Между "руска база" и западни санкции: Белград заигра сложен танц с Брюксел и Москва

Белград

© Велко Ангелов

Белград



Избори 2022

Москва е в паника: Сърбия се придвижва на запад", започва водещо заглавие на белградския таблоид "Блиц" по-рано тази седмица. То бе дълго и продъжи: "Военна база, семейни разходки, "аналитични" текстове... Как Кремъл отчаяно опитва "с хибридна война" да задържи влиянието си на Балканите."


Посланията от близките до управляващите в Сърбия таблоиди си заслужава да се наблюдават внимателно: през тях Белград разговаря както с големите си партньори, така и със сърбите.


При седенето на два стола (което при тази страна всъщност е на четири - ЕС, САЩ, Русия и Китай) тежестта рядко е разпределена на всички едновременно.




Така в сръбските таблоиди, често наричани проруски, всъщност периодично се зараждат вълни на критики, възмущение или предупреждение към Русия. И за последната от тях има повод: Москва заговори за създаване на руска база в Сърбия, която на пръв поглед свари Белград неподготвен.


Междувременно влезлите в парламента през април опозиционни партии повдигнаха въпроса за санкции срещу Русия заради войната в Украйна - нещо, което и в екипа на президента Александър Вучич не са изключвали в последните месеци. При едно условие: да има широка подкрепа в парламента.


Руска база в Сърбия?


Всичко започна в началото на месеца, когато руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко допусна създаване на руска база в страната. Решението било "суверенен въпрос" на приемащата страна, но и "въпрос на интересите на самата Русия". "Що се отнася до съвместния хуманитарен център, той съществува и действа за кризисно реагиране на случаи на хуманитарна катастрофа", каза Харченко, имайки предвид обекта, който се намира край Ниш. Цитира го руското издание SM.News, чийто кратък текст се появи във всички сръбски медии.


Бързо се появиха и коментари по руски издания. Например в Lenta.ru е цитиран военен експерт, според когото такъв обект би помогнал на Русия в разузнаването и наблюдаването на "обкръжаващото пространство" (Босна и непризнатото от Сърбия Косово остават единствените съседи на страната извън НАТО).


Вучич даде да се разбере, че страната не иска никакви военни бази на територията си. "Сърбия ще пази военна неутралност и съюзнически отношения. Няма да се срамува от връзките си с Русия, Китай, САЩ и ЕС, но ще се грижи за себе си", каза държавният глава.

Предложението обаче отекна на Балканите и в някои западни медии, доколкото Белград често се възприема като верен на Москва заради връзките в няколко сектора (най-вече енергетика), декларираните симпатии на сърбите към Русия и отказа да се съгласува външната политика с тази на ЕС, за присъединяване към който Белград кандидатства.

Според руския журналист Генадий Сисоев, цитиран от телевизия N1 тази седмица, Русия изпраща с тези коментари ясно послание, че статуквото - "баланса на Сърбия" между нея и Запада - вече не я устройва. Балканската страна бива призована да реши: "или с нас, или с тях", продължава Сисоев.


Коментарите за руската база са "още едно доказателство, че държавата ни служи на Русия като разменна монета", казва за "Блиц" бившият посланик на Сърбия в Беларус Сречко Джукич. Заглавието на публикацията започва с: "Нов Путинов пропаганден удар по Сърбия! Как Москва отново злоупотребява с нас." Според него тази ситуация със сигурност ще засили подозрението към страната от международната общност.


В Сърбия, за съжаление, има логистична база за руски медии, рпропаганда, мека политика или руска мека сила. И тази база има важна роля, точно като истинска военна база.


Сречко Джукич,

бивш сръбски посланик в Беларус


Все пак се появиха и поддръжници на базата: крайнодесният Бошко Обрадович обяви решението на Вучич за "грешка", защото вече имало чужда база в Сърбия и тя била "базата на НАТО в Косово и Метохия" (Сърбия все още възприема Косово като своя провинция).


Друг събеседник на вестника нарича това "хибридна война". За опозиционния "Данас" пък бивш военен аташе на Белград в Лондон нарича Боцан-Харченко "марионетка на Путин, чиято цел е да дестабилизира региона ни".


Този задочен разговор през медиите се разгръща, докато Сърбия задълбочава сътрудничеството си с НАТО, а Вашингтон и Белград са обсъждали възможността да развият съществуваща база като център за обучение на сръбски войски по стандартите на алианса. При това Вучич разговаря в сряда с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг (а тонът на двамата по време на пресконференцията бе по-скоро позитивен).


"Русия иска от Сърбия да се определи", написа "Комерсант".


Може ли да има санкции


Вучич отстоява от месеци идеята, че въпреки войната Белград няма да въвежда санкции срещу Москва и ще се стреми "до последно" да не го прави - освен ако не бъде принудена. Още от пролетта обаче темата е в дневния ред на сръбския политически елит. Тогава представители на управляващите допускаха, че при широка парламентарна подкрепа са готови на тази стъпка.


Възможността за санкции повдигна - след първото заседание на новия парламент - опозиционерът Борко Стефанович. Заместник-председателят на Партията за свобода и справедливост, побоят срещу когото отприщи многохилядни протести преди няколко години, обяви, че в комисията му за външна политика, а след това и на ниво пленарна зала, ще има такова обсъждане.


"Да се обсъжда това, да се чуят аргументите на едната и другата страна, да се чуе какви са последиците от несъгласуването на външната ни политика, какви са последиците на икономиката ни, какво значи да се действа срещу Европа", каза Стефанович пред N1. Нужно, по думите му, е и да се разговаря "каква цивилизационна пустиня ни очаква, ако не сме на правилната страна на историята":


Рестриктивни мерки срещу Руската федерация приеха всички европейски държави и в тази ситуация Сърбия няма какво повече да размишлява, бъдещето ни е в ЕС.


Борко Стефанович,

опозиционер, зам.председател на скупщината на Сърбия


Думите на Стефанович далеч не означават, че Русия ще въведе санкции срещу Сърбия. Най-малкото това би я превърнало в "неприятелска държава", с всички възможни последици за зависимата от руски газ икономика.

Освен това в момента официалните призиви към Сърбия да се солидаризира с европейската политика към Русия, каквито изобилстват от началото на войната, са в затишие - вероятно заради летния сезон, но най-вече в очакване да се сформира новото сръбско правителство и Западът да разчете какви сигнали ще дойдат от него.


Въпреки това Боцан-Харченко побърза да реагира: изрази увереност, че Сърбия нямало да въведе санкции, защото Вучич оставал на позициите си.


Управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС) на Вучич не е монолитна в отношението си към темата: в "Блиц" е цитиран ветеранът в партията Драган Шормаз, известен с прозападните си позиции (и като критик на таблоидите) и призоваващ Сърбия да въведе санкции. Цитира се и ангажиментът на Москва към "семейните разходки" в протест срещу предстоящия през септември прайд, свикани въпреки че (противно на очакванията) делът на противопоставящите му се сърби е малък.


Не е за пръв път


Подобен епизод имаше преди няколко месеца, когато Путин, смятан за съюзник на Сърбия в непризнаването на Косово, сравни сепаратистките републики в Донбас именно с най-младата държава в Европа. Тях Москва признава; сръбските таблоиди побесняха и заговориха за "нож в гърба" на Сърбия.


Сходна реакция имаше и през 2020 г., по време на протестите срещу мерките против коронавируса, когато се стигна до насилие пред парламента. Тогава безредиците бяха свързвани в някои издания с намеса на Русия, докато Сърбия се готви да направи завой на запад.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK