Мерките работят: озоновият слой се възстановява, но бавно

Озоновата дупка над Антарктида се затваря, както и над други части на света. Ще са необходими десетилетия, но възстановяването на озоновия слой означава, че човешките действия, координирани на глобално ниво преди няколко десетилетия, са дали плодове.

Това сочи доклад в съавторство на ООН, Съединените щати и Европейския съюз, според който постигнато през 1987 г. споразумение е проработило.

Според изводите му при запазване на сегашните политики на много места по света озоновият слой ще е възстановен (т.е. нивата ще са като през 80-те години на миналия век) приблизително до 2040 г.

На полюсите обаче ще е нужно повече време: над Арктика това ще стане към 2045 г., над Антарктида - към 2066-а.

Успехът на задачата бе под въпрос, след като Китай първоначално не успяваше да овладее емисии на един от разрушаващите озоновия слой химикали - CFC-11. Според учените, ако Китай не бе спрял емисиите, възстановяването можеше да отнеме още десетилетие. Изследване от 2018 г. установи, че голяма част от тези нерегламентирани емисии идват от Източна Азия; по-късно разследване на "Ню Йорк таймс" и независими разследващи свърза проблема с малки китайски фабрики. Още година след тези разкрития се появиха признаци, че китайското правителство полага усилия да овладее проблема.

Успех

Озоновият слой поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи от Слънцето. Ако го няма, лъченията може да навредят на хората, да увредят човешката ДНК, да причинят рак. Изчерпването му на места започва от 70-те години на миналия век, а учените свързват това отчасти с химикали, използвани повсеместно в хладилници, климатици и други.

Десетилетие по-късно след данни, показващи опасно разрастване на озоновата дупка над Антарктида, редица държави подписаха в Монреал споразумение с ангажимент да спрат употребата на химикалите. По-късно всички държави от ООН се присъединиха, а 99% от опасните вещества поетапно спряха да се използват. Общо над 100 съединения, които рушат озоновия слой, са забранени.

За разлика от много други проблеми озоновата дупка не е свързана с климатичните промени. Същевременно и справянето с нея е добра новина за борбата с глобалното затопляне: някои от веществата, чиято употреба поетапно е отпаднала, са парникови газове, продължава докладът.

Предупреждение

Учените обаче обръщат внимание, че други предложения срещу климатичните промени, обсъждани от години, може да окажат въздействие, ако бъдат приложени. Сред тях е например идеята милиони тонове да се изпратят към горните слоеве на атмосферата.

Подобна стъпка би могла да заличи постигнатия напредък. Предложението се смята за радикално и спорно, но застъпниците му изтъкват, че то може да е израз на отчаяние, ако човечеството е тежко засегнато от глобалното затопляне в следващите десетилетия и чака други мерки да проработят.

Има и изследователи, които смятат, че серният диоксид би оказал въздействие на озоновия слой, без обаче да го унищожи; един от примерите е изригването на вулкана Пинатубо (Филипините) през 1991 г., охладило временно Земята с около 0.5 градуса по Целзий, без да причини допускания в доклада ефект.