© Vlada.mk
Лидерите на Северна Македония, Албания и Сърбия във видеоконферентна връзка. Западнобалканските страни търсят алтернативи на евроинтеграцията, оказала се спряна, независимо дали заради неспособността за реформи или заради съпротивата на държави членки. Именно с тези превоги опитва да се справи западната дипломация.
Когато самолетът на руския външен министър Сергей Лавров се оказа блокиран по пътя към Белград, президентът Александър Вучич лично пое усилията да осигури успешно преминаване. Безрезултатно.
Осуетената от натовските съседи визита бе важна за Сърбия, защото трябваше да предшества поредица от посещения на европейски политици на Балканите, от които няма очаквания за големи новини.
Тези визити не са изцяло заради българското вето за Северна Македония, но с тях и с всяка използвана възможност за дипломация Западът иска да покаже, че поетите към Балканите ангажименти не са забравени (а само останаха на заден план заради коронавируса и войната), дори да има пречки пред изпълнението им.
И без Лавров списъкът остава дълъг
Някои от тях все пак пряко засягат България. В четвъртък, 9 юни, еврокомисарят за разширяването Оливер Вархеи идва за пореден път в София за срещи с българските управляващи. Вархеи се ангажира неотдавна да работи активно за отпадането на българското вето за начало на преговори.
Визитата на му трябваше да следва посещение на премиера Кирил Петков, а може би и президента Румен Радев, в Париж, на което да се обсъжда спорът София-Скопие. В крайна сметка такава среща няма да се осъществи.
Но друга, по-амбициозна регионална среща, ще се осъществи. По-амбициозна е най-малкото защото на нея три държави не само ще утвърдят нови стъпки в сближаването помежду си, които предприемат с аргумента, че не могат да се сближат с ЕС; възможно е те да приемат и четвърта в групата си.
На 7 и 8 юни лидерите на Скопие, Тирана и Белград се събират в Охрид, три години и половина, след като Северна Македония открито обяви при присъединяването си към Сърбия и Албания за проекта, известен днес като "Отворени Балкани". Властите в Скопие станаха част от него с обяснението, че е невъзможно да започнат преговори с ЕС, след като на началото фактически бе наложено вето. По онова време, през 2018 г., я спираше не България, а Франция.
С края на форума ще дойде време за германския канцлер Олаф Шолц. Първото му посещение на Балканите, откакто пое поста от Ангела Меркел миналата година, започва с три спирки на 10 юни (Косово, Сърбия и Гърция) и още две - на 11-и (Северна Македония и България). Тук посланието за "фокуса" на пътуването е съвсем буквално: "приносът на Германия към подобряване на регионалното сътрудничество и преодоляването на двустранните блокади".
Седмица по-късно в Охрид ще е председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, но заедно с него лидери от поне три държави от Западните Балкани (Косово, Северна Македония, Черна гора) и президенти от поне две от региона, вече влезли в ЕС (Хърватия и Словения); външните министри на Хърватия, Австрия, Турция, Полша, Гърция и други. Еврокомисар Вархеи също се връща в региона. Двудневният форум не е за разширяването; на него обаче, в дискусиите, пресконференциите и журналистическите въпроси, проблемите на региона обичайно вече се свеждат до три теми: затвореният кръг, в който се намират политиката и обществата в региона, и как може да помогне Европа.
И за Мишел форумът е връщане на Балканите: той бе тук само преди две седмици, а в Сърбия и Северна Македония обезпокои политическия елит, като заговори за алтернативни предложения за разширяването. Зад тях критици на европейския подход към региона съзряха вратички за половинчато членство, каквото управляващите в Киев се опасяват, че може да се предлага на Украйна.
Всичко това става преди Европейския съвет след две седмици (23-24 юни), когато някои западни държави се надяваха Северна Македония и Албания да получат официално зелена светлина за преговори. Това развитие обаче изглежда малко вероятно.
"Отворени" или "затворени" Балкани
За невъоръжено око в голяма част от този тип срещи няма конкретика, нито важни решения. Започващият днес форум на върха на "Отворени Балкани" обаче ще опровергае това.
Този проект започна през 2019 г. между Сърбия и Албания, към него се присъедини и Северна Македония. Целта е да се отвори пътят за създаване на общ пазар, премахване на регулации и икономическо сближаване на държави, уеднаквяване на стандарти така, че да се увеличат търговията и преплетеността на икономиките. И в трите страни лидерите изтъкват, че към идеята за Балкани без граници (която целят от догодина) е тласната от забавянето в интеграционните процеси.
Подробности за инициативата четете тук.
В коментара си за затварянето на въздушното пространство на България и други две държави за самолета му руският външен министър Сергей Лавров обвини Запада, че иска да направи от региона "затворени Балкани". Всъщност това е едно от основните обвинения към държавите, които стоят зад инициативата "Отворени Балкани".
Критици на проекта из Балканите предупреждават, че взаимната интеграция и сближаването на стандарти ще е отклонение от общата цел, която е стандартът на ЕС, и обединението всъщност ще се превърне в алтернатива, в която доминира Сърбия.
Не така мисли Черна гора, която доскоро се колебаеше. Новият премиер Дритан Абазович потвърди участието си. Предишните две правителства - от различни партии и с различни отношение към Сърбия - отхвърляха инициативата. Абазович обаче допусна, че Подгорица може и да се възползва от възможността, въпреки критиката и у дома, и в съседни държави.
Премиерът настоява, че "никаква замяна" на членството в ЕС не интересува страната му.
Независимо от коментарите и опасенията, свързани с проекта, САЩ заявиха преди няколко дни, че го подкрепят. Подкрепата на Брюксел ще бъде демонстрирана през еврокомисаря за разширяването Оливер Вархеи, който също потвърди, че ще присъства.
"Двустранните ни отношения със Сърбия никога не са били оспорвани и ще продължим да ги надграждаме. Регионалните инициативи обаче трябва да са в рамките на някои основни ценностни принципи, в които вярваме", каза Османи пред "Сител."
Натиск към България или отчаяние от образа на Европа
От българска гледна точка дипломатическата активност в региона изглежда - или упорито се представя от власти и политици в София - като "натиск" страната да промени позицията си за ветото, наложено на началото на преговорите на Скопие с ЕС. Всъщност в постоянния дебат за мястото на региона в Европа и непрекъснато бавещата се интеграция и геополитическото противопоставяне между външни сили (Русия, Турция, Китай и други) конкретното "не" България е само парченце от пъзела.
Действително, след хора от призиви за разрешаване на спора от последните седмици това на пръв поглед се потвърждава от разговора на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен с македонския външен министър Буяр Османи във Вашингтон миналата седмица. В съобщението на Държавния департамент се казва, че Блинкен потвърдил подкрепата на САЩ за "бързото" присъединяване на Северна Македония и регионална икономическа интеграция. Вашингтон обаче не за пръв път отправя такива призиви.
Вархеи обяви преди месец и половина, че е готов да идва в София колкото често и колкото пъти трябва, докато не се увери, че ветото може да падне. За германския канцлер Олаф Шолц България бе допълнително добавена към графика му: в началото пътуването бе обявено като обиколка на Западните Балкани.
Но с тези сгъстени във времето визити Брюксел и Берлин опитват да внушат, че Балканите не са забравен проблем, както ги обвиняват критиците им, а само проблем: две от държавите (Сърбия и Черна гора) напредват бавно по пътя на евроинтеграцията заради собствени проблеми, две (Северна Македония и Албания) не могат да го започнат заради вътрешнополитически интереси в една еврочленка, а последните две (Косово и Босна и Херцеговина) изобщо не са готови да го започнат.
Балканите също виждат проблем: липсата на посока. Това е и причината голяма част от държавите да търсят алтернативни пътища за развитие: регионалната интеграция е добре дошла за лидерите на някои от тях, независимо дали критиците казват, че тя ще е за сметка на европейската. Това е особено важно, докато не идват добри новини от Съвета.
