Турция забрани "Дойче веле" и "Гласът на Америка"

Турция забрани "Дойче веле" и "Гласът на Америка"

© European parliament (audiovisual service)



Германските и американските медии "Дойче веле" (Deutsche Welle) и "Гласът на Америка" (Voice of America) вече са недостъпни в Турция за потребители, които не използват VPN. Медийният регулатор обяви, че те нямат съответен лиценз за работа.


Турският Върховен съвет на радио и телевизия (RTUK) изпълни решение от февруари, което изисква от международните медии, които излъчват видео съдържание на турски онлайн, да кандидатстват за лиценз за излъчване на телевизионен сигнал. Съд в Анкара постанови късно в четвъртък да се ограничи достъпа до уебсайтовете на финансираните с публични средства "Дойче веле" и "Гласът на Америка".


От "Дойче веле" заявиха, че не отговарят на изискването за лицензиране, защото то "би позволило на турското правителство да цензурира редакционно съдържание". Генералният директор Петер Лимбург каза, че това е обяснено подробно на RTUK.




"Например медиите, лицензирани в Турция, са задължени да изтриват онлайн съдържание, което RTUK тълкува като неподходящо. Това е просто неприемливо за независим оператор. DW ще предприеме правни действия срещу блокирането", каза г-н Лимбург.


Бордът е доминиран от управляващата партия на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и нейните националистически съюзници и редовно глобява критични телевизионни оператори.


Илхан Таши, член на RTUK от основната опозиционна партия Републиканска народна партия, каза, че се противопоставя на блокирането на двата чуждестранни оператора. "Ето ви свобода на печата и развиваща се демокрация!" - допълни той саркастично.


Съюзът на журналистите в Турция нарече решението цензура. "Откажете се от опитите да забраните всичко, което не харесвате, това общество иска свобода", написа организацията в "Туитър".


През февруари RTUK заяви, че е идентифицирала три уебсайта без лицензи за излъчване, които включват и услугите за Турция на Euronews. Euronews обаче каза, че не е излъчвал на живо на турски или не е пускал в ефир визуални емисии, следователно е освободен от изискванията за лицензиране.


От "Гласът на Америка" отбелязаха през февруари, че докато лицензирането за телевизионни и радиопредавания е нормирано, тъй като ефирните вълни са ограничени ресурси, то интернет няма ограничена честотна лента. "Единствената възможна цел на изискването за лицензиране за интернет разпространение е да се даде възможност за цензура", се казва в изявление на VOA. "Правителствата имат легитимна отговорност да регулират спектъра, за да гарантират, че той се използва в интерес на широката общественост."


Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс написа в Туитър, когато регламентът за лицензиране се появи през февруари, че САЩ са загрижени от "решението на RTUK да разшири правителствения контрол върху свободните медии".


Турция беше оценена като "Несвободна" за 2021 г. в индекса Freedom of the Net на Freedom House. Стотици хиляди домейни и уеб адреси са блокирани. "Репортери без граници" класираха Турция на 149-о място от 180 страни в своя Световен индекс за свобода на печата, като казаха, че "се използват всички възможни средства за подкопаване на критиците", включително отнемане на журналистически карти, онлайн цензура, съдебни дела и арести.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK