Макрон и Льо Пен отиват на балотаж

Президентът Еманюел Макрон, който се опитва да управлява още 5 години, и водещата претендентка на националистите Марин льо Пен, отиват на втори тур на изборите във Франция. Той ще се проведе на 24 април и ще постави на проверка факта, че от две десетилетия президент на страната не е печелил втори мандат.

За Макрон, който днес постигна преднина, по-голяма от прогнозираното, няма да е лесно да победи, защото по неофициални данни днес срещу него са гласували общо 51% от избиратели, симпатизиращи на Льо Пен и политически екстремни политици като Жан-Люк Меланшон и Ерик Земур.

"В следващите две седмици да не пестим усилия, защото още не сме спечелили", каза в първите си коментари президентът. Той благодари на тези, които в първите минути след края на изборния ден го подкрепиха за следващия вот, за да спрат Льо Пен, но напомни, че това не е същото като да подкрепят програмата му. "Дебатът в следващите 15 дни ще е решаващ за нашата страна и Европа", допълни Макрон.

Първата прогноза на института Ifop за балотажа показва 51 срещу 49 процента в полза на Макрон. Преди пет години дуелът между двамата завърши с 66.9% срещу 33.1%.

Четири агенции - Ifop, OpinionWay, Elabe и Ipsos дадоха преднина на Макрон 28.6%-28.1% срещу 24.4-23.3% за Льо Пен. Преднина от 5 процентни пункта е добра новина, защото е повече от прогнозираното. Дори на базата на първи данни от реално преброени гласове Ifop съобщи преди края на гласуването, че Макрон е с преднина от 1.3-1-5 процентни пункта пред Льо Пен. (24.7%-25.2% срещу 23.5-24%).

Агенциите дават на Меланшон 20.1%, което е доста над очакваните в последния момент 16-18%. В първото си изявление той каза, че "знаем за кого никога няма да дадем гласовете си" и призова да не се гласува за Льо Пен.

Земур е със 7.2% и в първото си изявление обяви, че подкрепя Льо Пен.

Кандидатката на традиционната десница Валери Пекрес (5% от гласовете), подкрепи Макрон за балотажа с предупреждението, че ще има "катастрофални последици", ако той не победи. Но нейният съпартиец Ерик Чиоти, който не успя да спечели номинацията на партията за президент, обяви, че всеки е свободен лично да направи избори си за втория тур, но лично той няма да гласува за Макрон.

Кметът на Париж Ан Идалго, която бе кандидат на социалистите, подкрепи Макрон броени минути след края на изборния ден. Тя събра едва 1.9% от гласовете, което е много тежък, маракр и очакван, удар по традиционната социалистическа партия. "За да не изпадне Франция в ситуация всички да се мразим, призовавам ви на 24 април да гласувате против Марин льо Пен", заяви тя.

Макрон поручи веднага подкрепата и на Яник Жадо - кандидатът на Зелените, който според прогнозите е получил 4.4%.

С интерес се очаква информацията колко избиратели не са излезли да гласуват. По данни на социолозите от агенциите Ipsos, Elabe, Harris Interactive и Ifop техният дял (за континентална Франция) е около 35% към 17 часа и вероятно ще е между 24% и 26.5% в края на изборния ден. Ако се окаже вярно, че над 26% не са отишли да пуснат гласа си, това се равнява на почти 13 милиона души. Сравненията с предишни избори не са съвсем коректни поради разликите в броя на регистрираните избиратели. Не се сбъдват и прогнозите за рекордно ниска активност от 2002 г. насам.

Избирателната активност към 17 ч. беше 65%, което е с 4.4 процентни пункта под вота от 2017 г.

Само в няколко провинциални департамента като Ардените и Дордон имаше по-висока активност спрямо 2017 г. В района на Париж и Сен-Дени сривът на интереса е особено отчетлив - около и повече от 10% по-малко гласували към 17 часа спрямо предишните президентски избори.

Във Франция е забранено публикуването на екзит пол данни по време на гласуването, но през целия ден медии в Белгия и Швейцария показваха как се движат резултатите почти в реално време. Привечер приключи гласуването в селата и малките градове, но се изчакваше до 21 часа българско време това да се случи и в Париж и по-големите градове.

Разликата в активността спрямо предишните избори – към 17 часа местно време малк обяха местата със същата или по-голяма активност спряма 2017 г.

Още сега се коментира, че след две седмици дуелът ще е между либералната икономическа визия и проевропейската и глобалистка политика на Макрон срещу икономическия национализъм и евросекпитицизма на дясната в реториката си, но лява в икономическите си обещания Льо Пен, който е открит симпатизант на Владимир Путин.

Макрон месеци наред имаше шанса да е ясен победител на втория тур и комфортно да спечели втория. Икономиката растеше бързо, опозицията беше разпокъсана, а той се изявяваше като държавник, опитващ се да избегне избухването на война на източната граница на НАТО и ЕС. Но той се включи късно в кампанията, спести си обиколките из Франция и срещите с обикновените хора по пазарите в провинцията, като заложи на един голям митинг на стадион край Париж.

Бързото поскъпване на живота, енергията и горивата, както и планът му да повиши пенсионната възраст, стопиха преднината му пред Льо Пен от близо 10 пункта до зоната на статистическата грешка. През това време тя обикаляше от месеци насам градчета и села, представяше се за човек от народа и пренасочи посланията на кампанията си към обещания за бързо повишаване на доходите и стандарта на живот. Същото, но в по-екстремна форма, правеше и крайно левият Меланшон.