Година по-късно: как талибаните (отново) промениха Афганистан

Година по-късно: как талибаните (отново) промениха Афганистан

© Reuters



Избори 2022

От опит за многопартийна система с демократични права - макар и дълбоко корумпирана и далеч от обявените идеали - до "емирство", в което жените трябва да пътуват с придружител, а момичетата на определена възраст спират да ходят на училище: дванайсет месеца минаха, откакто талибаните превзеха афганистанската столица Кабул, а страната се преобразява.


Връщането на талибаните, приели радикална интерпретация на исляма, двайсет години след свалянето им от Съединените щати за пореден път промени посоката на страната, преминала през сваляне на монархията през 70-те години, съветска инвазия в края на същото десетилетие, война за надмощие на вътрешни сили (с подкрепата на външни) през 90-те, първия възход на талибаните и след това прозападно правителство.


Какво е различно днес спрямо 15 август 2021 г.?


Как се стигна дотук




През февруари 2020 г. талибаните и Съединените щати подписаха в Доха споразумение, с което американските сили (и западните им партньори) се изтеглят, а талибаните се задължават да не ги нападат и да прекъснат връзката си с "Ал Кайда".


Година и няколко месеца по-късно изтеглянето започна, а с него - и светкавична операция, при която движението си върна контрола над повечето от 34 провинциални столици. Помогна разпадът на афганистанската армия, покрай корупцията, оставила структурите ѝ без заплати и ресурси, заедно с подкрепата на някои афганистанци и отчаянието от дотогавашната власт на други. Американските сили не оказваха сериозна съпротива.


Имаше и още една причина, заради която дойде голямата награда.


На 15 август талибаните бяха пред Кабул. Между афганистанските управляващи и политическото ръководство в Доха имаше споразумение, че те ще влязат във властта, но то пропадна, след като президентът Ашраф Гани избяга с хеликоптер в Абу Даби.


Безвластието доведе до навлизането на бойци на движението в столицата, а четенето на Корана от президентския дворец бе символичното начало на нова ера в историята на Афганистан. В долината Панджшир, на североизток, бе обявена съпротива, но тя далеч не бе достатъчна за справяне с талибаните.


Едновластни господари


Талибаните съставиха правителство, пълно с хардлайнери и без жени (основните членове са от движението). Вътрешен министър стана един от най-издирваните от САЩ хора: Сираджудин Хакани, лидер на едноименната групировка - съюзник на талибаните, известна с кървави атентати срещу американците и доскорошната власт с много цивилни жертви и смятана за особено близка до "Ал Кайда". Талибаните не скриха, че няма да приемат многопартийна демокрация с избори като нещо нетипично за Афганистан.


Редица права бяха ограничени (учителите и други се наложи да си пуснат бради), но най-вече на жените, които вече не могат да излизат навън без хиджаб и трябва да покриват лицето си на обществени места (включително по телевизията), не могат да пътуват на дълги разстояния през придружител мъж (махрам). В Кабул те посещават парковете само в дни, когато мъжете не са там.


Тежко засегнато бе и образованието: момичетата от 6-и до 12-и клас още не могат да ходят на училище (въпреки че трябваше да се върнат от март), в университета учебният процес е сегрегиран.


Спорно е доколко iе спазва изискването да се носи никаб - най-малкото в Кабул, както се разказва и в този репортаж на Си Ен Ен, движението не проявява особено усилие да го прилага. Едновременно с това вече година много жени остават у дома, тъй като вече няма възможност да работят, а талибаните продължават да настояват, че мярката е временна и всичко ще се промени, щом бъде създадена нужната "ислямска среда". Същото уверение се даваше и при предишното им управление, 1996 - 2001 г.


Без признание


Никоя държава обаче не признава, че талибаните управляват Афганистан. Едновременно с това съседи като Пакистан, Иран и Китай се опитват да работят с талибаните, макар да дадоха да се разбере, че те не са предпочитаният събеседник. Русия пък даде да се разбере, че ще работи с тях. Техни бойци охраняваха непосредствено след 15 август посолството на Москва в Кабул, делегации на движението посетиха страната тази и миналата година.


Полето за маневри е ограничено и от липсата на средства: САЩ държат резерви на афганистанската централна банка от 7 млрд. долара. Международни организации спряха проектите си за развитие. Тежката хуманитарна криза, която се разрази, все още не е разрешена, а Западът е раздвоен: да предоставя ли милиарди за нужното на жителите, ако те ще минават през управници, които ги потискат, и така ще ги легитимират. Въпреки това имаше международна конференция за помощ в Узбекистан, както и разговори в Осло за директно предоставяне на помощите на афганистанците.


Въпреки че получиха помощ от различни организации, талибаните се сблъскаха с логистични трудности вследствие на международната си изолация, когато земетресение в източната част на страната взе 1000 жертви и остави хиляди други без дом.


"Ислямска държава" срещу "ислямско емирство"


Междувременно членове на движението сами станаха жертви на тероризъм: "Ислямска държава - провинция Хорасан" зачести атаките още преди Съединените щати да са се изтеглили. Този път те отчасти бяха насочени и срещу талибаните - наричащи проекта си за държава "Ислямско емирство Афганистан" - като нови управници. На 26 август такъв атентат уби над 100 души (включително 13 военни), докато хиляди се опитваха да напуснат Афганистан в хода на американското изтегляне.


Последваха и кървави атаки срещу шиитски обекти - над 100 души бяха убити при нападения в джамии в Кандахар и Кундуз миналата есен - както и срещу представители на движението (миналата седмица бе убит влиятелен духовник).


Убийството


Най-голямо внимание към талибаните напоследък имаше около убийството на Айман аз Зауахири, лидера на "Ал Кайда", с дрон в Кабул. Фактът, че той бе в афганистанската столица, предизвика въпроси: кой и защо е настанил Зауахири в заможна сграда на близък до "Хакани"; има ли разделения между талибаните по темата; защо джвижението така и не се разграничи от "Ал Кайда".


Талибаните осъдиха удара, а САЩ, без да ги критикуват открито, че не са предали Зауахири, допуснаха продължаващо сътрудничество с тях.


Дали изолацията на движението ще се задълбочи вследствие на удара, предстои да се види.

Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK