Лед на Гренландия събуди надеждата за живот на луна на Юпитер

В гръцката митология Европа е обикновена жена, станала принцеса на Крит, след като Купидон уцелил Зевс (в римската митология негов еквивалент е именно Юпитер) със стрела и той се оказал омагьосан от Европа

© NASA/JPL-Caltech/SETI Institute

В гръцката митология Европа е обикновена жена, станала принцеса на Крит, след като Купидон уцелил Зевс (в римската митология негов еквивалент е именно Юпитер) със стрела и той се оказал омагьосан от Европа



Тя е по-малка от Луната, носи името на любима на Зевс и вероятно под леда ѝ се крие океан. Европа вълнува учените от години, но неочакван паралел с Гренландия подсили надеждата, че този океан може да е следващото поддържащо живот място на Слънчевата система след Земята.


Европа, открита от Галилео Галилей през 1610 г., е на 632 млн. км от Земята. Естественият спътник на Юпитер се отличава с гигантски паралелни хребети, простиращи се на стотици километри по повърхността.


Изследователи от Станфордския университет обаче установиха преди дни, че тези форми над замръзналата ѝ повърхност показват забележително сходство с ледената покривка на Гренландия. Двойните хребети винаги са предизвиквали интерес, защото набраздяват повърхността като белези, могат да достигнат 300 м височина и се разделят от долини, широки малко под километър.




Това може да е доказателство за наличието на подземни запаси от солена вода навсякъде под повърхността на Европа, ако се потвърди, че ледените хребети са се формирали по същия начин като гренландските.


Когато водата замръзва


Станфордският екип гледа презентация за Европа, базирана на сателитни снимки, в която се споменават хребетите; снимките ѝ силно им напомнят за двойните хребети в Гренландия, които са петдесетина пъти по-малки, но изглеждат по същия начин. За учените находката, описана в Nature Communications, е крачка към разгадаването на мистерия, която ги вълнува от 20 години. В изследването обясняват, че двойните ледени хребети на Гренландия се формират, когато плитки басейни с подземна вода периодично замръзват и нагъват повърхността. Така постепенно се създават хребетите.


"За пръв път виждаме подобен двоен хребет като този на Земята", казва Райли Кълбърг, основен автор на изследването от Станфордския университет, за специализираното издание Space.com.


Все едно слагате кутийка сода във фризера и тя експлодира. Такъв е натискът, който избутва хребетите на повърхността.


Райли Кълбърг,

докторант в Станфордския университет


Кръговрат на веществата


Потвърждение би означавало и че Европа може да има водни запаси точно под ледената повърхност, а не само огромен, дълбоко разположен океан.


Най-голямата двойка хребети на Европа, която се вижда на това изображение от кораба на НАСА Galilio (1990 г.), е широка 2.6 км и висока 300 м

© NASA

Най-голямата двойка хребети на Европа, която се вижда на това изображение от кораба на НАСА Galilio (1990 г.), е широка 2.6 км и висока 300 м


Разликата е, че в случая на Гренландия подземните запаси се натрупват от езера на повърхността, а натискът на Европа вероятно идва от разломи в ледената покривка, през които си проправя път водата от океана под повърхността. Освен това хребетите най-вероятно са се формирали в последното десетилетие, след топене на значително количество лед по време на необичайно топлото лято на 2012 г.

Подобно движение на водата може да помогне за кръговрата на вещества, нужни за формирането на живот, в огромния океан на Европа. Станфордският екип проверява хипотезата в Гренландия, където радар засича натрупвания на вода под двойните хребети, чийто натиск, смятат учените, е основен за формирането им. Ако налягането е достатъчно силно, ледът ще се пропука, водата ще потече през процепа и отново ще замръзне. След това натискът отново ще пропука леда.

В гръцката митология Европа е обикновена жена, станала принцеса на Крит, след като Купидон уцелил Зевс (в римската митология негов еквивалент е именно Юпитер) със стрела и той се оказал омагьосан от нея. Тя дава името и на континента на Земята, и на една от четирите открити от Галилей луни на Юпитер.


Още през миналото десетилетие наземни телескопи и преминаващи край спътника сонди откриха свидетелства за наличието на дълбок океан близо 15 - 25 км под ледената ѝ повърхност. Дълбочината му вероятно е между 64 и 160 км. Това означава, че макар обиколката ѝ да е четвърт от тази на Земята, водата на Европа може да е два пъти повече от наличната във всички земни океани.


Всички тези изследвания са като подготовка за мисията Nasa Clipper, която ще започне през 2024 г. и която би трябвало да даде повече яснота как са формирани двойните хребети, докато подробно се изследват условията на Европа и дали те могат да са подходящи за живот.


Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK