"Ще се подпише нещо": И ВМРО-ДПМНЕ поведе поход срещу несъществуващата сделка с България

Премиерите Кирил Петков и Димитър Ковачевски в София на 24 януари

© Юлия Лазарова

Премиерите Кирил Петков и Димитър Ковачевски в София на 24 януари



В България темата за хипотетичния подпис на споразумение със Северна Македония нагнети и без това разпалилите се коалиционните страсти. Във вихъра на споровете между партньорите не е известно дали политиците в София са в течение какво става в Скопие: опозицията напада властта за споразумение, което не е готово, за да създаде внушението, че нещо ще се подпише и то непременно ще предава "националния интерес".


Това е позната тактика. Имаше подобно насочване на общественото внимание от страна на ВМРО-ДПМНЕ към Договора за добросъседство; към Преспанското споразумение с Гърция, с което Македония стана Северна Македония; към ранни версии за проектосделки с България за изход от последната главоблъсканица за това как да изглежда окончателният компромис на София - Скопие (защото каквато и реторика да излъчва всяка от страните и да настоява на правотата и неотстъпчивостта си, всяко споразумение е компромис).


Огледално на София, където вчера пред "Дневник" първият дипломат отрече да има каквито и да било договорености за край на ветото, управляващите в Скопие бяха принудени да настояват, че няма тайна сделка и нищо не е готово за подпис.




Единствената разлика е, че ги нападат не собствените им коалиционни партньори, а ВМРО-ДПМНЕ, очакваният противник.


От "добри новини" до "каквото и да се подпише"


Действително, на среща на лидери от югоизточноевропейски държави в НАТО Петков заговори за "добри новини", които се задават, свързани със Скопие. Едновременно с това след разгарянето на напрежението и в двете столици той не е повтарял тази фраза.


В българското публично пространство се появиха коментари за предстоящо отстъпление от българските позиции. Бяха нужни дни, за да прелеят тези настроения и през югозападната граница и ВМРО-ДПМНЕ да подхване тезата, че има риск да се прегазят червените линии, каквито има и македонският парламент: за идентичност (т.е. и история) и език не се преговаря. Много сходни на предупрежденията, които отправяше партията и около Преспанския договор и които атаките ѝ срещу кабинета на Зоран Заев превърнаха в мантра и на властта: тя я повтаряше при всеки дори косвен знак за възможен пробив.


Начело на тези атаки застана лично лидерът на македонската опозиция Християн Мицкоски. Той напомни за парламентарна резолюция с въпросните "червени линии" от миналото лято и каза, че каквото и да се приеме отвъд рамките ѝ, няма да се уважава от опозицията и съответно няма да е легитимно.


И Скопие, и София дадоха да се разбере, че няма да оставят македонската опозиция извън масата. Подобен ход би бил невъзможен. Вписването на българите в македонската конституция например е водещо искане за постигане на сделка, а то изисква две трети мнозинство (т.е. поне част от ВМРО-ДПМНЕ да гласува с "да" в пленарна зала). Още при посещението си в Скопие в средата на януари Петков се срещна и с Мицкоски. Дори двете правителства да договорят нещо с някакво хипотетично "еднолично" решение на премиерите, те няма как да пробият опозиционната стена в момент, когато ВМРО-ДПМНЕ показва, че смята тази хипотеза за опасна за страната.


Мицкоски знае това и се обърна и към Петков, и към президента Румен Радев, като съчета призива си с атака срещу българския премиер, македонския му колега Димитър Ковачевски и македонския външен министър Буяр Османи.


Ако мислят, че това, което ще подпише това правителство, предвождано от външния министър Османи и Ковачевски е завършена работа, не е.


Християн Мицкоски,

лидер на македонската опозиция


Ковачевски и Петков не знаели "допреди шест месеца, че този проблем" с България съществува, затова сега вечно били оптимисти и се усмихвали. Следващото правителство (т.е. кабинет вероятно на опозицията) нямало да уважава решение, което сегашното щяло да наложи "на принципа на талибаните", защото новият кабинет щял да има "поддръжка на мнозинството от македонския народ". Европа също трябвало да се откаже от "цирковите представи" на двамата лидери.


Работните групи още не са изместили политическите въпроси


Няколко дни след коментарите на Мицкоски македонският премиер Димитър Ковачевски реагира с ясно опровержение: двете страни не са постигнали взаимно приемлив документ. "Няма никакво тайно преговаряне, нито таен договор", каза той. Говореше само за успехи по конкретни проекти на работните групи и въпроси като газовия интерконектор в частта от Петрич до Струмица - все въпроси, които не са част от българските условия. Впрочем Ковачевски повтори думите си от срещата с Петков в София в края на януари: да се бърза, понякога значи да се избързва.


Поне това е информацията, с която самият Ковачевски разполага . Ковачевски е силно заинтересован от договор, който би отворил пред Скопие вратата по пътя към преговорите; коментари от последните месеци сочат, че у новия (все още само на няколко месеца) министър-председател има силно желание да надгради над наследството на предшественика си Зоран Заев в българо-македонските отношения. Това означава, че Скопие и София още не могат да се разберат по оставащите въпроси (или поне не са оповестили такъв пробив). А те включват (вече без първата точка, която отпадна):

- как ще се използва краткото име на Северна Македония (модифициран вариант на искане на предишното правителство)
- преодоляването на говоренето с омраза към България и българите
- работата на историческата комисия
- реабилитирането на жертвите на комунизма с българско самосъзнание, докато тогавашна Македония е част от Титова Югославия
- допълнителната точка: вписването на българите в конституцията като превърнало се в основно условие за сваляне на ветото.


Има и друг фактор за разчупване на ледовете и това е напредъкът по конкретни проекти в т. нар. работни групи (икономика, инфраструктура, култура, евроинтеграция и историческата комисия). Това обаче не е конкретно условие, а бе обявено като паралелна писта, която трябва да помогне за подобряване духа на сътрудничеството. Петков в началото бе под натиск да каже дали работните групи няма да подменят българските искания. Впоследствие неговият екип недвусмислено обособи групите и политическите искания (изброените по-горе) като две паралелни писти - не като взаимно заменяеми условия за напредък.


Групите, изглежда, бяха приети и от Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента, защото влязоха в препоръките.


На годишния икономически форум в Делфи, Гърция, Ковачевски заяви, че разширяването на ЕС в момента е от геостратегическа важност и че контактите на двете правителства с поглед към бъдещето ще са от полза на двете страни. "Веднага започнахме нов диалог, защото преди това повече от години диалогът между двете държави на практика не съществуваше и медиите бяха изпълнени с пропаганда от страни на отделни лица, от страна на групи, които не искаха да видят постигане на договор," каза още той.


Петков и Ковачевски действително започнаха рязко да решават политическите въпроси (стъпвайки на дискусии от последните месеци, водени и при служебните правителства, и преди това, при ГЕРБ и ВМРО).


Войната в Украйна отклони енергията на политиците от решение. Сигнал за това например бе отложена среща между първите дипломати Теодора Генчовска и Буяр Османи, защото вместо в Скопие, двамата трябваше да са в Брюксел по същото време заради разговори на държавите от НАТО. Най-мащабната агресия на една европейска държава срещу друга от Втората световна война насетне причини застой, в който обявяваните новини остават далеч от решаването на големите проблеми, например със споразумения в образованието. Историческата комисия обяви пробив за цар Самуил, който всъщност трябваше да е постигнат много по-рано. В думите им обаче няма нищо скрито: нито София, нито Скопие виждат пробив.


Управляващите и в двете столици може да отричат, че е постигнато решение. Уверенията им не дават друга индикация, колкото и министър-председателите да искат да постигнат решение.


Не бива обаче да се забравя, че всеки път, когато преговорите на Скопие със София - или по-рано с Атина - покажат раздвижване, и от двете страни се отприщват съпротивителни сили. Може да ги изразяват различни политически актьори. Дори не е необходимо двете страни да правят нещо, за да постигнат този ефект: предишният път бе достатъчно Петков и Ковачевски да бъдат избрани за премиери, за да бъдат обвинени в национално предателство.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK