Македонски българи: Добавянето на българите в конституцията е идея на желаещите "македонско малцинство"

Македонски българи: Добавянето на българите в конституцията е идея на желаещите "македонско малцинство"

© Юлия Лазарова



Проблем ще е, ако българите се впишат в македонската конституция като само една от всички "части от народи", а не с уточнението, че имат общо историческо, културно и езиково наследство, защото така би се поставило под въпрос и настояването на обща история на българи и македонци, и отричане от резултатите, произлизащи от общата история.


Това се казва в позиция на Български културен клуб - Скопие, публикувана в деня преди междуправителственото заседание на премиерите Кирил Петков и Димитър Ковачевски. На него бяха очертани стъпките в опитите за изграждане на доверие - чрез работни групи и преговори по спорните теми - за да се създадат нужните условия за сваляне на ветото за преговори на Северна Македония с Европейския съюз. Ковачевски остави днес отворена вратата за идеята българите да бъдат добавени в конституцията, ако се самоопределят по начин, различен от мнозинството.


БККС твърди още че исканията за включване на българите в конституцията по сега обсъждания между властите начин идват от същите центрове, които финансират исканията за признаване на "македонско малцинство" в България. Изтъква се, че адвокатът на бизнесмена с български паспорт Орце Камчев Тони Менинковски, който е и председател на правната комисия на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, е адвокат на ОМО "Илинден" в Страсбург.




Посочва се предложението на "политически кръгове" (без да се навлиза в конкретика) от българска страна Камчев (спорен бизнесмен, някога близък до властта при бившия премиер Никола Груевски, днес съден по няколко дела) да стане почетен консул на България, което бе отклонено, но съпротивителните сили (според текста на позицията) се интензифицират и са тъкмо онези, действащи против Договора за добросъседство. "Доведени сме до ситуация включването на македонските българи в конституцията да зависи от ВМРО-ДПМНЕ."


"Като на българите в Сърбия"


Позицията поставя под въпрос и твърдението за "единство в позицията на македонските българи" седмици след като няколко организации, представляващи македонци с българско самосъзнание, поискаха от президента вписването на българите в македонската конституция наравно с други общности - албанци, турци, власи, бошняци, роми. Това искане, зад което най-недвусмислено стоеше президентът Румен Радев от миналата година насам, се разглежда като осъществимо от кабинета в Северна Македония, ако се съди по днешните думи на Ковачевски след заседанието.

Всъщност от тази и предишни позиции следва, че няма организация на македонските българи, която да се е обявила против вписване на българите в конституцията; въпросът е как ще изглежда то. Разликата в позицията на БККС е, че в нея се говори за специално място за българите предвид общата история и връзките, а не за изреждането им като общност или "част от народ" (в Скопие не се използва формално думата "малцинство") редом с останалите, чиито права конституцията се ангажира да гарантира. Това искане обаче също би изисквало конституционно мнозинство от две трети в парламента на Северна Македония.

Правните гаранции за защита на правата на българите се превърнаха във важно българско искане, а именно вписването им в конституцията е изтъквано от Радев като водещо (макар и не единствено) условие за пробив в блокираните от ветото за преговори отношения София - Скопие, което вече недвусмислено идва като послание от кабинета.


"Разделянето и противопоставянето на понятията "българин" и "македонец" е исторически необосновано и политически неоправдано. Това е рецидив на чужди доктрини."


Български културен клуб - Скопие

БККС смята, че без частта за общата история статусът на българите в Северна Македония ще е като този на българите в Сърбия. "Ако те нямат обща история със сърбите, не честват общи исторически личности, не говорят същия език, това между нас, македонските българи, и тези, които се определят като македонци, категорично не е така."


Работата на историческата комисия


Организацията приветства усилията на двете правителства, но настоява и за конкретни стъпки в името на близостта между българи и македонци. Например "общата история да се дефинира ясно" и да включва: "Лицата, родени и израснали на територията на "географска" Македония, служили на българската държава или църква или борели се за нейното обновяване; лицата или организациите, които определяли говорите си като български, на базата на които е кодифициран днешният македонски език; лица и организации, борили се за автономна и независима Македония, използвали български книжовен език за документите, знамената и пропагандните си материали."


В позицията си БККС предлага историческата комисия да ограничи работата си единствено до идентифициране на историческите личности и събития, които двете държави ще се ангажират да отбелязват съвместно със свобода на интерпретации.


Повтаря се позицията, че пътната карта трябва да даде гласност на личностите, които поддържат Договора за добросъседство, и да маргинализира противниците им, а "ако имаме обща история, тя не може да се краде и да се промени".


Според БККС само Договорът за добросъседство и спазването му могат да гарантират, че се избягва опасността от "продължителен замразен конфликт", който не е в интерес на държавите. "Самодоволството от червените линии може да реши България от лидерската роля в евроинтеграционния процес на Западните Балкани, а в Република Северна Македония дава импулс на силите, които са против договорите с Гърция и България" в полза на сръбско-албанско-македонския проект "Отворени Балкани", продължава позицията.


Повече за меморандума, публикуван през октомври 2020 г. преди българското вето, четете тук.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK