Ануш Бабаджанян, фотожурналист: Понякога трябва да излезеш от пътя си, за да разкажеш история

Това е съдържание, създадено от маркетинг студио Storio по задание на партньор на "Икономедиа".

Ануш Бабаджанян, фотожурналист: Понякога трябва да излезеш от пътя си, за да разкажеш история

© Anosh Babajanyan



Когато Ануш Бабаджанян снима интервю със съпругата на опозиционера, повел революцията в Армения през 2018 г., тя още не знае къде ще я отведат две малки момичета.


Разговорът с Анна Хакобян продължава, а фотографът започва да говори с децата, да върви след тях из къщата. Забелязва, че и в спалнята на малките Шушан и Арпи, и в тази на брат им Ашот стените са покрити с рисунки: на ръце, имена на футблолисти и отбори, анимационни герои, дори чудовище. Проследява знаците; вижда, че те са из целия апартамент. На едно място, "над целия този шум бе знакът на мира." Разбира, че те започнали да рисуват, когато баща им отсъствал, когато бил в затвора или се криел, а майка им позволила, защото смятала, че е облекчение за тях.


Осъзнава, че вече не е по улиците - прекият път, за разказване на революцията, довела бащата на Шушан и Арпи, Никол Пашинян, на премиерския пост. "Помислих си, че толкова често просто трябва да излезем от пътя си, от прекия път, за да се върнем и да покажем и представим истинското значение на историята си."




Описаният в беседа от TEDх Talks епизод е малка спирка от работата на Ануш Бабаджанян - фотожурналист, с чиито снимки достигат до света истории от Армения, други места в Кавказ, Турция, Сирия.


Отразява войната в Нагорни Карабах, познава населения с арменци анклав, конфликтът в който отново привлече вниманието на света през 2020 г. Съзнателният път до всички тези места обаче започва преди двайсетина години в Благоевград, в Американския университет в България.


Това са гласовете на деца, които често не даваме да се чуват, а те разказват историята толкова добре, колкото трябва някой на улицата да го прави. Ако се притесняваме толкова много за бъдещето си, трябва да обръщаме внтимание, когато бъдещето ни знак за мир на надраскана стена.


Ануш Бабаджанян,

фотожурналист


От "логичния избор" до инстинктите


Научава за стипендията, предлагана от "Отворено общество" и достъпна за всички студенти от бившия Съветски съюз, която покрива самолетни билети и нужните за следването книги. Преглежда възможностите си: нито в Ереван, където е родена през 1983 г., нито другаде в Армения открива по-добра.


По това време не знае какво иска да следва, но математиката ѝ се удава: "Компютърни науки" изглежда като логичен избор. "Но по-късно осъзнах, че не беше нещо, за което бях готова", разказва за "Дневник".


Лекциите по фотожурналистика, обратно, разпалват още интереса, който вече има към фотографията и който вече е започнала да развива с курс, преди да пристигне в университета. Това е пътят, който АУБ ѝ помага да намери, докато я учи и да следва инстинките и желанията си в кариерата.


Казва, че е "унищожила много" от себе си през годините в АУБ. Какво обаче означава това?


Предполагам, че бях в преход като млад човек, в процеса на това да изоставя схващането за "добрия студент без цел" и да се придвижа към това на "по-лош студент, който търси и намира цел.


Ануш Бабаджанян,

фотожурналист


"Търсенето и намирането на цел" продължават и след като завършва през 2006 г. Захваща се с различни професии, в които да се развива и издържа: работи за BBC Monitoring, редактира бюлетина на американското посолство в Ереван. През 2015 г. обаче идва момент, когато изоставя всички други занимания, за да се отдаде на фотожурналистиката. "Борбата продължава, но получавам достатъчно задачи, за да издържам семейството си", обяснява пред "Дневник". Преломният момент, в който може да си отдъхне, както обяснява в разказа си за The Calvert Journal, е през 2016 г. Тогава влиза в екипа на VII Photo Agency - фотографски колектив, който описва себе си като "иновативен бизнес, който не се страхува да плува срещу теченията на момента".


В друго интервю разказва: "Още е трудно да си изкарвам прехраната от това, но вече е възможно."


"Човешката връзка диктува в работата ми"


В Армения чува, че фотографията често не е за жени, но вече не я интересува - изборът отразява същността ѝ. Още чува въпроса какво прави в горещи точки като Нагорни Карабах, каквито не би получил мъж фотограф; просто вече не се изненадва. Вижда известна промяна в арменското общество, "но все още трябва да изминем дълъг път".


Стреми се да изгражда връзки с хората, за които разказва чрез снимките си, да разбере повече за начина им на живот. Иска да знае какво е станало с тях по-късно. "Човешката връзка диктува в работата ми."


С децата на Никол Пашинян връзката става сравнително бързо, по време на интервюто с майка им, но как може човек да убеди някого да бъде сниман, ако не иска? Обикновено не се опитва да убеждава, но когато все пак реши, обяснява целта си: защо е нужно, как ще бъде публикувано.


Начинът, по който разказваме историите си, показва кои сме - индивидуално и като колектив.


Ануш Бабаджанян в беседа за TED Talks


Рецепта за добра снимка? "Не бих казала, че има", отговаря, но все пак търси точните думи: "Комбинация от технически професионализъм и способност да постигаш емоционална връзка и да проектираш това в образите."


Болезнени моменти


Пред The Calvert Journal разказва, че никога не се е възприемала като военен фотограф, нито се чувства добре, ако снима в недостатъчно познати ѝ региони. "Всяко място си има фотографи, които знаят какво правят най-добре." В Кавказ, в Армения в Нагорни Карабах обаче чувства отговорност, точно както "някои се записват, за да се сражават на фронта". Оборотите обаче са много по-бързи, не може дълго да се остава на едно място заради риска за живота. Не се променя обаче комуникацията ѝ: иска да покаже проблемите, трудностите, причините за бягство.


Преди 2016 г. Нагорни Карабах се развиваше със собствен ритъм, имаше позитивни неща, хората се чувстваха добре и уверени за живота там. Но никога не го е имало усещането, че е място в мир - виждала съм го само преди, по време или след конфликст. От десетилетия е като неразрешена ситуация.


Ануш Бабаджанян,

фотожурналист


Най-трудно за нея при отразяването на конфликт, освен въпроса за безопасността, са измерениеята на етиката. "Трябва да вземаме решения в трудни условия и да се уверим, че не е нещо, за което после ще съжаляваме", разказва за "Дневник".


Помни болезнени моменти: като тази снимка (петата на сайта), на която се вижда къща, запалена от бягащите обитатели, за да не се нанесат азери. Има и неща, които не е пожелала да запечата с апарата си, но предпочита да не навлиза вм подробности.


История извън района на постсъветското пространство, в Африка, я показва извън зоната ѝ на комфорт, когато (както казва за себе си в историята за децата на Никол Пашинян) "излиза от пътя си". По улиците на Абиджан, столицата на Кот Д'Ивоар, вижда неочаквана гледка: деца близнаци с майките си. Започва да разпитва и разбира какво носят "еднаквите" момчета и момичета, с еднакви дрехи: благословия на онези, които дадат пари. Заедно с колегата си прекарва време с тях, играе с тях, ако се чувстват добре, ги снима, разказва за американската обществена медия NPR.


Винаги съм си мислела, че в собствения ми регион има достатъчно проблеми, върху които да се съсредоточа. Но в действителност всички сме свързани като хора, независимо колко далеч живеем едни от други.


Ануш Бабаджанян,

фотожурналист


Шестнайсет години след завършването си Ануш Бабаджанян продължава да си задава въпроси: защо прави всичко това. Търсенето не е приключило, но работата я доближава до някои от отговорите.


Разговорът с Ануш Бабаджанян е част от специалния проект "Уроци за успех" по повод 30 години от създаването на Американския университет в България (АУБ). В него ви срещаме с хора, променили "правилата на играта". Те са изявени лидери със социална ангажираност, които се изправят смело срещу предизвикателствата на днешния свят. Общото между тях е, че започват своя път от Американския университет в България и разказват за своите стъпки към успеха, за трудностите, с които са се сблъскали, и за уроците, които са научили.


На всеки един от тях задаваме и по 10 въпроса:


1. По какъв начин студентските ви години повлияха на пътя, по който сте днес?


- Учих журналистика и все още работя като журналист с фокус върху фотографията. Въпреки че формалното образование невинаги е необходимо за фотографията, винаги се позовавам на всичко, което научих в часовете си по журналистика. Това образование промени изключително много.


2. Как решихте да кандидатствате в АУБ?


- АУБ беше много по-силен университет от възможностите, които имах в родината си Армения. Но никога нямаше да мога да уча в АУБ, ако не беше стипендията на Джордж Сорос, която получих от Института "Отворено общество". Кандидатствах в университета веднага щом научих за тази стипендия и бях толкова благодарна, че я получих.


3. Кой е преподавателят, оставил най-голям отпечатък върху вас?


- Двама професори оказаха трайно влияние върху кариерата ми - Ернот ван Линден и Майкъл Коен. Професор Ван Линдън беше работещ журналист, преди да дойде в университета ни, и опитът му беше толкова невероятно вдъхновяващ и поучителен, че се превърна в една от основите за моите журналистическите ми стремежи. Майкъл Коен ме въведе в света на възможностите и посоките в писането, даде сили и смелост на всеки студент и само ни помогна да напреднем, никога не ни е оставял.


4. Какъв е най-важният урок, който получихте там?


- Най-важният урок беше да следвам инстинктите и истинските си желания в кариерата, а всъщност и в живота. Да вярвам в това как искам да започна и да изградя кариерата си. Унищожих много от себе си през годините в АУБ и се изградих, за да бъда професионалистът, който съм.


5. Каква си представяхте, че ще станете, когато започвахте да учите в университета?


- Представях си, че ще се занимавам с компютърни науки. След като изпробвах програмирането, а след това и няколко бизнес курса, избрах писането, фотографията и журналистиката.


6. Как се измерва успехът в живота?


- Вероятно трайно чувство на удовлетворение от това, което правите.


7. Кои са трите урока, които научихте през последната година?


- Най-важният урок е, че толкова много от това, което чувстваме, че може да е невъзможно, е съвсем реално.


8. Коя е книгата, която ви се иска да бяхте прочели в университета?


- Предполагам, че никаква конкретна книга не ми минава през ума.


9. Ако можехте да разрешите един проблем в обществото, кой щеше да е той?


- Да не се действа въз основа на гняв, на отрицателни чувства, да мислим добро и да бъдем търпеливи. И разбира се, това включва и мен.


10. С какво мислите, че бихте се занимавали след 10 години?


- Сега съм на 38 г. и мисля, че след десет години ще преподавам повече, това е нещо, което много обичам да правя.



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK