И Ковачевски остави "френското" предложение на парламента и обяви части от "корекциите" му

И Ковачевски остави "френското" предложение на парламента и обяви части от "корекциите" му

© Reuters



Историческите въпроси няма да са част от преговорната рамка, нито пък широко обсъжданият двустранен протокол между София и Скопие, в който са заложени голяма част от българските искания.


Това каза без никакви подробности македонският премиер Димитър Ковачевски и то в отговор на въпроси на пресконференция; публикуването на обновения проект предстои.


Ковачевски говори пред медиите, след като бе обявено и потвърдено изпращането на ревизиран вариант на предложението на френското председателство на Съвета на ЕС.




Скопие имаше забележки и поиска ревизията от Париж като (все още - до края на деня) ротационен председател на Съвета. Днес от Мадрид, където бе на среща на върха на НАТО, френският президент Еманюел Макрон каза, че обновеният вариант е съгласуван с българската страна.


Какво пише в оригинала на "френското" предложение, четете тук.


Какви стъпки следват на теория от "френското" предложение, четете тук.


Парламентът решава, както и в София


Премиерът увери, че от утре нататък предложението - в което фигурираха посочените искания - ще бъде достъпно и ще премине през всички нужни процедури, включително обсъждане от правителството (този процес ще е основно в ръцете на външното министерство). Окончателното решение обаче - както и в България - ще бъде в парламента.


Все пак между българския и македонския подход има разлика. Преди почти седмица Народното събрание в София прие "френското" предложение, след като премиерът в оставка Кирил Петков прехвърли решението на депутатите, без позиция за предложението на Министерския съвет. Ще има и консултации между политическите сили. Досега основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ се е обявявала единствено против "френското" предложение.


Ковачевски нито бе питан, нито сам каза дали има промяна в текста за езика, разбунил духовете в Скопие. В Северна Македония думите в проекта за преговорна рамка предполагат, че се поставя под въпрос съществуването на македонския език (т.е. посяга се на македонската идентичност), като се дава право на България едностранно да публикува декларация за непризнаване на езика по повод на превода на общностните норми в ЕС (т. нар. acquis communautaire) на македонски.

Всъщност ЕС никъде не поставя под въпрос съществуването на езика, а дава право на България да запази позицията си.

Ковачевски отказа да навлиза в спекулации дали предложението означава и отделяне на Албания от Северна Македония по пътя към ЕС, тъй като тя би имала възможност да започне преговорите преди страната му.


Въпроси


Предстои да се види как точно са отразени няколкото македонски искания за корекции във "френското" предложение:


Езикът. Македонски медии пишат (например тук), че македонският език остава "чист" съгласно ревизираното предложение. Предвид липсата на коментар от Ковачевски не е известно дали това означава, че няма да се споменава възможността за българска едностранна декларация по темата.


Протоколът. Не е известно как двустранният протокол - който още не е подписан - ще бъде изваден от преговорната рамка. Подписването му е част от регламентирания процес в Договора за добросъседство от 2017 г., в чието нарушаване България обвинява Северна Македония.


В проекта на Френското председателство е вписан Договорът за добросъседство, който (както отбеляза и Ковачевски) е ключов елемент заедно с Преспанското споразумение с Гърция за смяна на името на Северна Македония. След споменаването на договора с България в квадратни скоби пише "както и двустранните протоколи за прилагането му" (числото е множествено, защото протоколите са следствие от срещите на междуправителствената комисия на София и Скопие, която наблюдава как се изпълнява договорът. Скобите обозначават необходимостта допълнително да се уточни окончателният текст.


Историята. Историческите искания не са записани и в първия вариант на проекта за преговорната рамка сами по себе си, но понятието обща история и стремежът към обективното му тълкуване са част от Договора за добросъседство.


Конституцията. Предстои да се разбере и дали има конкретна промяна в условието за вписване на българите в македонската конституция преди началото на преговорите с ЕС (част от проектозаключенията на Съвета на ЕС, включени във "френското" предлоожение). Ковачевски даде да се разбере, че в Скопие има консенсус за нуждата от промяна на конституцията, макар да загатна, че мисленето на правителството за това е пакетно - разглежда възможността за добавяне и на други части от народи като хървати и черногорци.


Северна Македония обаче искаше начало на преговорите преди завършване на конституционния процес. От думите му не се разбра дали искането е уважено.


Какви бяха забележките на Северна Македония, четете тук.


Реакции


"Решението отговаря на изразените притеснения", написа в "Туитър" председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, като вероятно има предвид македонските забележки. "Не сме били толкова близо: сега е моментът да се каже "да"."


Малко след като Макрон обяви обновения вариант на компромис, германският външен министър Аналена Бербок поиска в "Туитър" възможността да не бъде пропускана. Възползването от тази възможност е от стратегически интерес и за Северна Македония, и за ЕС. "Сега е моментът да се придвижим напред", каза тя.


За това се обяви и албанският премиер Еди Рама, който в последните дни бе силно критичен към България заради дългото вето, макар после да приветства решението на Народното събрание да възложи на кабинета то да бъде свалено.


Македонският президент Стево Пендаровски увери, че предложението не е "ново", а вариантът включва едва няколко корекции. Той нарече предложението много по-добро от първоначалния вариант.



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK