Швеция и Финландия в НАТО – какво ще се промени, как ще реагира Путин

Швеция и Финландия в НАТО – какво ще се промени, как ще реагира Путин

© Reuters



Когато на 1 януари 1995 г. Европейският съюз се разшири с Швеция, Финландия и Австрия (а Норвегия е отказа в последния момент след референдум, обявил се против членство), въпросът за тези икономически и ценностно силно интегрирани в Европа страни бе по-скоро "Защо досега не се включихте в ЕС?".


Това бе и краят на техния неутралитет в сектора на сигурността и те останаха само военно необвързани.


Докато руското нападение срещу Украйна не накара Стокхолм и Хелзинки да решат бързо да затворят и тази страница от историята си. И да дадат само за десет седмици след 24 февруари отговор на въпроса "Може ли да сте защитени, без да сте включени в НАТО?".




Какво произтича от това:

  • удължаването на общата граница между Русия и алианса с над 1300 км не е най-голямата новина
  • цяла Северна Европа ще е монолитно в съюза, когато във всички натовски държави приключи ратифицирането на решението за приемане на шведи и финландци (ще го вземат лидерите на страните членки в края на юни в Мадрид)
  • Балтийско море става почти изцяло "натовско" - осем от общо девет брегови държави
  • Русия го смята за стратегическо, вкл. заради това, че осигурява ключов път за излаз в Атлантическия океан, но скоро руските военни и търговски кораби ще трябва да се придвижват по тясна ивица международни води и през икономическите зони на страни от НАТО
  • в символичен план за пръв път от 300 години (от времената на Петър Велики и Северната война, от която фактически се ражда Руската империя) руските брегове са свити до част от Финския залив в най-далечната западна част на Балтийско море и ивицата на ексклава Калининград; преди няма и 80 години властта на Москва се простираше далеч на запад чак до Травемюнде (в бившата ГДР) на по-малко от 100 км от Хамбург
  • променя се още повече балансът в надпреварата за бъдещето на Арктика (ресурсите, сигурността на новите трасета за корабоплаване и т.н.) - в "отбора" на НАТО официално се включват две страни с огромен опит; от финландско-руската граница в околовръст през Исландия и Гренландия до американско-руската в Беринговия проток вече всички арктически държави ще са натовски
  • НАТО ще изглежда по различен начин, и то доста бързо (особено с включването на финландската армия), заради високата степен на отбранителна интеграция и оперативна съвместимост с двете страни кандидатки
  • фокусът почти сигурно ще се насочи към Югоизточна Европа и България, която 20 години след като бе приета в алианса, е спорен член - с политическото си състояние и военния капацитет.

Изходната ситуация за новата архитектура на сигурността в Европа ще изглежда съвсем различна. Дори принципът за неутралитет най-вероятно ще претърпи еволюция, след като на континента такива ще останат само Австрия, Ирландия, Швейцария, Сърбия, Кипър, Малта (Косово и Босна и Херцеговина искат да са член на НАТО).



Какво би направила Русия


Отношението на Русия към промяната изглежда нееднозначно.


След съобщението на "Блумбърг", че НАТО ще приеме през юни нова стратегическа концепция, в която Русия ще бъде обявена за "пряка и непосредствена заплаха", зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков коментира, че страната му ще създава такава заплаха, "за да съответства на висотата на такава оценка". В сега действащата концепция от 2010 г. алиансът оценява Русия като партньор.


Отношенията с НАТО са най-лошите от десетилетия насам, като Москва казва, че отбранителният съюз бил създаден от САЩ единствено за "усвояване" на все повече европейски страни и обкръжаване на Русия. Обичайна за Москва теза е, че всяка страна членка всъщност се отказвала от суверенитета си по въпросите на отбраната и е само слуга на Вашингтон.


В понеделник президентът Владимир Путик каза, че страната му "няма проблем" с Финландия и Швеция, "но разширяването на военна инфраструктура на тази територия безусловно ще предизвика нашата ответна реакция". Това е вариант на настояването от декември 2021 г. НАТО да върне съюзната си инфраструктура на границите на 1997 г., т.е. преди последните две вълни на разширение с бивши сателити на СССР, като така иска право на вето върху решенията на страните в алианса къде и какво да изграждат в името на сигурността си и свободното движение на сили по съюзната територия (Швеция например реши да кандидатства в НАТО, но с условие да не издига в страната натовски бази и да не разполага ядрено оръжие). Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обясни, че разликата с Украйна била в това, че нейно членство в НАТО можело да доведе до териториален спор с Русия, която нямала такива спорове с шведите и финландците.


Швеция и Финландия в НАТО – какво ще се промени, как ще реагира Путин

© Reuters


Щом Русия възприема НАТО като заплаха, тя има, общо взето, два варианта за реакция


Първият е да увеличи военното си присъствие по границата с Финландия и в Калининград. В този сценарий може да започне надпревара във въоръжаването, на която руската икономика няма да издържи дълго. СССР изгуби студената война и се разпадна в значителна степен заради неспособността да поддържа темпото, наложено от Запада по времето на Роналд Рейгън. Сега Владимир Путин опитва да противостои с много по-малка икономика, подложена на невиждани от десетилетия санкции.


Вторият вариант е Москва да заложи на ядрената и ракетна заплаха, като сложи край на "безядрена Балтика" и Путин повярва, че с хиперзвуковите ракети, колкото и малко да са на брой, може да получи стратегическо предимство.

Това е особено опасен вариант, защото на 2 август 2019 г. спря да действа Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег. Ключовото споразумение от 1987 г., подписано от Михаил Горбачов и Рейгън, свали напрежението в Европа и намали недоверието, геополитическата агресия и стратегическото ядрено съперничество. След многократни нарушения от Русия, американците се оттеглиха и сега Путин е с развързани ръце да прибегне до т.нар. ескалация с цел доминиране, т.е. способността да определя по-нататъшния ход на конфликт само чрез заплахата, която носи разполагането на такива ракети. Не му трябва да ги употреби, достатъчно е да тества решителността на НАТО да защитава някой свой малък член в Балтика или Югоизточна Европа.


Гранични стълбове в норвежкия град Хиркенес, край който се събират границите на Русия, Норвегия и Финландия

© Reuters

Гранични стълбове в норвежкия град Хиркенес, край който се събират границите на Русия, Норвегия и Финландия


Часът на Турция


Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в понеделник, че страната му няма да подкрепи Швеция и Финландия в желанието им да се присъединят към НАТО и че дипломатите им няма смисъл дори да опитват да убеждават Анкара. Причината, която той вече е изтъквал, е, че Стокхолм и Хелзинки нямали ясна позиция срещу тероризма.


Властта в Турция има под това предвид, че най-вече Швеция приютява кюрдски бойци и политици, свързвани от Турция с признатата и от ЕС за терористична организация Кюрдска работническа партия (ПКК). Но след опита за преврат от лятото на 2016 г. в този списък бяха добавени и реални или набедени членове на мрежата на Абдулах Гюлен (FETO). Според Ердоган те са в основата на заговора, но според много страни в Европа той използва това обвинения за масова разправа с политическите си опоненти. От нея пострадаха десетки хиляди турски граждани. Анкара не харесва и това, че двете скандинавски страни гласували срещу Турция в различни международни организации. Има и забрани за продажба на определени видове въоръжение на турската армия.


Ердоган използва факта, че всяко решение за разширяване на НАТО изисква одобрение от всички 30 членове на алианса и техните парламенти, най-вероятно за да привлече вниманието към южния фланг на алианса и към специфичната роля и интереси на страната му в района. Сигналът му е на насочен на първо място към Вашингтон, където днес гръцкият премиер Кирякос Мицотакис ще бъде приет в Белия дом и ще говори пред двете камари на Конгреса и ще изтъкне новата роля на страната си като център на енергийната сигурност на Югоизточна Европа.


НАТО и Съединените щати заявиха, че са уверени, че Турция няма да задържи членството на Финландия и Швеция. Дипломати казаха, че Ердоган ще бъде подложен на натиск да отстъпи, тъй като Финландия и Швеция ще укрепят значително НАТО в Балтийско море. "Уверен съм, че ще можем да отговорим на опасенията, които Турция изрази, по начин, който не забавя членството", каза в неделя генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.


null

© Reuters

null


Парламентарният дебат в Швеция даде шанс на двете партии - левите и Зелените, които все още се противопоставят на кандидатурата за членство в НАТО, да изразят своите опасения. "Решението... за присъединяване към съюз с ядрено оръжие и авторитарни режими се взема без участие на избирателите", каза лидерът на лявата партия Нуши Дадгостар. "Има и други начини да запазим Швеция в безопасност."


Каква сила са Финландия и Швеция


Разликата от разширяването на НАТО с бившите членове на Варшавския договор е значителна, най-вече заради нивото на интегрираност на двете страни към момента на евентуалното им влизане в алианса, както и заради промяната в европейската сигурност, предизвикана от анексирането на Крим през 2014 г. и особено от нападението срещу Украйна.


Това важи особено силно за Финландия, която поддържа т.нар. активен и въоръжен неутралитет. Между 1955 и 1995 г. финландците поддържаха строго самоограничение в участието си в западното икономическо и политическо сътрудничество. След две войни със СССР през 1939-1944 г., Финландия бе принудена да отстъпи част от територията си в името на това да спре конфликти, в които изненадващо доминираше в много пъти по-големия си противник. По време на Студената война неутралитетът ѝ позволи да поддържа дистанция от СССР и повече пространство за маневриране във външната политика, но бе факт, че много неща зависеха от това, което реши Москва.


Влизането на страната в ЕС промени този статут от неутрален към военно необвързан. Причината е, че ЕС има Обща политика за външните отношения и сигурността, които първоначално в Хелзинки (и Стокхолм) разбираха предимно като управление и предотвратяване на кризи, а не като вариант на териториална отбрана. В Лисабонския договор (2009 г.) и това се промени - член 42.7 съдържа т.нар. клауза за солидарност, изрично определяща, че страните членки на поемат ангажименти и за териториална защита.


Анексирането на Крим тласна Финландия още по-далеч от военния неутралитет и страната поднови и рязко увеличи новото военно сътрудничество:

  • Нордическо сътрудничество в отбраната
  • Близко партньорство и учения с НАТО
  • Съвместната експедиционна сила с Великобритания
  • Европейската инициатива за интервенции начело с Франция
  • Рамковата национална концепция, предвождана от Германия
  • Координираният годишен преглед на отбраната в ЕС, Европейския фонд за отбрана, Способността за военно планиране и действия на ЕС, Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO е механизъм за съвместни покупки на въоръжение и оборудване от няколко европейски страни с цел споделяне на разходите и по-ефективно използване активи), Стратегическият компас на ЕС...
  • В страната е и основаният през 2017 г. Европейски център за борба с хибридните заплахи, в който членуват над 30 държави. България все още не е сред тях.
Всичко това създаде нова парадигма - партньорство не само за сдържане и отбрана, но и изграждане на предварителни условия за оперативно сътрудничество и съвместимост в случай на война, които при нужда веднага да бъдат активирани. През последните години Финландия почти спря да изтъква в политически план статута си на непринадлежаща към отбранителен алианс.


На 24 февруари 2022 г. се оказа, че всичко това не е достатъчно да гарантира в нужната степен сигурността на Финландия, защото Украйна също развиваше партньорство с НАТО, но не е член на алианса и той няма как автоматично да я защити. От традиционните около 20-25% подкрепата сред финландците за влизане в съюза скочи на 76%



С Швеция ситуацията е малко по-различна. Ръководството на страната трябваше бързо да се адаптира към скоростната пронатовска промяна в съседна Финландия. В Стокхолм се изправиха пред перспективата да граничат отвсякъде с НАТО, но да виждат какво прави Русия с Украйна, когато не е под чадъра на единствената отбранителна структура, доказала дасега ефективността си да защитава своите членове, като сдържа потенциален агресор.


Страната не е воювала от 1814 г., т.е. от времето на Наполеон, неутрална е от 1945 г., пое ангажименти по колективната сигурност с влизането в ЕС през 1995 г. и е военно необвързана от 2002 г. след парламентарни консултация и изрична декларация на правителството.


Неутралността продължава да е дълбоко вкоренена в общественото мислене и политически действия на родината на Нобеловата награда за мир. Обаче шведите са наясно, че ако друга страна от ЕС бъде атакувана - особено нордически партньори (и членове на НАТО) като Норвегия и Исландия, няма да останат безучастни, което бе и формално фиксирано с декларация за солидарност през 2009 г.:

"Няма да останем пасивни, ако друга страна от ЕС или нордическа държава претърпи бедствие или бъде нападната. Очакваме тези страни да действат по същия начин, ако е засегната Швеция. Поради това трябва да сме способни да предоставим и да получим помощ - гражданска, както и военна", се казва в текста.


В Стокхолм продължиха да ценят военно необвързания си статут и репутацията на безпристрастно място, където враждуващи и воюващи страни могат да преговарят. Швеция не е и най-ентусиазираният привърженик на институционалната реформа за политиката на сигурност и отбрана на ЕС, макар да участва в съвместни военни мисии и икономическо сътрудничество в отбраната, но пък индустриалната ѝ база е предимно в частни ръце и някои от тях са от страни извън ЕС.


През последните години се засилиха двустранните формати в отбраната и сигурността - с Великобритания, Германия, Франция (изброените по-горе формати с финландско участие), както и с Финландия, НАТО и САЩ. Една от причините за това е, че сътрудничеството на ЕС в сигурността (и в частност член 42.7 на Лисабонския договор) изглеждат съвсем различно след 2016 г. и напускането на Великобритания.


"Какво се случва в Украйна" е разговор, в който с двама международни редактори на "Дневник" обсъдихме докъде стигна войната, какво предстои, ще засегне ли Балканите:


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK