"Майка християнка" ще опита да стане най-радикалният премиер в следвоенна Италия

Отдясно наляво: Джорджа Мелони, Силвио Берлускони и Матео Салвини на митинг през октомври

© Reuters

Отдясно наляво: Джорджа Мелони, Силвио Берлускони и Матео Салвини на митинг през октомври



Италия е в криза" е банална фраза, защото винаги е вярна: кризата тече постоянно в държава, сменила 67 правителства за 76 години и избираща утре парламента, който ще излъчи следващото.


Последният епизод от постоянната политическа бъркотия може да се обобщи с едно име: Джорджа Мелони. Допреди няколко години то бе почти неизвестно в чужбина. Днес е зле прикритият адресат на предупреждение, отправено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен: не избирайте "трудна посока" или ще се изправите пред някой от "инструментите" на Брюксел.


Водената от Мелони националистическа формация "Италиански братя", взела едва 4 процента от вота през 2018 г., ще е първа политическа сила според повечето проучвания. А коалицията с двама други лидери, обединила се около нея, най-вероятно ще състави кабинет с участие на крайнодесните, невиждано от Втората световна война насам.


Да "пробваме нещо ново" със старите лидери




"Крайнодесни" е етикет, който "Италиански братя" не харесва, въпреки малките знаци, че може да е подходящ - например отправения от съветник в партията фашистки поздрав.


Мелони и съратниците ѝ обаче са остри противници на миграцията (толкова, че използваха спорно видео с изнасилване на украинка в каузата си); искат националното право да е над европейските договори (както управляващите в Полша); открито не харесват аборта и без да го забраняват, искат да усложнят процедурата; смятат за "ненормално" еднополови двойки да имат деца и говорят упорито за несъществуващата "джендър идеология", използвана като плашило от всички сродни партии в Европа; уповават се на църквата; за лидера си градят следния образ: "Аз съм Джорджа. Жена съм. Майка съм. Християнка съм."


Означава ли възходът ѝ, че италианците стават "крайнодесни"? Не непременно: за нея ще гласуват избиратели в различни части на политическия спектър - дори крайнолеви, споделили това пред заемащия по-скоро леви позиции "Гардиън" още преди два месеца. Достатъчно за тях и други разочаровани от италианската политика е, че ново лице ще опита да поправи непоправимите наглед проблеми.


В Италия я има идеята, че сме пробвали всички други, затова нека пробваме с нея сега.


Волфганго Пиколи,

съпредседател на консултантската компания Teneo, пред "Ройтерс"


Мелони застана в светлината на прожекторите в подходящо време: тя е "нещо ново" не просто защото не е била на власт (освен като министър преди 20 години), но и защото партията ѝ е единствената опозиционна сила в Италия от 20 месеца. Тя единствена не подкрепи кабинета на единството на технократа Марио Драги през зимата на 2021 г., който трябваше да спаси страната след серия кризи, породени в голяма степен от доминиращите популистки формации ("Лига" на Матео Салвини и "Пет звезди" на Джузепе Конте).


Разпадът на правителството около Драги - който от месеци не искаше да е на власт и подаде оставка въпреки успешен вот на доверие през - я превърна в единствения политик, който не е свързан в съзнанието на италианците със системния провал за решаването на проблемите.


"Новото" обаче ще върви в комплект със "старото". Мелони - редом с част от крайнодесните си сподвижници - е познато лице за част от италианците от времето си като министър в кабинета на трикратния премиер Силвио Берлускони. Години по-рано той протяга ръка на националистическото Италианско социално движение (запазило името си от 40-те и поддръжката на фашистките идеали, но прераснало в партия) и председателя му Джанфранко Фини, но и след края на съюза им поема по собствен политически път, а Берлускони ѝ поверява министерството на младежта (тогава тя е два на 31 г).


Единайсет години след падането си от власт, в разгара на кризата в Европа, Берлускони е младши коалиционен партньор в нейния съюз с партията си "Форца Италия", а подкрепата за него е едноцифрена. "Лига" на Матео Салвини може да вземе 13-15%. Някои анализатори не очакват Берлускони - най-дълго управлявалият Италия след Втората световна война - да се задоволи с ролята на патерица, въпреки своите 85 години.


В медии от Европа партията открито се свързва с неофашизма (заради източника на вдъхновение). В други се говори само за фашистките ѝ "корени". В Брюксел, както сочи споменатият коментар на Фон дер Лайен, те пораждат напрежение - отчасти заради напомнящото за Варшава и Будапеща настояване националното законодателство да е над европейското (и поставянето под въпрос на устоите на Европейския съюз, макар и формално без евроскептицизъм).


Мечтая си за страна, в която хората, които дълги години трябваше да свеждат глава, да се преструват, че имат различни идеи, за да не бъдат заклеймени, сега могат да кажат какво мислят.


Джорджа Мелони,

лидер на "Италиански братя"


Тези изборни въпроси обаче интересуват повече Брюксел, отколкото Рим, както сочи разказът на кореспондента на "Ел Паис" в Италия. По думите му в италинаската столица почти не се раздават листовки; почти няма дебат по улиците и в баровете; единственият между лидери събира Мелони с председателя на водещата вляво Демократическа партия Енрико Лета, други подобни формати няма. Според него това отчасти се дължи на летния сезон, отчасти - на всеобщата увереност, че Мелони ще спечели. Очаква се рекордните една трета от италианските избиратели да не отидат до урните.


В Италия първата жена премиер може да е от партия с фашистки корени
В Италия първата жена премиер може да е от партия с фашистки корени


Трудното да управляваш


Положението ѝ на "единствена опозиция" я изстреля до върховете на италианската политика. Щом ги достигне обаче, тя ще има един единствен избор: да управлява.


А за който и да било управник времената са трудни. Цените на енергията в Италия, както и навсякъде, се повишават. Дългът набъбва. Рецесията чука на вратата на Европа, а войната вече е влязла - най-малкото в дневния ред на европейските политици, докато Русия вдигна залога в украинския конфликт с частична мобилизация и стъпки към анексия на още украински територии. "Зимата идва" вече не е просто популярна фраза от "Игра на тронове"; цените на горивата я превърнаха в източник на тревога.


Освен това тежко засегнатата в самото начало на пандемията Италия ще може да получи 200 млрд. евро по плана за възстановяване само при едно условие: ако се изпълни план, вече заложен от Драги, амбициозен почти като сумата, за която се превърна в условие.


"Майка християнка" ще опита да стане най-радикалният премиер в следвоенна Италия

© Reuters


На Мелони ще се наложи да намери баланса между изброените предизвикателства и предизборните си обещания: да намали данъците, да увеличи пенсиите, да спре потока от мигранти, пристигащи с лодки от Африка (последното опита да направи и Салвини).


Критици я обвиняват, че говори твърде общо по тези теми; привърженици - че е последователна и отстоява позициите си през годините, а и е добър оратор и има прости и ясни послания. Каквато и да е истината, в сегашната политическа обстановка в Европа и предвид ангажиментите на Италия по плана тя - поне в началото - няма да може да промени почти нищо.

Летвата е високо вдигната, след като Драги се възприемаше като стабилизираща фигура през последните почти две години, най-малкото в икономически план. Очаквания във външнополитически създаваше и недвусмислената подкрепа на Драги за Украйна: в лицето му президентът Володимир Зеленски имаше недвусмислен съюзник.


Мелони побърза да успокои и Запада, и пазарите. Обеща, че няма да има резки движения нито в икономиката, нито в политиката към Украйна, чиято самозащита от Русия твърди, че подкрепя решително (не така мисли бъдещият ѝ партньор Матео Салвини). Отрича да е крайнодясна и настоява, че формацията ѝ всъщност е част от мейнстрийма - нещо като Консервативната партия във Великобритания.


Някои международни медии вече използват специални думи за нейната сила: например hard right вместо far right, за да обозначат, че е много вдясно, но не и крайнодясно в политическия спектър.


Последната надежда на левицата


Все пак социолозите призовават за предпазливост. Ако преди три седмици вероятността за мнозинство на трите партии бе 80%, то сега е 60-65 на сто, казва за "Ройтерс" Ренато Манхаймер, ръководител на агенцията за социологически проучвания Eumetra.


Това е най-предпазливата прогноза измежду анкетьорите, с които разговаря агенцията. Причината за колебанието обаче са двете седмици, изминали, откакто влезе в сила забраната за публикуване на проучвания. Тогава повечето проучвания давата на блока на Мелони, Берлускони и Салвини 46% от вота. Оттогава обаче "Пет звезди" вляво показа признаци, че изпреварна "Лига" като трета политическа сила. Това може да е станало за сметка на Мелони, която отхвърли особено популярна за юг социална помощ за безработни (т. нар. граждански доход) - мярка, въведена по времето на Конте - и обеща да я отмени.


Това може да помогне на левия блок, след като някогашният технократ, бивш премиер, Джузепе Конте нагази в политиката и изгради добра кампания за социални мерки и намаляване на бедността на юг. Това едва ли ще попречи на десния лагер да спечели, но в комбинация с ръст на центристката партия "Действие" може все пак да открадне още гласове от тройната коалиция. Анализаторите са предпазливи: "Пет звезди" вече изненада два пъти с бурния си възход на изборите през 2013 и 2018 г., когато още бе антисистемна партия.


Така и днес Конте е единствената надежда на левицата за ограничаване на дясното мнозинство, в каквато не можа да се превърне смятаният за нехаризматичен лидер на Демократическата партия (все още основната вляво) Енрико Лета. Ако "Пет звезди" отново (както на последните два вота) получи зашеметяващ резултат на юг, това внезапно би обърнало играта.

Неслучайно кампанията на Мелони завършва на юг: в работнически квартал на Неапол с получаващи социалната помощ на Конте, която тя смело заклейми.


В триото обаче има и други подводни камъни и то във втория по значение партньор - "Лига".


Повеждайки партията, Матео Салвини превърна борещата се за независимост на част от Северна Италия (известна в тези планове като "Падания") "Северна лига" в националистическата и антимигрантска "Лига" с популистки послания към цялата страна. Това я превърна във водеща сила, получила една трета от гласовете на евроизборите през 2018 г. с 34% от вота.


Във властта тя се сгромоляса до 13%, но има и по-голям проблем: партията все още е разкъсвана от противоречия между желаещите да остане само "Лига" и копнеещите по "Северна".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK