София ще се разбере със Скопие, но ще може ли и с македонците

© Николай Дойчинов

След няколко дни на еуфория сред поддръжниците на македонската евроинтеграция в политическите среди заради решението за приемане на компромис в спора със Скопие е време за равносметка - работата на българската държава със Северна Македония тепърва започва. Фокусът бе в диалога с политиците, а много по-тежките рани бяха нанесени в обществото. Компромис с управляващите ще се наложи; с гражданите на съседката може да се окаже по-трудно.

Дълго време не се отчиташе, че никой македонски политик не може да изпълни исканията, каквито са, а полето му за маневри е ограничено - и той, като всеки български, има избиратели. Ветото само затегна примката около около управляващите; не би я усетил само онзи, който няма нищо против политическото си самоубийство.

Ветото прониза македонското общество и не остави никого незасегнат - дори някога критикувани за българофилия като бившия министър на културата Димитър Димитров очакваха между София и Скопие да е различно.

Какви са нагласите на македонците към България и българите сега? "Дневник" разговаря с изпълнителния директор на един от водещите социологически институти в страната, за да разбере повече за тях.

България като неприятел

В няколко последователни изследвания на "Евротинк" - последното от ноември - част от които бяха представени от "Дневник", се открояват следните тенденции:

• През 2018 г. България са посочили като неприятелска държава едва 0.48%.; през 2019 г. - 23.1%; през 2020 г. - внушителните 77.88%; миналата есен се връщат до нивото от 2019.
• Гърция бе неприятел за 24.07% (повече от България) към 2018 г.; миналата есен нея бяха посочили 1.9 на сто.
• Обратно, в този период разбирането за Сърбия като приятел става все по-силно застъпено - от 12.20% посочващи я като най-голям приятел през 2018 г. до 24.30 миналата есен. Рязък скок има в посочилите това за Съединените щати и Европейския съюз.
• Близо 48% от гражданите на Северна Македония смятат отношението на ЕС към страната им за несправедливо към ноември 2021 г.
• За степента на разделение в македонското общество в резултат на създалата се ситуация говори фактът, че през есента на 2021 г. нарастват и делът на смятащите, че ЕС се държи несправедливо, с чувство на превъзходство и шантажира Северна Македония, и тези, които смятат, че е справедлив и постъпва справедливо.

Във въпроса не се уточнява дали дали се разглеждат правителство, народът или и двете в понятието "държава".

© Скрийншот eurothink.mk

Нагласата, описана от изпълнителния директор на "Евротинк" Димитър Николовски, обаче е отчетлива.

"Проблемът вече е в народа, не само в политиците"

"Трендът е много ясен: Гърция и България разменят местата си", каза за "Дневник" Димитър Николовски. "Гърция върви нагоре, България - надолу."

"Неприятелството" към България отбеляза лек спад в последната анкета спрямо предходни, особено спрямо момента непосредствено около ветото. Според Николовски обаче промените не са пряк резултат от промяната на тона, от тази на исканията (в предишни коментари за "Дневник" от името на "Евротинк" се говори за отшумяване на емоциите около ветото).

"Не мисля, че това се комуникира в публичното пространство на Македония - кой какви отстъпки кога е готов да направи" обяснява Николовски.

Усещат ли се обаче тези промени в македонското общество? Променя ли се нагласата на македонците в зависимост какво поиска България? "За това какво мислим, че иска, няма промяна от ветото досега. Голямата картина, която виждат македонците, е това: надмощие, доминиращ наратив, смяна на идентичността."

"Трудно ще се затворят раните"

При това свалянето на ветото само по себе си няма да реши проблема, следва от разговорите на "Дневник" с представители на политическите сили в Скопие в средата на месеца.

"Дори ветото да падне, за приятелство известно време няма да е приемливо да се говори", каза свързан с управляващите среди източник в Скопие няколко дни преди "френското" предложение да бъде представено.

"Съгласен съм. Трудно ще се затворят раните", отбеляза Николовски. "Нарушени отношения са се подобрявали много пъти. Но с разрешаването няма да се оправят веднага."

Един от проблемите е тъкмо свързан с начина, по който се наблюдава българската позиция в македонското общество. Разбирането, че конкретни политици доведоха до кризата, е привилегия на посветените. "Моментът за такива заключения е изгубен. Не следим процеса структурирано", казва Николовски. "Не мислим, че е работа на конкретни политици. Връщат се негативни възприятия към народа, не само към политиците."

За този процес, смята той, отговорност може да носят и партийни центрове, хибридни войни, сили, които кризата между София и Скопие ги устройва. Има обаче и друго - от двете страни на границата обществата не се познават достатъчно.

Отношението към българите някога се ползваше като оръжие в македонската политика. Днес като желаещи нормализиране с България - в много голяма степен заради усилията на Зоран Заев като бивш премиер - изглеждат социалдемократите (СДСМ) на Димитър Ковачевски; поне това е представата от София от последните години, а ВМРО-ДПМНЕ - като антибългарски. Това не се подразбира; през деветдесетте социалдемократите се опитват да представят ВМРО-ДПМНЕ като "бугарашка" партия, от тях идва страхът от България, наследил описваната от бившия премиер Любчо Георгиевски (ВМРО-ДПМНЕ) омраза от югославско време. Описването на консерваторите "като бугарашка партия беше и критика срещу цялата българска нация", казва по тази тема Николовски.

Политиката в Скопие сама по себе си не може да обясни проблема. При липсата на добри пътни връзки или културен обмен - които споменава и експертът - но и при липсата на български медии в страната (проблем, който започна да се изтъква от българските власти по-активно едва в последните години) македонците добиваха обичайна представа за съседите си от най-гласовитите политици и общественици в София.

Ветото може и да не премахне отрицателните нагласи, но е стъпка, която в комбинация с пряката комуникация на хора - студенти, туристи и други - може да помогне да се върнат двете държави към изкореняването на стереотипите една за друга (за това външният министър Буяр Османи каза при визита в София, че е нужно бягство от "токсичните отношение и фолклора").

"Защо да инвестираме толкова енергия"

Спорът с България - поставен в контекста на всички останали спирачки по по пътя на евроинтеграцията - влияе и нагласите на Скопие към ЕС. ЕС остава най-добрият път според 63% от респондентите в последното проучване на Eurothink, макар да има и предпочели път като Евразийския съюз. Спадът не върви ръка за ръка с отказ от демокрацията. Той не е равнозначен на евроскептицизъм, а на пораженческо мислене, пояснява Николовски. При работата с фокус групи в хода на изследването участниците често обясняват: "Няма да влезем, не ни искат."

При това се обвинява не само България: дълго се смята, че тя е само една от държавите, зад които се крият други сили като Франция и Нидерландия и я използват, продължава. Разговорът с Николовски е отпреди "френското" предложение за решаване на спора; само преди две години и половина вето за Скопие и Тирана дойде не от София, а от Париж.

За разбиране на ефекта, предизвикан от българското вето, трябва и поглед назад - то е само кулминация. След изолацията при премиера Никола Груевски дойдоха и нормализацията с България, и тази с Гърция (за която даде възможност и Договорът за добросъседство). Отстъпките, които последваха, платената цена (смяна на името) изглеждаха като тежки, но приемливи жертви за заветната цел - начало на евроинтеграцията. Пътят изглеждаше безоблачен, макар евролидерите няколко пъти да не успяха да се разберат да започнат преговори със Северна Македония и вървящата "в пакет" с нея Албания. Пътят най-сетне изглеждаше чист, когато през юни 2019 г. те отложиха решението за ноември.

След това дойде френското вето. Година след него - и българското.

"Има я травмата от Преспанския договор", отговаря на въпрос за значението ѝ Николовски. "Сега изглеждаме смешно: ако толкова сте изпатили, ако сте агитирали за участие в референдума, а всички ви обещават и сега се случва това, травмата остава при мнозинството македонци", казва той. Говори за допитването за смяна на името, в което въпросът бе формулиран така, че обвързва тази сделка с Гърция с членството в ЕС и НАТО.

Македонците гледат на омразата по-различно

За България словото на омразата към България и българите, идващо от Северна Македония, е след водещите двустранни проблеми и бе заложено в ревизирания списък на искания на базата на Рамковата позиция. Конкретните случаи, цитирани от българските власти - от горене на знамена и поругаване на паметници до остри коментари (последен бе пожарът пред културен център "Ванчо Михайлов") - могат да бъдат предмет на различни тълкувания, а според някои наблюдатели и в София, и в Скопие са замислени така, че да разделят.

Повече за омразата в медиите във времето до ветото четете тук.

Ако в част от инцидентите, разпалващи отрицателни емоции в последната година и половина след ветото, македонските власти виждат провокация (а и сред български наблюдатели има различни коментари), изразяваната поне в социалните мрежи срещу българите, държавата, историята им и други омраза в интернет е видима.

Острите реакции, предизвикващи такива вълни на омраза, често са свързани и с конкретни моменти и послания, които засягат общата история. Когато Заев даде интервю за БГНЕС и нарече Царство България администратор вместо окупатор на македонските земи през Втората световна война, той си навлече публичния гняв. Това стана и с българския премиер Кирил Петков, когато посети културен център "Ванчо Михайлов" в Битоля.

Николовски обаче обръща внимание и на обратната страна на медала: както българите реагират емоционално на прояви срещу тях от македонска страна, така и македонците - на тези от българска.

Действително публикувалият с омраза след катастрофата на "Струма", при която загинаха десетки македонски граждани, бе задържан (както в Северна Македония бе освободен директорът в МИА, отправил вулгарни коментари към бившия първи дипломат Екатерина Захариева). Различна е съдбата на хората, които - в предизборна кампания или не - си позволяват да размахват карти или плакати с надписи "Македония е българска" и за тях няма никаква санкция. Последният такъв случай бе на "Възраждане" при вота за "френското" предложение в парламента; имаше обаче повече от веднъж и в коментари на евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки. "Има асиметрия" , продължава експертът.

Може ли без задълбаване в миналото

Със сигурност между България и Северна Македония дълго ще има спорни теми. Оттеглянето на ветото и включването на част от тях в преговорната рамка ще помогнат те да се решат.

"Не мисля, че задълбаването в миналото ще доведе донякъде", казва Николовски. И той - като събеседници и вляво, и вдясно от центъра на политическия спектър, с които "Дневник" разговаря в Скопие, но за разлика от него избират да останат анонимни - смята, че политическият диалог за историческите теми трябва временно да се замрази. "Проблемът да се деполитизира, а на комисията да не се оказва политически натиск. Ще отнеме десетилетия; не можем за две години. Все пак в Македония има воля за въпроси, които доскоро бяха табу. Нужно е време."

Време ще трябва и на македонското общество: стереотипи за България, устойчиво изграждани в югославско време, започнаха да се съживяват. По телевизиите се появи дори носталгичен наратив как едно време в тогавашна (югославска) Македония се живеело по-добре; как нямало съмнение, че само по стечение на обстоятелствата Скопие не било първо прието в ЕС, а можело то да наложи вето на София. Ветото се превърна в самоизпълняващо се пророчество, щетите от което ще трябва да се поправят много дълго, а България ще трябва да положи усилия.

При това тя ще трябва да мисли как да проправя мостове към всички граждани на страната; спорът ѝ беше само с най-голямата общност във (фактически) мултиетническа Северна Македония, а засегна всички.

Какво мислят албанците за спора четете тази седмица в "Дневник".