"Сега или никога": климатичните крайности ще се избегнат само с големи съкращения на емисиите

"Сега или никога": климатичните крайности ще се избегнат само с големи съкращения на емисиите

© Reuters



Драстични ограничения на използването на изкопаеми горива. Отглеждане на гори и по-малко ядене на месо. Това са само част от действията, необходими през това десетилетие, за да се овладее глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий над температурите отпреди индустриалната епоха. Това се подчертава в голям доклад на агенцията на ООН за климатични науки, информира "Ройтерс".


Въпреки предупрежденията за климатичните промени, издавани от Междуправителствената експертна група за климатичните промени (IPCC) от 1990 г., глобалните емисии са продължили да нарастват през последното десетилетие, достигайки най-високата си точка в историята.

Резултатът: глобалните емисии са на път да надхвърлят предела на затопляне на планетата с 1.5 градуса, предвиден в Парижкото споразумение за климата от 2015 г., и да достигне около 3.2 градуса до края на века.


"Напуснахме COP26 в Глазгоу с наивен оптимизъм, основан на нови обещания и ангажименти", коментира генералният секретар на ООН Антониу Гутериш с публикуването на доклада, като допълни: "Но настоящите обещания за климата (все още) биха означавали 14% увеличение на емисиите. А повечето големи емитери не предприемат стъпките, които са необходими да се изпълнят дори тези неадекватни обещания."




Към този момент само големи съкращения на емисиите през това десетилетие във всички сектори, от селското стопанство и транспорта до енергетиката и сградите, могат да обърнат нещата, се изтъква в доклада на IPCC. Дори тогава правителствата също така ще трябва да увеличат усилията си за засаждане на повече дървета и разработване на технологии, които биха могли да премахнат част от въглеродния диоксид, който вече е в атмосферата след повече от век индустриална активност.


За да се държи затоплянето под контрол, глобалното потребление на въглища например трябва да спадне с най-малко 67% към 2030 г. и 95% към 2050 г., докато използването на петрол и газ също трябва да намалее рязко според доклада. Това би означавало затваряне и замяна на електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, и други съоръжения потенциално десетилетия по-рано от планираното и отмяна на ново строителство.


"Сега или никога", предупреди съпредседателят на доклада на IPCC Джим Скеа в изявление. Това е последният от поредица доклади на IPCC, съставени от три части, като следващият цикъл от доклади не се очаква през следващите поне пет години.


Драма и забавяне


Докато други неотдавнашни доклади на IPCC разглеждаха най-новите открития в науката за климатичните промени, както и начините светът да се адаптира към по-топъл свят, днешният доклад се заe с начини за ограничаване на емисиите, което го прави един от по-спорните доклади на IPCC за правителствата. Някои учени определиха процеса като "мъчителен", а IPCC беше принудена да отложи публикуването на доклада с шест часа днес.


Окончателното одобрение на ключовото обобщение на доклада за политиците, което изисква одобрение от всички страни, последва маратонско извънредно заседание през уикенда, докато правителствени служители се заяждаха във връзка с формулировката. "Различните страни имат различни интереси", отбеляза съавторът на IPCC и климатолог Ян Минкс и допълни: "Всеки иска да се увери, че притесненията му са адресирани... но учените имат последната дума."


След публикуването на доклада заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за климата, призова европейските политици да удвоят усилията си за прекратяване на зависимостта от руските въглища, газ и петрол. "Войната в Украйна само засили чувството ни за неотложност, защото сега според мен никой не може да намери извинение да не ускори края на прекомерната употреба на изкопаеми горива", посочи Тимерманс пред Европейския парламент и настоя: "Не можем да продължим да внасяме огромни количества изкопаеми горива."


Свиване на търсенето


Докато предишни доклади на IPCC за ограничаване на въглеродните емисии се фокусираха върху обещанието за устойчиви алтернативи на горивата, като слънчева и вятърна енергия, новият доклад по уникален начин подчертава необходимостта от свиване на потребителското търсене.


"Повечето хора допускаха, че ограничаването на търсенето може да бъде постигнато чрез подобряване на ефективността", коментира икономическият антрополог Джейсън Хикел от Лондонското училище по икономика и допълва: "Но доказателствата, които имаме сега, показват, че само по себе си това няма да е достатъчно."

Без свиване на търсенето на енергия, отбелязва докладът, бързото намаляване на емисиите до края на това десетилетие, за да се запази глобалното затопляне под 1,5 градуса, ще бъде почти невъзможно. "Приемането на начин на живот с по-ниско потребление е почти единственият бързодействащ политически ход, който ни остава, за да предотвратим катастрофалните последици от климатичните промени", предупреди Даниел Куигин, изследовател на околната среда в британския политически институт "Чатъм хаус".


Това "смекчаване от страна на търсенето", както се посочва в доклада, поставя бремето върху правителствата да приемат политики, които поощряват устойчивите избори. Един пример би било инвестирането във велоалеи и обществен транспорт, като същевременно се блокират колите от градските центрове, за да се промени общественият избор.


Подобно действие може да забави икономическия растеж с няколко процентни пункта в краткосрочен план, се казва в доклада, но тези загуби ще бъдат превишени от икономическите ползи от предотвратяването на екстремни климатични промени.


Преди десетилетие ограничаването на търсенето беше "политически неприятно", коментира Куигин и уверява: "Ала сега както с пандемията, така и с кризата Русия-Украйна, виждаме... началото на политическа воля. Когато хората наистина оценят мащаба на кризата и проблемите, които тя може да създаде, те са готови да ограничат консумацията."


Докладът на IPCC излага няколко пътя за емисиите на парникови газове, които биха могли да ограничат климатичните промени или, алтернативно, те да излязат извън контрол. Групирайки 1600 потенциални пътя в осем широки категории, IPCC описва как различни правителствени политики и индустриални активности биха повлияли на повишаването на глобалните температури до 2100 г.


Най-оптимистичен сценарий


Само две категории пътища или сценарии, наречени "C1" и "C2" в доклада, биха могли да задържат света към целта на Парижкото споразумение. Пътищата "C1" общо взето биха задържали температурите до тавана от 1.5 градуса, докато пътищата "C2" предвиждат временно превишаване до около 1.7 градуса, преди да паднат обратно до около 1.4 градуса до края на века - ситуация, която все още може да отприщи необратими въздействия като мъртви коралови рифове.


Светът ще трябва да инвестира големи средства във възобновяема енергия и да направи драматични съкращения на емисиите на парникови газове през това десетилетие, включително огромно намаляване на използването на въглища, петрол и газ. Но само това не би било достатъчно. Част от въглеродния диоксид (CO2) също така ще трябва да бъде отстранен от атмосферата чрез увеличаване на горите по света, както и чрез зараждащи се технологии като директно улавяне на въздух. Тези пътища ще имат пик на емисиите към 2025 г. и нетни нулеви емисии на CO2 към 2060 г. Тъй като глобалните емисии продължиха да се увеличават от 2017 г., в доклада се казва, че дори тези пътища може да не достигнат целта от 1.5 градуса.


По-осъществим сценарий


По-реалистичните пътища "C3" и "C4" биха могли да ограничат затоплянето до 2 градуса, но само ако правителствата бързо приемат и разширят своите настоящи национални планове за климата. Вместо това глобалните емисии са на път да достигнат 57 гигатона годишно към 2030 г., вместо приблизително 53 гигатона, предвидени в обещанията. Ако страните не се придвижат в рамките на това десетилетие да осъществят своите национални климатични планове, емисиите ще трябва да намалеят рязко след 2030 г. - с повече от 1,4 гигатона всяка година - до 2050 г. Тези пътища предвиждат нетна нула за CO2 до 2085 г., но някои може да не успеят да достигнат нетна нула за всички емисии на парникови газове през този век.


Отбелязвайки, че както незабавните действия, така и резките съкращения след 2030 г. ще бъдат трудни за много страни, в доклада се казва, че тези пътища вероятно ще се нуждаят и от това правителствата да приемат политики, които ограничават потребителското търсене за използване на енергия, пътувания и консумация на месо.


Пътят понастоящем


Пътищата "C5" до "C7" описват да се прави малко отвъд това, което е планирано към днешна дата, при което средното повишаване на глобалната температура ще е между 2.1 и 3.5 градуса към 2100 г. и ще продължи да нараства през следващия век. Тези пътища отразяват това, което националните климатични политики към 2020 г. биха постигнали, ако не бъдат засилени до 2030 г., като светът се затопля с около 3.2 градуса. Повечето не успяват да достигнат нетна нула към 2100 г. Пътищата "C7", прогнозиращи сериозно затопляне от 3.5 градуса, виждат нивата на емисиите да продължават да нарастват през века.


Най-лошият сценарий


В най-лошия сценарий, определен като пътища "C8", светът се затопля с повече от 4 градуса над нивата отпреди индустриалната епоха. Емисиите се увеличават драстично, след като настоящите политики в областта на климата са обърнати, а нисковъглеродни технологии като възобновяеми енергийни източници и електрически превозни средства се отменят. Достигането на нетни нулеви емисии на CO2 през този век е изключено. Към 2050 г. светът емитира приблизително 88 гигатона парникови газове, което е увеличение с 46% спрямо нивата от 2019 г.


С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK