Натан Албахари, сръбски опозиционер: Вече не е достатъчно да сме "против Вучич"

Натан Албахари

© Велко Ангелов

Натан Албахари



Барът с дървена платформа, на който са разположени петнайсетината маси с хора, дошли да се наслаждават на края на работния ден, е като кораб, завързан на брега на река Дунав - на километър от мястото, където тя и Сава се сливат. Отсреща е необитаемият Остров на голямата война - ключов при превземането на Белград от османците; при обсадата на Белград от Караджордже, лидера на въстанието срещу тях от 1806 г.; от Австро-Унгария в Първата световна война. Суетата на града изглежда далеч.


Спокойствие като това рядко може да се усети на километър от центъра на европейска столица. В Белград обаче контрастите се срещат, без да си пречат.


И Натан Албахари, като родния си град, трябва да помирява тези контрасти. В социалните мрежи се определя като "канадски земунец". Земун, днес община в Белград, е самостоятелен град само допреди 80 години, за него разказва и баща му в книгите си. Давид Албахари е сред уважаваните сръбски писатели, "Пиявиците" "Лудвиг", сборникът с разкази "Кравата е самотно животно". Семейството емигрира през 1994 г., именно там синът Натан завършва политология в университета в Калгари (2004-2008 г.). След 15 години в Канада обаче Натан Албахари се връща в Европа. Веднага след завършване пристига в Белград като проектен асистент в Центъра за международни въпроси и въпроси на сигурността в Белград, става магистър по европейски изследвания в Бон, впоследствие - програмен мениджър в същия център, където отговаря за Сърбия.




Още десетилетие и половина по-късно е изправен пред ново предизвикателство: на масата край реката разговаря с "Дневник" за шансовете си на масата в политиката, където получи място от сръбските избиратели. Колкото повече говори, толкова по-трудна изглежда задачата на неговото, ново поколение депутати: съзнавайки значението на миналото, да поведе сърбите към бъдещето.


Шанс по пътя към заветната цел


Натан Албахари започва без политически амбиции. Работата му в неправителствения сектор е за интеграцията на Сърбия в Европейския съюз - цел, която официален Белград припознава като своя. През 2012 г. обаче, заедно с приближаването до целта - тогава Сърбия официално става кандидат за членство в ЕС - върви и смяната на властта. Президент става бившият ултранационалист Томислав Николич, а вицепремиер - негов съпартиец, Александър Вучич. Мнозина се съмняват в посветеността им на реформите, макар те да говорят на Берлин, че пътят към Европа е стратегическа цел.


"Осъзнах, че работата в гражданското общество не ни даваше нужните резултати", разказва за нагласата си към политическия климат в Сърбия по това време. "Усетих нуждата да направя повече. Не знам ще успея ли на тази позиция, но съзнавам, че ако искате да направите нещо, трябва да сте на масата."


Десет години по-късно получава този шанс, макар и в труден политически климат, в който партията на Вучич е обвинявана в затягане на хватката около публичния живот, контрол върху обществените ресурси, сливане на партия и държава.


Международен секретар е на Движението на свободните граждани (ПСГ - "Покрет слободних граджана") ог 2017 г., влиза в председателството на организацията. Участва от името на ПСГ в диалога на власт и опозиция с посредничеството на Европейския съюз във времето около протестната вълна от 2019 г. и опозиционния бойкот на изборите през 2020-а.


"Изборите бяха зов за събуждане - за да осъзнаем накъде отива страната и каква е атмосферата", обяснява. Отчита, че дори след триумфа на Вучич на президентските и победата на неговата Сръбска прогресивна партия (СНС) на парламентарните избори все още има надежда за местната власт в Белград, където в редица секции изборите се повтарят заради нередности, а и СНС не получи силна подкрепа. Ясно е същевременно, че "президентът Вучич спечели много гласове" и това трябва да е урок за опозицията, да разбере "къде сбъркахме и какво направихме правилно". Тактиките от миналото очевидно не са подходящи за бъдещето". Уроци има и за властта: Белград ще е под огромен натиск от Запада да се определи и е ясно, че "бъдещото сръбско правителство няма да има голям избор, ако иска да остане партньор на ЕС и САЩ. Мисля, че пактът, който ще изберат, е ясен."


Това ли бе грешката на опозицията: зле обмислена тактика, разделения, разнопосочни послания? Проблемът, смята Албахари, е, че опозицията не успя да се задейства с началото на войната. "Тя промени всичко, изсмука целия въздух от кампанията. Нямахме капацитета да се адаптираме към новата ситуация. Правителството имаше: успя и да си промени лозунга по време на кампанията, а това изисква много работа и пари. Ребрандираха се от "Делата говорят сами по себе си" на "Мир, стабилност, Вучич". Добър лозунг е - независимо харесва ми или не." За коалиция с различни играчи и малък бюджет това е трудна задача." Опозицията не променя лозунгите си за икономиката, корупцията, стандартите. Конфликтът обаче оставя това на заден план.


Сърбия на кръстопът


Има и друг фактор: различията в коалицията. Тя е за Европа, но част от партиите избраха да не споменават украинския конфликт.


Мисля, че това беше грешка. Вярвам, че проевропейски ориентираните в Сърбия - а те не са малко - очакваха повече от нас. Понякога, ако се опитвате да вървите по средата и да се харесате и на двете страни, няма да се харесате на никого. Опитвахме да уловим десните националисти, без да се уверим, че проевропейските, център-ляво, либерални гласоподавели, са с нас.


Натан Албахари,

сръбски депутат


Разкрачената политика към избирателите е като тази на властта към външните партньори: известното и в България седене на два стола. Изглежда, Сърбия изоставя това в последно време. След символичната подкрепа за осъждането на войната на Русия в Общото събрание и ЮНЕСКО и първото солидаризиране на Белград срещу западни санкции срещу Москва Сърбия може би се готви за промяна. - макар и не бърза колкото Западът очакваше."Вярвам, че посланието на Вучич за Запада беше: Моля, не ме принуждавайте да правя нищо преди изборите. Вярвам, че демонстрираше, че ще се съобрази, но казва: Моля, дайте ми време. За добро или лошо, му дадоха време." Според Албахари е въпрос на седмици Сърбия да въведе още ограничения. Алтернативата е международна изолация като на Русия или Беларус.


Дни преди интервюто експерти и близки до управляващите източници казаха за "Дневник", че Вучич ще търси мнозинство, което да придаде легитимност на предстоящите тежки решения. Това е изпитание за опозицията, която в последните две години бойкотира парламента, а преди това се ръководеше от принципа да се противопоставя на всички решения на властта. Натан Албахари иска първо да знае какви мерки би въвела СНС, ако ще иска подкрепа. За него лично обаче ще е достатъчно условие те да поставят Сърбия на европейския път. "Единна Сърбия" се състои и от партии с различен профил от неговата. Курс на солидарност обаче би било пробив в подхода на формации, обвинявани от властта, че знаят само да са против Вучич.


"Тактиката ни дълго беше: срещу Вучич сме, против него сме", казва Албахари. "Но това не е достатъчно. Всички сме срещу Вучич, но трябва и да сме "за" нещо. А ние сме "за" процъфтяваща Сърбия." Съгласие според него трябва да има поне за фундаменталните въпроси; алтернатива на опозицията - където тя вижда по-добър шанс поне по европейските въпроси; да "обясняваме и комуникираме, както не сме го правили".


Как Сърбия ще стане по-европейска, каквато иска да я види Албахари? По този въпрос той е далеч по-остър към Вучич. Сърбия може да нрави много на техническо ниво, ""но таблоидите и правителството постоянно изливат антиевропесйки послания и намаляват подкрепата за ЕС. А после се чудим защо имаме толкова много проблеми в процеса. Ако правителството е искрено, искаме да видим това в рупорите им.


Няма значение колко пъти Вучич излиза и казва, че мястото ни е в ЕС; след него "Курир" и "Српски телеграф" говорят за упадъка, идващ от Запада, унищожаването на сръбската идентичност и земя и дават гласност. Така няма да има напредък за ЕС, проблем и за самия Вучич. Твърди, че проруски партии му извивали ръцете, но имаше 10 години да подготви населението, че сме "за" Европа. Вучич създаде бъркотия, за която трябва да се погрижи.


Натан Албахари,

сръбски депутат


Говоренето за Вучич, грешките, Европа е по-лесната част; с НАТО не е така. Въпреки погледа си на запад Албахари отчита реалността в сръбското общество - такава, каквато в голяма степен е създадена тъкмо от описаната от него машина. Затова, попитан трябва ли Сърбия да влезе в НАТО, отговаря: "Не, в момента няма воля сред населението и трябва да уважаваме това. Трябва да разбираме сцецифичните обстоятелства, през които мина Сърбия, и нагласите на обществото."


Албахари се връща в родината с мисълта за промяна, не за полтика. "Канадците настъпват на Балканите," шегува се; не се е замислял за паралела със съседните България и Унгария, където живелият в същата държава Кирил Петков стана премиер, а Петер Марки-Зай - лидер на опозицията. "Много неща от Канада бих искал да видя в Сърбия, само зимата ѝ не ни трябва. Но ето нещо добро в Канада: усещането, че системата работи за теб - не за частни интереси, скмейства, които се облагодетелстват от шуробаджанащина. Тук не виждам това - нито в полицията, нито в болниците.


Баща ми имаше проблем преди месеци, никой не реагира 20 минути. Никой не отговори по телефона. Нищо сериозно, но ако имаше инфаркт? В Канада 911 веднага вдигат и линейка идва до пет минути. В болницата хората са по-внимателни. И в Сърбия саБаща ми имаше проблем преди месеци, никой не реагира 20 минути. Никой не отговори по телефона. Нищо сериозно, но ако имаше инфаркт? В Канада 911 веднага вдигат и линейка идва до пет минути. В болницата хората са по-внимателни. И в Сърбия са такива, но чувате и някои ужасни истории за отношение към пациенти.


Натан Албахари,

сръбски депутат


Деликатни и не толкова деликатни теми


Той иска Сърбия да спазва и нормите на съюза, към който се е насочила, и собствените си закони. Първото е причината да е скептичен към инициативата "Отворени Балкани" на Сърбия, Северна Македония и Албания: "Не съм сигурен, че намерението зад проекта идва от добро място," а и се застъпва с идеята за общото икономическо пространство, заложена в Берлинския процес, но без предвидените в него механизми за надзор (европейски), изоставен в името на собствена балканска версия. Примерът за второто е китайски: не иска компании на Пекин да разработват проекти в ущърб на стандартите за труд или околна среда, нито да се създава риск от дългова задлъжнялост като в Черна гора. "Не искаме Сърбия да стане китайска колония. Не че не искаме китайски инвестиции, но ако отиваме към Европа, тези инвестиции трябва да следват правилата на ЕС." Китай обаче винаги налага собствените си изисквания. Ако остане така, "ни трябва сериозен разговор. Инвестиции - да, но при спазване на законите. Без изключения."


Още един много по-деликатен въпрос на Балканите: Косово. "Ако някой има работещо решение на проблема, би го предложил", казва първоначално. Нима проблемът не е, че мнозина в Сърбия биха приели трудно и най-доброто решение? "Да. Искаме само да кажем, че сегашното правителство води диалог, дори не знаем какво мисли правителството, постоянно има кризи около Косово. Честно казано, косовската страна не сътрудничи в много области (правителството на Албин Курти, дошло на власт миналата година, се смята и на Запад за по-неотстъпчиво от предшествениците - бел. ред.). И за Прищина, и за Белград, кризите работят в тяхна полза."


Нашата идея за Косово е, че трябва да подкрепим всичко, което ще помогне на сърбите и албанците да живеят по-добре. Статусът няма значение. Дали насилено решение ще зарадва всички? Не. Дали ще остави всички доволни? Не. Но няма да го направи и статуквото. Готови сме да чуем предложението. Не може да се водят преговори от телевизионния екран, но имаме нужда да видим посоката.


Натан Албахари,

сръбски депутат


Тук Албахари изразява мнение, застъпвано в различни (не радикални) части на политическия спектър: темата е много чувствителна и "не мисля, че ще стане много добре, ако кажем, че Косово може да е независимо, да го признаем. Ако не можеш да защитиш в сегашния контекст правата на сърбите, как може да го очакваме от независимо Косово? Затова искаме прилагане на Брюкселското споразумение. Трябва стъпка от страна на Прищина. В момента исканията на Курти - статус преди всичко друго - не биха се приели от никого."


Би ли подкрепил тогава независимостта на Косово? Неизвестните са твърде много: какво ще е финалното споразумение; какво ще носи на сърбите в Косово. "Въпросът не е със или без независимост, а да се стигне до крачка, в която Сърбия и Косово взаимно ще се признаят, каквото и да означава от европейска перспектива", казва, попитан дали би подкрепил независимостта на Косово. Означава ли това, че изключва пълно признание. "Определено не (може да се признае напълно) на всяка цена, определено не сега."


Има думи и за българската публика, утвърдени от изследвания за устойчивостта на обществата в региона.


Мисля, че нещо, в което си приличаме, е понятието за "близост с Русия" и руското влияние в обществата ни. Имаме общо предизвикателство. Вие поне сте в ЕС и НАТО, макар че с победата на Орбан виждаме, че това нищо не гарантира. Но може би можем да си помогнем за това как да си помагаме, за да се справим с влиянието.


Натан Албахари,

сръбски депутат

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK