Управлението на Елизабет II – Златен век или гаснеща жарава от една отминала епоха - Свят

Кралица Елизабет II, която почина в четвъртък, чупеше рекорд след рекорд като монарх, превръщайки се в траен символ на страната, която управляваше 70 години, въпреки че тя се промени до неузнаваемост, губейки империята си и преминавайки през социален катаклизъм.

Някои коментатори описват управлението ѝ като "златен век", напомнящ този на нейната едноименничка Елизабет I, която управлява Англия преди 400 години по време на период на нарастваща мощ и културен разцвет.

"Мисля, че отчасти сме гледани през призмата на кралицата: последователността, мъдростта, която тя показа, всичко това е очевидно в начина, по който хората гледат на Великобритания", каза Валери Еймос, бивш политик и първиата чернокожа, назначен като баронеса от монарха в древния "Орден на жартиерата".

Други казват, че влиянието на 96-годишната жена върху нацията е по-малко от това на нейната знаменита предшественичка, тъй като правомощията на монарха са се свили след първата Елизабетинска епоха.

Някои критици твърдят, че тя не оставя осезаема следа, а само институция, неподходяща за целта в свят на егалитарни стремежи, непочтителни коментари в социалните медии и контрол от страна на денонощно работещите медии.

И все пак нейното наследство е все още забележително - тя гарантира, че монархията оцелява в ерата на бързи промени.

Елизабет се възкачи на трона на 25 години на 6 февруари 1952 г. след смъртта на баща си Джордж VI, когато Великобритания излизаше от опустошенията на Втората световна война. Все още беше в сила режимът за раздаване на продукти с купони и Уинстън Чърчил беше министър-председател.

Оттогава президенти, папи и министър-председатели идваха и си отиваха, Съветският съюз се разпадна и Британската империя изчезна, заменена от Британска общност от 56 нации, в чието създаване Елизабет изигра важна роля.

"Нито една от другите имперски сили не е постигнала това... а във Великобритания огромни социални и икономически промени бяха извършени като цяло по мирен и консенсусен начин", каза професор Върнън Богданор, експерт по британска конституционна история. - "Това е много забележително".

Втора елизабетинска епоха?

Елизабет I прекарва 44 години на трона през 16-ти век, период, считан за Златния век на Англия, когато икономиката се разраства, влиянието на страната се разширява и Уилям Шекспир пише своите пиеси - те все още се играят по целия свят и се считат за едни от най-влиятелните на всеки език.

"Някои хора изразиха надежда, че моето царуване може да отбележи нова елизабетинска епоха", каза кралицата в коледното си предаване през 1953 г. "Честно казано, самата аз изобщо не се чувствам като моята велика предшественичка от Тюдорите."

Тъй като никога не е давала интервю или не е излагала личните си възгледи по политически въпроси, нейната собствена оценка за управлението й - най-дългото в британската история - е трудно да се установи. Високопоставен кралски помощник каза на "Ройтерс", че ще разглежда наследството си като въпрос, който другите трябва да преценят.

Конституционният историк Дейвид Старки каза, че кралицата не е смятала ролята си за въплъщение на исторически период, а просто за вършене на работа. "Тя не е направила и не е казала нищо, което някой да запомни. Тя няма да даде името си на епохата си. Или, подозирам, на нещо друго", пише той през 2015 г.

"Казвам това не като критика, а просто като констатация на факт. Дори като вид комплимент. И подозирам, че кралицата би го приела така. Защото тя се възкачи на трона само с една мисъл: да направи така, че шо,то на кралската власт да продължи."

Други историци и биографи казват, че възгледите на Старки не отговарят на това как тя е изпълнявала ролята си и се е движела в крак с времето.

"В един все по-хаотичен свят тя даде усещане за стабилност", каза Андрю Мортън, чиято биография на принцеса Даяна от 1992 г. предизвика сътресения в кралското семейство.

Решителността на кралицата да изпълнява ролята си възможно най-добре и въздържането от изразяване на възгледи, които биха могли да предизвикат някаква обида, й дадоха морален авторитет отвъд всичко, което тя насочваше само чрез позицията си на кралица, казват някои.

"Това, което кралицата успя да направи, е... да въведе монархията в 21-ви век възможно най-добре", каза внукът принц Уилям в документален филм от 2012 г.

"Всяка организация трябва да се вглежда в себе си доста време, а монархията е постоянно развиваща се машина и мисля, че тя наистина иска да отразява обществото, иска да върви в крак с времето и е важно да го прави за собственото си оцеляване."

"Мека" сила

По конституция британският суверен има малко практически правомощия и се очаква да бъде безпартиен.

Въпреки това историците казват, че Елизабет е използвала "мека" сила и е превърнала монархията в обединяваща, фокусна точка за нацията на фона на големи обществени разделения, илюстрирано от нейната поява по телевизията, за да успокои обществеността в началото на пандемията от COVID-19.

Въпреки че самата тя е над политическите битки, тя все пак се среща с премиера за частна седмична аудиенция. "Те се свалят част от бремето на плещите си или ми казват какво се случва или ако имат някакви проблеми, а понякога човек може да помогне и по този начин", каза тя в документален филм от 1992 г.

Фотогалерия: Исторически моменти с Елизабет II >

"Те знаят, че някой може да бъде безпристрастен, така да се каже. Мисля, че е доста приятно да се чувства, че някой е мек като гъба."

Бивши лидери казаха, че нейният дългогодишен опит се е оказал от голяма полза, позволявайки им да говорят откровено, без да се страхуват, че разговорите им някога ще бъдат оповестени публично.

"Можете да бъдете напълно, напълно откровени, дори недискретни с кралицата", каза Джон Мейджър, британският лидер от 1990 до 1997 г.

Тони Блеър, който замени Мейджър и беше министър-председател в продължение на десетилетие, каза: "Тя ще оцени ситуациите и трудностите и ще може да ги опише, без никога... да даде някаква представа за политически предпочитания или нещо подобно. Това е доста забележително да се види. "

Някои историци казват, че на кралицата ще се гледа като на последната от рода си, монарх от времето, когато елитите са предизвиквали безспорно уважение. Но тя все пак вероятно ще бъде една от най-великите в страната.

"Няма съмнение, че тя ще бъде един от най-великите монарси не само заради дълголетието си, но и заради периода на промяна, на който е била свидетел", каза Анна Уайтлок, професор по история на монархията в рондонския Сити юнивърсити "И като Елизабет I... също толкова важна за Великобритания, а също и за мястото на Великобритания в света."

Всичко, което трябва да знаете за: