"Бързането може да значи избързване": Скопие подготвя македонците за промяната към София

"Бързането може да значи избързване": Скопие подготвя македонците за промяната към София

© Юлия Лазарова



Студено след обяд в София, топло и сърдечно посрещане на премиера Ковачевски и министрите" е заглавието на близкия до управляващите социалдемократи в Северна Македония "Слободен печат" от посещението на правителствената делегация в България тази седмица. Авторът обяснява в последващ коментар, че вижда шанс да се обърне тенденцията на застой от последните 30 години: "Проблемите между двете държави съществуват, но в последно време са дефинирани като точки: отворени политически въпроси, които двете страни трябва да решават."


Този тон е сигнал за предпазливите жестове от македонска страна в очакване да се разгърне новият подход между България и Северна Македония при правителствата на Кирил Петков и Димитър Ковачевски. Заедно с посланията, директно и индиректно отправяни от македонския управленски елит в последните дни, той показва, че кабинетът поне на думи подготвя почвата за труден за Северна Македония път: без повече срокове за начало на преговори, с необходими отстъпки в диалога с България и с нуждата македонците да разберат, че връзките със София най-малкото на символно ниво ще са приоритет.


"Дневник" обобщава позициите, с които управляващите подготвят почвата най-малкото да покажат ново отношение към България, но и въпросите, които новият подход извиква в публичното пространство и съпътстващите ги трудности.


"Бързането може да значи и избързване"




На фона на очакванията в предходното правителство да има пробив с България до конкретен срок от седмици, месец или два (и на съпротивата на президента Стево Пендаровски срещу идеята за преговори цели шест месеца), новият тон за македонската публика е видим в коментарите и на двете съуправляващи сили: социалдемократите (в лицето на Ковачевски) и Демократичният съюз за интеграция от албанския блок (в лицето на външния министър Буяр Османи).


След две седмици на постепенно разграничаване на правителството в София от идеята за непременно кратък хоризонт на преговорите посланието, изглежда, е прието и от кабинета в Скопие. Пред македонски медии след междуправителственото заседание с Петков Ковачевски казва, че не се ангажира с конкретни срокове, тъй като бързането може да значи и избързване.


По думите му, въпреки че ще се придържа към "червените линии" от миналогодишна резолюция на парламента в Скопие, ще се изгради рамка в диалога, която да доведе до отваряне на преговори с ЕС. Това съответства и на коментарите от екипа на Петков за "надграждане" на съществуващата позиция.


Ковачевски може да не бърза, но ден след междуправителственото заседание посети заедно с транспортния министър Благой Бочварски и директора на македонската пътна агенция Еюп Рестеми терена, на който се изгражда скоростният път Ранковци - Крива Паланка с дължина 24.5 км. С този жест Ковачевски иска да покаже, че няма да губи време: целта е Коридор №8 да бъде върнат "между върховните приоритети на Европейския съюз". Като аргумент изтъкна, че от другата страна на границата Петков ще провери същото по пътя към Берово.


Едновременно с това и той, и външният министър Османи подготвят македонската общественост за това, че от Скопие ще трябва да има отстъпки. Всички водещи медии в страната съобщиха за интервютата на Османи пред БНТ и Би Ти Ви, в които говори за възможни стъпки: промяна на състава на историческата комисия; бързо номиниране на посланик в София, какъвто няма от средата на 2020 г.; готовност за реабилитация на македонските българи, жертви на югославския режим.


От коментарите на правителството пред медиите в Скопие засега идват внимателни, положителни сигнали дори там, където има отчитане на реалността: разтопяването на ледовете все още е по-скоро пожелателно. Това направи и заместник-министърът за местно самоуправление Зоран Димитровски, който за "Канал 5" каза, че дори взаимодействието между официални лица от двете страни да изглежда като постановка, това е по-добре от говора на омразата между двете държави.


"Дори сега да се казва, че се играе на състояние на добросъседство, по-добре е да играете на добросъседство и да създадете атмосфера, за да направите след това истинска крачка."


Зоран Димитровски,

македонски зам.-министър за местно самоуправление


Призив за дебат в македонското общество


Предпазлив оптимизъм се чува и от среди, близки до властта, от чиито коментари идват послания за нуждата от промяна в нагласите на македонското общество.


Пример е едно от последните предавания на "24 анализа" по ТВ24: загубилият поста си като специален пратеник за България Владо Бучковски каза, че за седмица е направено повече между София и Скопие, отколкото за година (макар това да поставя под въпрос дори работата по време на неговия мандат). Пред "24 анализа" той очаква раздвижване в новия формат за работните групи с първи резултати до три месеца, но не обвързва с този срок падането на българското вето, а добавя: "Проблемите не са само политически, защото двете общества реално се отдалечиха едно от друго повече, отколкото преди две години."



Част от вината в това предаване бе прехвърлена на бившия вицепремиер за евроинтеграция Никола Димитров, който заяви, че имал разногласия с останалите в кабинета по темата как се преговаря с България. Това направиха и Бучковски (според когото Димитров застрашил македонската преговорна позиция), и бившият посланик на Скопие в София Мариан Гьорчев, другият събеседник в студиото.


Гьорчев призова за диалог с "македонските граждани с българско самосъзнание". "Ако отворим широк обществен дебат и започнем да говорим искрено, ще стигнем до извода дали тези хора се чувстват българи, дали са отправили искане. Тук е основата на доверието, а то се гради с конкретни изпълнения." Той нападна Димитров, че всъщност е бягал от взаимодействие с парламента по темата за България, защото комисията е в ръцете на ВМРО-ДПМНЕ.


"Това значи, че там има дебат. Това общество е отворено, каквото и да мислим ние, то е много по-отворено. Всичките им решения бяха в събранието на Република България. За разлика от това министър Димитров бягаше от среща с комисията за външните работи, защото я води член на опозицията. Трябва да отворим процеса: да се появи разномислие, аргументи, позиции, и да изградим тук македонски синтез, който да направи възможно българите да започнат да ни вярват."


Мариан Гьорчев,

бивш посланик на Северна Македония в България


Резолюцията в парламента, приета миналата година, може да очертава червени линии за преговори (свързани основно с историята, езика и идентичността), но не дава време за дебат, каза Гьорчев и с това се съгласи и Бучковски, който отиде и по-далеч: според него без дебат няма да има пробив:


"Мисля, че без дебат македонското общество няма да е подготвено и за най-доброто решение. Много по-гласни са дежурните патриоти и хората, които "защитават националните интереси", с подмятане на непроверена информация. Това се показа за 13-те ми месеца като представител на правителството като една от най-големите пречки за изграждането на позицията ни: недоверието. Има недоверие към българската страна, между властта и опозицията. Позицията ни е слаба. Има съмнения, че нещо се крие."


Владо Бучковски,

бивш македонски премиер и спецален пратеник за спора с България


Дебатът трябва да надхвърли преговорите, а трябва да обхване и македонското минало: например отношението към югославското време, във връзка с реабилитацията на жертвите с българско самосъзнание в тогавашна Македония (едно от политическите искания), казва още Бучковски.


Трудните теми и проблемите


Македонски журналисти, от друга страна, търсят отговори на неизказаното в изявленията на Ковачевски и новото правителство.


За "Дневник" Мариян Николовски от телевизия "Сител" откроява три основни въпроса, на които този подход още не дава отговор:

"Първият е дали тези срещи и твърденията за нов импулс ще продължат със същото темпо и какъв ще е крайният резултат.


Вторият - което е същинският въпрос - е: ще има ли разблокиране на процеса на евроинтеграция или по-точно скорошно сваляне на ветото за преговори?


И третият, за който в Македония все още има скептицизъм, е колко силно е правителството на Петков спрямо президента Румен Радев да решава за Македония."


Връзката между новия подход с групите и ветото, което ще зависи най-вече от решаването на политическите въпроси между София и Скопие, разколебава някои македонски журналисти.


"От днешното негово (на Кирил Петков - бел. ред.) посещение не разбрахме кога ще падне българското вето за преговори, казаха водещите на "Клик Плус" Един Растодер и Ерол Шакири в средата на миналата седмица, след като Петков бе в македонската столица.


Когато миналото застигне бъдещето


Властите в Скопие трудно могат да насочват разговора по деликатни теми като малцинствените претенции, каквито формално нямат от години, или ролята на "дълбоката държава" в отношенията между България и Северна Македония.


Вторият проблем обаче се обсъждат сериозно в телевизионните студиа - най-малкото защото привлякоха вниманието на Скопие и около края на управлението на Никола Груевски, и около първото българско вето, което бившият премиер Любчо Георгиевски свърза с "дълбоката държава" и от двете страни на границата.


"В България има огромна инсталация на руски сили, присъстващи в медиите, в тайните служби, както и при нас, където има огромна инсталация на белградски служби във всички сфери на живота ни. "Уикилийкс" каза - а това значи, че добре го знаем - че бившият ни посланик работи за (службите на Сърбия - бел. ред.), а ние го награждаваме и го правим шеф на тайните служби. Всички тези служби ще направят всичко Македония и България да не се сближат и Македония никога да не влезе в ЕС."


Михаил Пановски,

депутат от първия македонски парламент


С последния коментар Пановски има предвид Виктор Димовски, ръководител на Агенцията за национална сигурност (наследника на тайната полиция, Управлението за сигурност и контраразузнаване, от времето на братовчеда на Груевски Сашо Миялков). Петков и Ковачевски ще имат "огромни проблеми" от хората, които не искат да се подпише споразумение, казва още Пановски.


Темата за ОМО "Илинден" като "разменна монета" за вписване на българите в конституцията също изглежда извън контрола на правителството. Вицепремиерът Боян Маричич изрично заяви, че Скопие не иска признаване на "македонско малцинство" и това не е на дневен ред. Проблемът обаче не може да изчезне от македонските медии. Не само националистически и други опозиционни фигури коментират темата публично; пред ТВ24 Бучковски също говори за искането за реципрочност, защото това би помогнало за солидаризация с трагични фигури от македонската история.


Срещу тези нагласи продължава да върви македонското правителство. Нито Ковачевски, нито Османи спират да повтарят, че искането за вписване на българите в македонската конституция и това за признаване на македонско малцинство в България са несравними: българската конституция не говори за малцинства и е базирана на концепцията на политическа нация, а македонската гарантира права чрез т.нар. части от народи (една от които според исканията на София трябва да са българите).

За сложността (от македонска гледна точка) на казуса с ОМО "Илинден" говори и очакването на разговорите между президента Стево Пендаровски и представители на организацията. Пендаровски бива критикуван, че излъчва едни послания пред българския елит и други - пред македонската аудитория (например в "Анализа 24"). ОМО "Илинден" същевременно биват интервюирани от много от водещите медии в страната; в публичното пространство много обществени фигури са опитвали да ги представят като пример в подкрепа на твърдението за несправедливото отношение на "българи" към "македонци". Пендаровски е обвиняван, че легитимира организацията, но каузата, която тя твърди, че отстоява, отдавна е в дневния ред на македонските медии.


Говорители на искането за реципрочност и признаване на "македонското малцинство" (каквото в България не може да има дори при хипотетично регистриране на ОМО "Илинден", отстояваща тезата, че то съществува) са както кадри на ВМРО-ДПМНЕ, така и свързани с нея личности като конституционалиста и бивш кандидат-президент Гордана Силяновска-Давкова.


Последните примери само напомнят, че задачата пред Скопие е трудна, а в кабинета осъзнават рисковете от съпротивителните сили срещу нормализация със София, но не планират да се откажат от нея. Екипът на Ковачевски най-малкото показва, че иска да приеме задачата сериозно.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK