи и решаването на косовския въпрос, тъй като във версията ѝ от 2006 г. се казва, че Косово е неделима част от територията ѝ. Вучич е уверявал, че всяко решение ще бъде взето, като се съобрази с волята на сръбските граждани.


Защо Вучич съобщава резултатите


Всъщност първите данни за вота дойдоха от самия Вучич, а не от сръбската ЦИК. Той обяви и че сръбската столица Белград съществено се различава в гласуването от останалите градове. Над 54% са се обявили "против", над 45 - "за".


Към ЦИК имаше въпроси защо тя обяви първи данни близо час след думите на президента, а журналисти бяха обвинени в "неразбиране на материята" и не получиха отговор.


От фактическия коалиционен партньор на Вучич, социалиста и бивш външен министър (сега председател на парламента) Ивица Дачич, те чуха, че сегашното правителство било първото, което само си отнемало власт.


Опозицията разтълкува резултатите от Белград, където е най-силна, като знак, че може да бъде казано "не на режима".


Имаше и критики към въпроса, който се свеждаше до "Подкрепяте ли акта за промени в конституцията на Република Сърбия?" и не обясняваше за какво точно се гласува.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK