ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Бивши заклети врагове срещу "човека от улицата": започват най-важните избори в Африка

Райла Одинга със съпругата си Ида Одинга

© Reuters

Райла Одинга със съпругата си Ида Одинга



Бурно развиваща се демокрация и голяма икономика: в Африка ще наблюдават внимателно изборите във водещата сила на изток, докато избирателите ѝ гласуват за президент, парламент, губернатори и други позиции.


Кения има какво да предложи на Източна Африка, а и отвъд нея. Това е икономическото сърце на региона. Всички съседи, без изключение, са затънали в проблеми: война (Етиопия), джихадистки конфикт със заклелата се на "Ал Кайда" "Аш Шабаб" (Сомалия; а на прицел на "Аш Шабаб" е и Кения), икономически колапс (Южен Судан) или белязаните от задълбочаващ се авторитаризъм Уганда и Танзания.


Найроби има своите икономически и политически проблеми, през годините тъкмо около избори имаше и изблици на насилие. Въпреки това в региона, и донякъде на континента, тя остава остров на стабилността в последните няколко години - и то не чрез лавинообразни авторитарни вълни, каквито има в изобилие от съседните Кения и Танзаия до Мали и Бенин на другия край на континента. В столицата са базирани много агенции на ООН и международни организации.




"Може да се твърди, че това е третата по важност демокрация на юг от Сахара след Нигерия и Южна Африка", отбелязва сп. "Икономист".


Бивши заклети врагове срещу "човека от улицата": започват най-важните избори в Африка


В името на промяната


Тази стабилност не е очевидна: до световните медии обикновено достигат отделните епизоди на насилие след почти всички президентски избори в последните години.


Затова е важно как ще премине вотът: кенийският политически елит ще покаже дали е научил уроците сред серия грешки. Ухуру Кениата, президентът от 2013 г. досега, ще е едва третият в историята, оттеглил се след двата си мандата. Синът на основателя на независима Кения и икона на борбата за свобода, Джомо Кениата, победи два пъти Райла Одинга, чиято кандидатура сега твърдо подкрепя. Вторият вот обаче, през 2017 г., бе белязан от насилие, натежаха и съмненията дали изборите не са се оказали нагласени в полза на Кениата. Действащият президент впрочем е признавал изборно поражение, когато партията му загуби властта през 2003 г. - за пръв път, откакто баща му е е първият, заел поста.


В последните години насилието на избори не е необичайно, стига се до протести с жертви и ранени, такива имаше през 2013 г., а през 2017 г. вотът бе анулиран от съда и се проведе нов след убийството на служителя на изборните власти, който отговаряше за технологията на изборите.


За привържениците на Одинга победата му би била възтържествуване на справедливостта: те смятат, че той вече е печелил избори. През 2007 г. обаче изборната комисия обяви Муаи Кибаки за победител (с под два процентни пункта преднина), след като внезапно спря да брои и изгони журналистите от централата си. Стигна се до много по-мащабни кървави сблъсъци, при които над 1000 души загинаха, а половин милион бяха принудени да напуснат домовете си. Заради ролята си в тези събития Кениата, тогава съюзник на Кибаки, бе обвинен от Международния наказателен съд в престъпления срещу човечеството.


Неочакваното помирение


В крайна сметка Одинга стана премиер и двамата с Кибаки заедно осъществиха реформа в изборния процес, въведоха и нова конституция с повече възможности за децентрализация и по-силна съдебна система, повече права за жените и правила за ограничаване на достъпа до изборни длъжности на осъждани. През 2013 г. Ухуру Кениата се изправи именно срещу Одинга. Това стана и през 2017 г., когато имаше протести с жертви и ранени, след като Одинга свърза загубата си с хакери и я нарече резултат от "най-голямата кражба на избиратели в историята".


Година по-късно двамата, наследници на ключови фамилии в страната (бащата на Одигна е бил вицепрезидент при бащата на Кениата), се помириха с ръкостискане и изненадаха всички. Те са част от етнически общности, известни с политическото си противопоставяне, затова някои представители на тези общности не можаха да приемат съюза им.


Уилям Руто

Уилям Руто


Основният противник, Уилям Руто, си проправи път в политическия елит от дъното: уличен продавач (един от милионите "мошеници", търсещи начини да оцелеят), заложил в кампанията на образа си на близък до "обикновените" хора. От дребния бизнес до таксиметровите шофьори, той изпраща послание, че разбира нуждите им. Уилям Руто всъщност бе вицепрезидент при Кениата, изоставен от досегашния си съюзник (който демонстрираше силна близост с него) по неизвестни причини.


Очаква се в етнически разнородната държава с 47 различни общности тези избори да покажат дали икономиката, а не принадлежността, не се превръща в основна изборна тема, особено след непосилната за много африкански държави комбинация от пандемията и войната в Украйна. Достъпът до елементарни услуги и високата безработица са въпроси, справянето с които ще покаже дали Кения може действително да бъде за пример в размирен регион. Това ги превръща в най-важния (и непредсказуем) вот на континента тази година.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK