© Велко Ангелов
Строителната площадка, на която се изгражда заводът в Зренянин.
Когато нидерландска телевизия снима миналото лято разговор с Иван Живков пред фабрика в покрайнините на сръбски град с размерите на Перник, пазачи и мъже с маскировъчни униформи пречат и опитват да скрият терена от камерата. Тръгват си едва когато чуват думата "полиция". Почти по същото време Живков разказва на експерт от изследователска платформа за Китай за получено съобщение със следния текст: "Ще те пратим на параолимпийски игри!". А ден преди изборите през април съобщава пред "Дневник", че наскоро е получил още една заплаха: "Ще ти изкормим червата", и напразно е търсил реакция от властите.
"Те пречат на интервю по сръбските улици. Това са паралелни структури за сигурност, досущ като китайски полицейски патрули, които пречат на журналисти и активисти да се приближат", обяснява Живков. По думите му властите знаят, но не правят нищо - само обвиняват критичните към проекта за изграждане на нова фабрика, че работят против интересите на Сърбия, че са "на чужда заплата, соросоиди и рокфелеровци".
В кафене край езерото в центъра на родния си Зренянин Живков разказва за неочаквано опасната си работа: усилията да научи повече за все още непостроен китайски завод с площ колкото 200 футболни игрища, в който китайска компания ще произвежда гуми за европейския пазар в сърцето на малък град.
Според правозащитници проектът може да навреди на града, а дори и да не навреди, е съмнително дали той има нужда от фабриката. В Сърбия Китай обикновено създава икономически възможности и работни места. В Зренянин засега е трудно да се предвиди дали и коя от двете страни би спечелила.
В Зренянин местните медии избягват да обсъждат проекта. Активистите се страхуват, но имат въпроси. Общината твърди, че отговаря на всички, но според критиците не е достатъчно. Около изборите миналия месец, които тепърва ще влияят на курса на Сърбия, "Дневник" потърси в Зренянин и в столицата Белград (на 70 км оттам) обяснение какво означава спорният и обгърнат в тайнственост проект за Сърбия и за мястото на настъпващия Китай.
Да получиш вода, когато другите нямат
Историята започва през август 2018 г. с инвестиционен меморандум между сръбското икономическо министерство и китайската компания Shandong Linglong. В проекта, редом със сръбски подизпълнители, влизат China Energy Engineering Group и China Road and Bridge Corporation (CRBC) - последната строи важни пътища в Сърбия и Черна гора. Работата започва през април 2019 г. и трябваше да приключи тази година, но продължава.
Докато се строи, сръбските власти подават малко информация. Повечето идва през активисти, които първи съобщават разпространената по-късно от агенциите информация: 96 хектара обработваема земя се предоставят безвъзмездно на китайската компания на изхода на Зренянин, в един от най-плодородните региони на Сърбия (във Войводина са над 80% от обработваемата земя). Според същите данни министерството на икономиката насочва към проекта 75 млн. евро държавна помощ. Такива данни не фигурират в достъпните правителствени документи; градската управа потвърди за "Дневник" само сума, равна на около 38 млн. евро. Разрешителните за строителството се издават без нужната оценка на въздействието върху околната среда. Изградени са и постройки, за които няма разрешително, а миналата година регионалният строителен регулатор поиска да бъдат премахнати.
Фабриката ще има собствено водоснабдяване, въпреки че Зренянин няма система за пречистване. Водата в града бе обявена за негодна през 2014 г.
Организацията "Граджански преокрет" ("Граждански поврат") се опасява, че в резултат заводът ще замърсява близката река. За "Дневник" градската управа в Зренянин обясни, че е планирано производството на 13 млн. гуми на година. Както отбелязва в доклада си Мирела Петкова, публикуван от платформата China Observers in Central and Eastern Europe (CHOICE), това ще увеличи концентрацията на цинков оксид във въздуха.
"Дневник" попита кмета на Зренянин защо проектът е започнал без екооценка и какви рискове има за околната среда и получи отговора, че "ако инвеститорът спазва законите и работи в съответствие с регулациите, не може да се говори за лоши ефекти върху гражданите и икономиката. Има само ползи... Интересите на никой инвеститор не са по-важни от здравето на хората." От управата уточниха, че как се спазват законите, "ще се контролира от компетентните инспекции за защита на околната среда".
На въпроса защо свързването на завода с канализацията е платено приоритетно в момент, когато Зренянин още няма цялостна ВиК мрежа, обяснението бе, че няма инвестиции и работни места без инфраструктура и че фабриката ще подобри икономическите възможности. Нещо повече, ще създаде основа за изграждането на ВиК мрежата:
Средствата от правителството на Република Сърбия бяха похарчени за ВиК мрежата на зоната от 500 хектара около фабриката. Това създава техническите условия за бъдещото свързване на населените райони с градската мрежа.
На публичния дебат през 2020 г. са били допуснати ограничен брой жители, а като основание се изтъкват противоепидемични мерки (малката зала побирала определен брой хора), казват от правозащитните организации "Граджански преокрет" и RERI. Те се опасяват и че ако фабриката отрови почвата, селското стопанство може да има проблеми: удар по производството на храна в радиус от километри, която яде цяла Сърбия, а и която се изнася.
През юни 2021 г. имаше протест срещу изграждането на фабриката заради екологичните рискове. В него обаче участваха едва няколкостотин души. През септември предната година имаше подобна, вероятно по-малка, демонстрация.
Linglong обяви проекта за първия си европейски завод. "Сърбия е първият стратегически партньор на Китай в Централна и Източна Европа и има благоприятна среда за развитие и инвестиции", се казва в съобщението на компанията по въпроса. Тя оценява приходите си от бъдещия завод на 600 млн. щатски долара годишно и смята, че той ще помогне да се "разработи европейският пазар", както и за налагането ѝ сред водещите 10 световни производители.
Сръбският президент Александър Вучич изтъкна още през 2018 г., че в изграждането на завода Китай инвестира близо 1 млрд. долара - рекордна стойност за проект в Сърбия. В кампанията в Зренянин обаче изграждащата се безпрецедентна инвестиция не бе сред важните теми.
Компанията бе потърсена от "Дневник" за коментар на въпроси, свързани с проекта, но не получи отговор.
© Велко Ангелов Фабриката, резултат от инвестиция за 1 млрд. долара, трябваше вече да бъде завършена. За строежа ѝ се очакват още китайски работници.
Как се променят законите
С тази инвестиция Китай се намества по "Новия път на коприната" и позиционира още една индустрия близо до развития, все още много важен за него, европейски пазар. Това далеч не е дебютът на Пекин в най-голямата държава от Западните Балкани, която лежи на пътя към този пазар, но не е част от него и не подлежи на същите строги стандарти за труд, околна среда, конкуренция, каквито има в страните от Евросъюза.
Принципно, за да осъществи целта си да стане член на съюза, Сърбия трябва да се задължи да ги спазва и да синхронизира законодателството си с времето. На практика, докато преговорният процес е в застой, инструментите на Брюксел за въздействие върху това какво спазва Белград, са ограничени и Пекин само може да се възползва.
В резултат компании от Китай разработват стоманодобивни и златодобивни предприятия в Смедерево и Бор, получават обществени поръчки по съкратена процедура, доставят на властите спорни технологии, за тях важат някои изключения. Един от най-притеснителните за активистите примери е, че през 2018 г. бе подписана двустранна спогодба, която временно отменя прилагането на сръбско трудово право за китайци и китайски проекти в Сърбия. Европарламентът отправи предупреждение за проблема в резолюция, която привлече вниманието на медии и политици в Европа, но без особени последици.
Когато Китай замени Русия
И на Балканите, и на Запад Сърбия често се свързваше с "приятелството" с Русия, но само това с Китай е наричано "стоманено". Китайските проекти се увеличават, помощта по време на пандемията убеди много сърби, че втората икономика в света е водещият партньор дори в инвестиционно отношение (а това не е вярно).
За историята на сръбско-китайското приятелство четете тук.
Това не значи, че Сърбия е зависима от Китай, но със сигурност тези проекти помагат на имиджа на президента Александър Вучич и управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС). В сложната геополитическа игра Вучич подбира различни партньори и доразвива традиция от времето на Борис Тадич, заемал поста преди десет години: Китай, Русия, ЕС и САЩ са "четири стълба", между които Белград балансира.
"Вучич има свой собствен репертоар за купуване на приятелства. Може да даде този проект на французите, онзи на турците, другия - на китайците. Заводът на "Синофарм" (за ваксини против COVID-19 - бел. ред.) е с капитал и от Китай, и от ОАЕ. В Зренянин няма водоснабдяване и канализация, но специален завод ще снабдява Linglong с вода, а компанията, която отговаря за това, е от ОАЕ. В Белград Power China ще осигурява електронната инфраструктура за метропроекта, но влаковете ще идват от "Алстом" във Франция", казва за "Дневник" изследователят Вук Вуксанович от Белградския център за политика в сигурността.
Докато Сърбия (въпреки реториката на Вучич и въпреки че още не са наложени санкции на Русия заради войната) прави отстъпки пред ЕС и САЩ в отношенията с Русия, за Китай само ще се отварят още възможности.
"Малко ще се промени в отношенията с Китай. Вучич вече замени Русия с Китай като основен партньор на изток. Вярва, че Китай е дори по-полезен от Русия: Китай му дава средства и проекти, които досега са му били много полезни, а могат да се използват и в предизборни кампании", продължава Вуксанович.
Освен това всеки вакуум, който последва изтеглянето на Русия, може да бъде запълнен от китайците. Те могат да кажат: ако вниманието е насочено към Русия, никой не гледа към нас, можем да действаме свободно. А Вучич може да каже: съдете ме за Русия, но не можете за Китай.
изследовател
Докъде могат да стигнат ефектите от тези проекти върху белязаната от монопола на Вучич и СНС Сърбия, как могат да се отразят на демокрацията и правилата в държавата? Заводът на "Линглонг" е сред по-радикалните примери: заради съдбата на работниците от Виетнам, публичното мълчание и неяснотата дали местните могат да спечелят дори работните места, които им се обещават.
Как живеят чуждите работници в Зренянин, защо градът може да не спечели нищо от завода и какво каза за него градската управа, четете тази седмица в "Дневник".
