Скопие загатва промяна в тона преди първата визита на Петков

Скопие загатва промяна в тона преди първата визита на Петков

© Юлия Лазарова



По-малко от 24 часа след като македонският премиер Димитър Ковачевски пое властта от Зоран Заев, той ще посрещне българския си колега Кирил Петков с търсене на допирни точки за изход от спора, блокирал евроинтеграцията на Западните Балкани. Идващи от македонския елит коментари сочат, че и новото правителство е готово да води диалог, но и че решението на първоначално нагнетилите напрежение исторически тепърва предстои да се намери.


Интересът към Ковачевски в Западна Европа още преди визитата на Петков същевременно е сигнал, че очакванията към съвместната работа на двамата премиера са големи с надеждата те най-после да разблокират македонската, а и албанската, евроинтеграция.


Още преди утвърждаването си в парламента Ковачевски се обяви за ново начало с поглед към бъдещето, а не към миналото, което стана основен повод София да наложи вето на началото на преговори между Скопие (а следователно - и вървящата в пакет с него Тирана) и Европейския съюз. В Северна Македония темата за миналото е деликатна и Ковачевски побърза (като предшественика си Заев) да увери, че страната му няма да преговаря за идентичността си, но по-лесно ще работи по теми от настоящето и бъдещето - премахване езика на омразата, повече икономическо сътрудничество, защита правата на самоопределящите се като българи.




Петков не отхвърля досегашната позиция на България, която се базира на два документа на кабинета и Народното събрание от 2019 г., но казва, че иска да я надгради - включително с поглед към проблеми като икономика и инфраструктура и създаване на двустранни работни групи както по тези теми, така и за култура, история и евроинтеграция.


На Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) миналата седмица Петков не получи подкрепа за идеята си този формат на разговори да бъде ограничен със срок, но там бе подготвена почвата за диалог в по-умерен тон, след като опитите да се реши проблемът в последните две години не дадоха резултат.

В програмата на Петков е цялото политическо ръководство на Северна Македония: от Ковачевски до президента Стево Пендаровски и председателя на парламента Талат Джафери. Там е и водещият коалиционен партньор на управляващите социалдемократи, Демократичният съюз за интеграция (ДУИ), представена от лидера си Али Ахмети, заедно с основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ в лицето на председателя Християн Мицкоски. Предвидена е и среща с българската общност в Северна Македония.


Защо Петков отива първи


Една от вече декларираните цели на посещението е да се обяви създаването на споменатите пет работни групи - икономика, култура, инфраструктура, евроинтеграция и история. Други възможни заявки бяха направени от външния министър Буяр Османи: пред БНТ той каза (макар да не обвърза решението директно със срещата), че според него е възможна промяна в състава и работата на съвместната българо-македонска историческа комисия, която е в застой близо две години.


Към визитата имаше критики в България, че Ковачевски след избирането си първо трябвало да дойде лично в София, а действията на Петков били символ на слабост. Обратно, българският премиер смята, че това е жест, който показва желание за промяна в подхода и искрено намерение да се реши спорът, ако и двете страни положат усилия.


Посещението бе под въпрос за днес, след като карантината, под която се оказа премиерът след КСНС, първоначално го принуди да обяви, че визитата се отлага. Това се промени благодарение на новите правила, въведени миналата седмица точно след като всички водещи български политици се оказаха в изолация заради положителния тест за коронавирус на председателя на парламента Никола Минчев. По тези правила Петков даде отрицателен PCR тест и излезе от карантина.


Знак за желанието за промяна от българска страна идва и от състава на делегацията. От българска страна тя включва външния министър Теодора Генчовска, транспортия Николай Събев и заместник-председателя на парламента Кристиан Вигенин (заместващ заразения Минчев). Инфраструктурата - както връзката София-Скопие по земя, така и с директна авиолиния между двете столици - бе акцент още и в предизборната платформа на Петков и Асен Василев като лидери на "Продължаваме промяната". Свързаността също получи подкрепата на КСНС.


Към очакванията за визитата същевременно дойде и послание от Запада. Всъщност, въпреки че Петков посещава Ковачевски съвсем малко след началото на мандата му, той не е първият му гост. Вчера в Скопие пристигна германският министър за европейските въпроси и климата Ана Лирман. Тя заяви, че новото правителство в Берлин поставя интеграцията на Западните Балкани високо като приоритет в програмата си. Не закъсняха и разговори с американския посланик Кейт Бърнс.


Какво не се очаква по време на визитата


На фона на критиките за визитата Петков коментира ситуацията и пред български, и пред македонски медии. От тях се разбра какво няма да има по време на визитата.


Пред Би Ти Ви Петков обяви, че няма и не е имал планове да работи за диалог с точна продължителност шест месеца, целта е просто разговорът в работните групи да е динамичен и с конкретни резултати. Това следва задочния спор между него и президента Румен Радев дали даденият ориентировъчен шестмесечен срок за работата на работните групи трябва действително да бъде наложен. Против това се обявиха и представители на Северна Македония.


След публикации в македонската версия на "Гласът на Америка" за разговори между Вашингтон и София за "македонското малцинство" в България Петков каза, че в България няма такова и разговор по темата няма да има, нито е воден със Съединените щати.


Пред македонската агенция МИА Петков заяви, че е готов за ново начало, но то за момента не включва нови добавки към Договора за добросъседство - като анекс например. По думите му фокусът е върху конструктивен тон и практичност с цел решаване на конкретни проблеми.


"Не, не идвам с никакъв анекс. Нямам подготвен документ или нещо друго, тъй като всички тези документи нямат смисъл, ако не им дадем истинска мотивация, че трябва да свършим работата."


Кирил Петков,

премиер на България


През очите на Скопие


Османи отчете, че доверието в момента е сведено на най-ниско ниво и докато се гради, трябва то да се изпълни с конкретни проекти - от инфраструктура и инвестиции до образование и култура. Разликите може да изглеждат непреодолими, но в конструктивен климат няма да е така, обяви външният министър. Попитан дали ще остане форматът 5+1 със списък от въпроси, предложен от бившето служебно правителство, Османи изрази подкрепа за "адресирането на тези въпроси", но не навлезе в конкретика.


За искането на Радев за вписване на българите в конституцията Османи също изрази поддръжката си, а за промяната на учебниците заради езика на омразата каза, че "всички въпроси, които са наследени от югославския подход към България, не трябва да ги внасяме" в Северна Македония. Трябва да се намери решение и за словото на омразата на ежедневно ниво - например чрез специални институции, които да следят как се проявява.


"Историческата комисия започна добре" и началната ѝ работа за пръв път създава общи погледи към исторически фигури. Сега новите правителства трябва да помислят дали чрез подхода или структурата да внесат свежест в работата. "Договорът от 2017 г. имаше за цел да отдели политиката от историята" и за това трябваше да помогне комисията, а именно това е стремеж на Петков, според външния министър.

Османи заяви, че Северна Македония не е изразила ясно пред гражданите си факта, че България не посяга върху идентичността ѝ и трябва да се работи за по-добра комуникация. Кабинетите и на Борисов, и на Петков отричат исканията на България да са насочени срещу македонската идентичност, но острите послания от предишното избрано правителство на ГЕРБ-СДС/ВМРО, включително призивите да бъдат признати българските корени на народа и езика, създаваха напрежение сред македонците.

Новият вицепремиер за европейските въпроси Боян Маричик заяви, че се очаква "нова динамика" в разговорите със София и работни групи с поглед не само върху историята, както и да няма обвързващи срокове (срещу каквито се обяви и Радев).


"ОМО Илинден" срещу Петков


Срещу визитата и желанието на България да отстоява позиция и да издейства отстъпки има отпор сред политици и организации в страната. Опозицията, а и организации като "ОМО Илинден", претендиращи за "македонско малцинство" и нерегистрирани в България, вече нападат Петков, че с нищо няма да е по-различен от предшественика си Бойко Борисов или от бившия вицепремиер Красимир Каракачанов, архитект на подхода с едностранни условия към Скопие, който София прие две години след подписването на Договора за добросъседство с аргумента, че той не се изпълнява.


Особено остри са критиките от "ОМО Илинден", според която думите на Петков, че в България няма македонско малцинство отпращат към разбиранията на Тодор Живков, чиито "духовни внуци" са в коалицията и това попарва надеждите.

В действителност в България такава отстъпка би била политически немислима, но дори да не беше, София няма правните механизми, с които да признае наличието на "малцинство", още по-малко - да го впише реципрочно в конституцията, където няма място за етнически общности. Въпреки това ВМРО-ДПМНЕ обвързваше вписването на българите в македонската конституция с признаването на македонско малцинство от България, докато първата стъпка бе изисквана от президента Румен Радев. КСНС бе крачка назад в това искане, макар Петков да каза преди няколко дни, че го смята за възможно решение.


Маричик каза пред Лирман, че Северна Македония няма по никакъв начин да настоява на идеята за македонско малцинство, тъй като това е вътрешна работа за България.


Обвинението от организацията дойде след като екипът на президента Стево Пендаровски отложи планираната за периода около визитата на Петков среща с "ОМО Илинден", която би легитимирала отхвърляната от България организация дни след смяната на властта в Скопие.


"Не ни трябват нито преамбюли, нито параграфи"


Зад атаките на ВМРО-ДПМНЕ и "ОМО-Илинден" остана в сянка отворено писмо до Петков от най-голямата македонска стопанска камара, чийто президент Бранко Азески публикува. "На нас, бизнесмените, не ни трябват нито конституционни преамбюли, нито някакви параграфи, за да уважаваме Република България и гражданите ѝ. Уважаваме някого, ако носи печалба, плаща данъци и е обществено отговорен," се казва в писмото. В него Азески казва на Петков, че бизнесът го поддържа. "Направете комисия на бъдещето и решете проблема."


"Живеем по едно и също небе, но нямаме същия хоризонт. Малко ли е това, че европейците ни се смеят а нивото на икономическо сътрудничество."


Бранко Азески,

президент на Стопанската камара на Северна Македония


Това е част от тезата на Петков, доколкото според него българският бизнес трябва да има по-широко присъствие в Северна Македония и това би помогнало за решаване на проблемите между двете държави.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK