Скопие публикува обновеното "френско" предложение, според Фон дер Лайен сделката е близо

Скопие публикува обновеното "френско" предложение, според Фон дер Лайен сделката е близо

© Reuters



Македонското правителство публикува обновения само на няколко места вариант на предложението от Френското председателство на Съвета на Европейския съюз, което трябва да сложи край на българското вето за начало на преговорите на Скопие с ЕС.


То се състои от проект за преговорна рамка, проектозаключения на Съвета и позиция на ЕС за началото на преговорите. В него - в потвърждение на част от информацията от снощи - има няколко промени, с които се удовлетворяват македонски искания, без видимо да се засягат интересите на българската страна.


Същностно документът не се различава от първото "френско" предложение, въз основа на което Народното събрание възложи на правителството одобряване на компромис между София и Скопие.




Този документ ще трябва да бъде разгледан на ниво правителство, но и в македонския парламент, където може да е нужна и подкрепата на опозицията. Тя ще е необходима най-малкото на етапа на одобряване на конституционните промени.


Още преди това да е станало обаче, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа в "Туитър", че е разговаряла с македонския премиер Димитър Ковачевски, и приветства "новината, че Северна Македония и България, с поддръжката на Франция, са близо до споразумение, което взема предвид интереси и притеснения". Брюксел според нея е готов да започне скрининга на Скопие и Тирана като следваща стъпка от европейския им път.


Какво има и какво няма в документите


Двустранният протокол между България и Северна Македония, който разбуни духовете в Скопие заедно с езика, действително не е част от преговорната рамка. Протоколът (или по-точно протоколите, тъй като такива трябва да се подписват на базата на Договора за добросъседство като резултат от срещите на междуправителствената комисия, оценяваща изпълнението му) не се споменава в проекта. Едновременно с това в него се споменават "годишните прегледи и мерки за ефективното прилагане" на договора по чл. 12 (съгласно който се съставят и протоколите).


Освен това Европейският съюз предпоставя, че въпросният (неподписан) двустранен протокол, станал тема на спорове в седмицата около гласуването на Народното събрание, ще бъде договорен към момента на междуправителствената конференция със Скопие. Това следва от третия приложен документ: общата позиция на ЕС за преговорите със Северна Македония. В нея се казва: "Приветстваме съгласието за протокола от втората среща на Съвместната междуправителствена комисия съгласно член 12 на този Договор (за добросъседство - бел. ред.) Тази важна стъпка ще допринесе за добросъседските отношения и регионалното сътрудничество."

Изваждането на протокола от преговорната рамка не означава, че България ще загуби възможността да обвързва позицията си за продължаване на преговори с изпълнението на нейни договорености със Скопие. Причината е, че протоколите са част от договора, а незачитането им означава незачитане на договора.

Едновременно с това искането на Скопие, което заради конкретни теми в протокола (например историческите) е от голямо символно значение, е изпълнено в обновената версия на проекта. Това автоматично изпълнява още едно македонско искане: историята да е извън преговорната рамка. И тази промяна е само на книга, тъй като общата история остава част от Договора за добросъседство (а и фигурира в протокола).


Корекциите, свързани с езика, са козметични (отчита се правото на България едностранно да заяви, че не признава македонския език, но един глагол във формулировката е в минало време). "Македонският език в преговорната рамка е македонски език", каза Ковачевски на коалиционен съвет, на снимките от който се вижда и лидерът на водещата албанска партия ДУИ Али Ахмети - в последно време един от най-недвусмислено призоваващите за бърза сделка с България политици. "Всички наши идентичностни въпроси са защитени."


Такива за промяната на конституцията (за да се впишат българите, съгласно проектозаключенията на Съвета, и същинските преговори да са след това) не са предвидени освен една: не се споменава преамбюлът на основния закон като единствено място за вписване. Такава промяна искаше България. Скопие същевременно настояваше преговорите да започнат, преди процедурата да е завършила.


Това не отменя подписването на протокола


Според външния министър Буяр Османи, ако македонското правителство официално одобри пакета, той е готов незабавно да организира среща на междуправителствената комисия, на която би се подписал протоколът.


Като особено важен изтъкват този документ БСП и президентът Румен Радев, тъй като в него са записани конкретни стъпки по българските искания. Конкретните гаранции за изпълнението им, давани и от Европейския съюз (дори протоколът да не е в преговорната рамка, той остава инструмент, предвиден в договора, и София може да се позовава на него) биха били нищожни.


Според Османи подписът може да е на същия ден, когато Съветът на ЕС приеме преговорната рамка. Въпреки изричното искане на премиера Димитър Ковачевски за изваждането на протокола от рамката, първият дипломат обясни, че документът остава част от двустранните разговори София-Скопие и е важен, за да даде България съгласието си за начало на преговори.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK