
© Reuters
Сблъсъци между демонстранти и полицаи избухнаха в сряда в южния китайски град Гуанчжоу (Кантон), съобщава "Франс прес", като се позовава на разкази на очевидци и видеосвидетелства от социалните мрежи.
Кадрите показват полицаи с бели защитни костюми и прозрачни щитове, които се движат в стегнати редици по една от улиците в район Хайчжу, докато около тях прелитат стъклени предмети, които са хвърляни, изглежда, от демонстрантите. Чуват се крясъци, а на земята лежат преобърнати оранжеви и сини заградителни съоръжения.
Виждат се и хора, замерващи с предмети полицията, също и десетина души с вързани ръце, изглежда, арестувани от силите на реда.
Жител на Гуанчжоу, представил се като Чен, разказва пред френската информационна агенция, че е видял през нощта как стотина полицейски агенти прииждат към село Хоуцзяо, част от район Хайчжу, и арестуват най-малко трима души.
Недоволството, което избухна през уикенда в редица големи китайски градове, продължава въпреки решителната намеса на силите на реда. Непосредствен повод за протестите срещу политиката на "нулев COVID" на правителството е пожар в жилищен блок Урумчи. По време на инцидента столицата на автономния регион Синцзян е била затворена от локдаун заради огнище на COVID-19. Десет души загинаха при пожара, като се смята, че част от тях не са посмели да излязат от сградата, защото са се боели да нарушат забраната на властите.
Район Хайчжу в Гуанчжоу, където са забелязани полицията и арестите, е център на ново огнище на COVID-19. От края на октомври 1.8 милиона души, които живеят в него, са под карантина.
Китай се сблъсква с най-големия брой заразени с коронавирусната инфекция от началото на пандемията, която започна от китайския град Ухан през 2019 г. Правителството приоритизира карантинирането на милиони хора и ежедневно тестване пред ваксинирането на населението. В страната се използват само местни препарати, като ефективните западни иРНК ваксини не са разрешени още за употреба от властите.
Протестите срещу строгите COVID ограниченията са най-мащабните в Китай от продемократичните вълнения през 1989 г.