Манипулират, овластяват, информират: влиянието на социалните медии върху демокрацията

Те улесняват манипулирането на хората и засилват разделението, но в същото време повишават осведомеността и са полезни за демокрацията. Това е обобщено масовото мнение за социалните мрежи, според проучване на изследователския център "Пю", публикувано през декември 2022 г.

Докато хората по цял свят все повече се обръщат към "Фейсбук", "Туитър", "УатсАп" и други платформи, за да научават новини и да изразяват мнението си, те се превъръщат и в ново публично поле за обсъждане - и често ожесточени спорове - по политически и социални въпроси. А според много анализатори социалните медии са една от основните причини за влошаващото се здраве на демокрацията в различни страни по света, отбелязват от изследователския център.

Проучването на "Пю" сред 19 развити икономики* показва, че обикновените граждани възприемат социалните медии едновременно като конструктивна и като разрушителна част от политическия живот, но повечето смятат, че те действително са имали положително въздействие върху демокрацията.

Средно 57% от хората казват, че социалните медии са били по-скоро добро за демокрацията, а 35% са на противоположното мнение.

Съществуват обаче значителни междунационални различия по този въпрос и Съединените щати ясно се открояват: само 34% от възрастните в САЩ смятат, че социалните медии са били добри за демокрацията, докато 64% са на мнение, че са имали лошо въздействие.

Дори в страни, където оценките за въздействието на социалните медии са до голяма степен положителни, повечето хора са на мнение, че е имало и вредни ефекти, довели са до манипулация и разделение в обществата.

Средно 84% в 19-те изследвани държави смятат, че достъпът до интернет и социалните медии е направил хората по-лесни за манипулиране с невярна информация и слухове. Освен това 65% споделят мнението, че заради интернет и социалните медии хората са станали по-разделени в политическите си мнения.

Повече от четирима на всеки десет казват, че хората са станали по-неучтиви в начина, по който говорят за политика (само около една четвърт са на обратното мнение).

И така, като се имат предвид манипулацията, разделението и липсата на учтивост онлайн, какво харесват хората в дигиталния свят? Как е възможно това море от невярна информация да бъде добро за демокрацията? Част от отговора може да е, че то дава на хората усещане за овластяване във време, когато малцина се чувстват овластени, отбелязват от "Пю".

Мнозинствата в почти всяка изследвана страна казват, че политическата система не позволява на хора като тях да имат влияние в политиката. В девет държави, включително САЩ, седем от десет или повече изразяват това мнение.

Онлайн платформите могат да помогнат на хората да се чувстват по-малко безсилни по няколко начина.

Първо, социалните медии ги информират.

Освен това повечето от анкетираните гледат на тях като на ефективен инструмент за постигане на политически цели.

За някои социалните медии са и отдушник за изразяване. В Южна Корея, например, приблизително половината от потребителите им казват, че понякога или често публикуват или споделят неща онлайн по политически или социални въпроси. В другите изследвани държави публикациите по тези въпроси са по-рядко срещани, а в 12 нации четири от десет души или повече заявяват, че никога не постват по политически или социални теми.

Социалните медии и демокрацията

Мнозинствата в повечето от изследваните държава смятат, че социалните медии са нещо добро за демокрацията в тяхната страна. Оценките са особено положителни в Сингапур, Малайзия, Полша, Швеция, Унгария и Израел, където 65% или повече поддържат това мнение.

За разлика от тях, американците са най-негативни за въздействието на социалните медии върху демокрацията: 64% казват, че то е било отрицателно. Републиканците (74%), са много по-склонни от демократите (57%) да виждат вредно въздействие от социалните медии върху политическата система.

Половината или повече заявяват, че социалните медии са лоши за демокрацията в Нидерландия, Франция и Австралия.

Освен че са най-отрицателно настроени към влиянието на социалните медии върху демокрацията, американците константно са сред най-негативните в оценките си за конкретните начини, по които те са повлияли на политиката и обществото. Например 79% в САЩ смятат, че достъпът до интернет и социалните медии е направил хората по-разделени в техните политически възгледи, най-високият процент сред 19-те изследвани държави.

Освен това 69% казват, че интернет и социалните медии са направили хората по-неучтиви в начина, по който говорят за политика - отново най-високият дял сред нациите в проучването.

За да сравнят как хората оценяват въздействието на интернет и социалните медии върху обществото, от "Пю" са създали индекс, който комбинира отговорите на шест въпроса за това дали интернет прави хората:

1) по-слабо информирани за текущите събития в тяхната страна,
2) по-раздвоени в своите политически възгледи,
3) по-трудно приемащи хора от различен произход,
4) по-лесни за манипулиране с невярна информация и слухове,
5) по-слабо информирани за текущите събития в други страни,
6) по-неучтиви в начина, по който говорят за политика.

Отрицателните позиции по всички тези въпроси са кодирани като 1, докато положителните отговори или отговорите "няма въздействие" са кодирани като 0. За всеки респондент резултатите от общия индекс могат да варират от 0, което показва, че не вижда отрицателни ефекти от интернет и социалните медии по тези въпроси, до 6, което означава отрицателен отговор на всичките шест въпроса.

Разглеждането на данните по този начин илюстрира степента, в която американците се открояват с негативното си отношение към въздействието на социалните медии.

Средният резултат сред респондентите в САЩ е 3.05, най-високият - и следователно най-отрицателният - в проучването. Нидерландците, унгарците и австралийците също са по-негативни от останалите. За разлика от тях малайзийците, израелците, поляците и сингапурците дават по-малко отрицателни оценки.

Бързият ръст на социалните медии

Изследователският център "Пю" е задал въпроси и за използването на социалните медии през последното десетилетие.

Ръстът е особено ярък в Япония, където само 30% са използвали социални медии през 2012 г., в сравнение със 75% днес. Значително увеличение се наблюдава и във Франция, Полша, Испания, САЩ и Обединеното кралство. Дори в Германия, която изостава от другите в това отношение, има значително увеличение от 2012 г. насам.

Във всяка изследвана страна младите хора са по-склонни от другите да използват социални медии. През последното десетилетие обаче разликата във възрастта е намаляла. Когато погледнем отново данните от седем държави, анализирани през 2012 г. и 2022 г., ръстът на използването е особено рязък сред 30- до 49-годишните и тези на 50 и повече години.

Младите по-често виждат ползите

Като цяло младите хора са по-склонни от възрастните да използват интернет, да притежават смартфон и да ползват социални медии. Освен това те се различават във възгледите си за въздействието им.

Хората на възраст от 18 до 29 години са по-склонни от тези на 50 и повече години да кажат, че социалните медии са добри за демокрацията в 12 от 19 изследвани нации. Например, докато 87% от поляците на възраст между 18 и 29 години смятат, че социалните медии са имали положителен ефект върху политиката, само 46% от тези на 50 и повече години са съгласни с това.

Младите също така често са по-склонни да кажат, че интернет и социалните медии са направили хората по-информирани за местни и международни събития и е особено вероятно да кажат, че тези технологии са направили хората по-склонни да приемат някой с различен произход.

В много случаи младите хора са особено склонни да смятат социалните медии за ефективен инструмент в политическата сфера, особено що се отнася до способността им да променят нагласите на хората по социални въпроси и да повишават осведомеността по тези теми.

Още изводи

Удовлетворението от демокрацията е до голяма степен разделено поравно в 19-те изследвани страни: средно 51% казват, че са доволни от начина, по който демокрацията работи в тяхната страна, а 48% не са.

То е най-високо в Швеция и Сингапур, където почти осем от десет са доволни от начина, по който функционира тяхното правителство. Мнозинствата са доволни и в Германия, Нидерландия, Австралия и Канада. Мненията са по-равномерно разделени в Обединеното кралство, Белгия, Полша, Малайзия, Южна Корея, Израел и Унгария.

А във Франция, Япония, САЩ, Италия, Гърция и Испания мнозинствата са недоволни от своите демокрации.

Гражданите са до голяма степен песимистично настроени за способността си да влияят на политиката. Приблизително половината или повече в 18 от 19-те анкетирани държави казват, че политическата система в тяхната страна не позволява на хора като тях да оказват влияние върху политиката, като средната стойност от близо две трети (65%) във всички анкетирани страни поддържа това мнение.

Швеция е забележително изключение като единствената изследвана страна, в която мнозинството (65%) се чувстват уверени в способността си да влияят на политиката.

Израелците са разделени по въпроса: 48% казват, че могат да оказват влияние върху политиката, докато 51% - че не могат.

В осем държави хората, които вярват, че политическата система в тяхната страна им позволява да оказват влияние върху политиката, също са по-склонни да кажат, че социалните медии са нещо добро за демокрацията.

Тази разлика е най-очевидна в Белгия, където 62% от онези, които смятат, че политическата им система им позволява да имат думата в политиката, определят социалните медии като добро нещо за демокрацията, в сравнение с 44% сред тези, които казват, че тяхната политическа система не им дава много влияние върху политиката.

Онези, които гледат на разпространението на невярна информация онлайн като на голяма заплаха за страната си, е по-малко вероятно да сметнат социалните медии за добри за демокрацията.

Това се наблюдава най-ясно в Нидерландия, където само четирима от десет (39%) сред анкетираните, които виждат разпространението на невярна информация онлайн като основна заплаха, казват, че социалните медии са добри за демокрацията в тяхната страна, за разлика от почти шестима на всеки десет (57%) сред хората, които не мислят така. Този модел е видим и в осем други страни.

Възгледите варират и според възрастта. По-възрастните в 12 държави е по-малко вероятно да мислят, че социалните медии са добри за демокрацията в тяхната страна в сравнение с по-младите.

В Япония, Франция, Израел, Унгария, Обединеното кралство и Австралия разликата при най-младите и най-възрастните е най-малко 20 процентни пункта. Тя достига до 41 п.п. в Полша, където почти девет на десет (87%) от по-младите казват, че социалните медии са добри за демокрацията в страната, а само 46% от възрастните над 50 години са на същото мнение.

Мнозинството във всяка изследвана страна смята, че достъпът до интернет и социалните медии е направил хората в тяхната страна по-информирани за текущите вътрешни събития. В Швеция, Япония, Гърция и Нидерландия около осем от десет или повече споделят това мнение, докато в Малайзия по-малко мнозинство (56%) казва същото.

Има по-слаб консенсус за ролята на социалните медии що се отнася до толерантността: средно 45% в 19-те страни казват, че благодарение на тях хората по-лесно приемат представители от различен етнически произход, религии и раси, докато средно 22% са на обратното мнение, а 29% казват, че няма голямо въздействие.

Средно 46% в анкетираните държави казват, че достъпът до интернет и социалните медии е направил хората по-малко вежливи, когато говорят за политика. Това е повече от двадесет и трите процента, които споделят противоположното мнение, а средно 26% виждат слабо въздействие.

* Изследването е проведено в САЩ, Канада, Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Нидерландия, Испания, Швеция, Великобритания, Япония, Малайзия, Сингапур, Унгария, Полша, Израел, Австралия, и Южна Корея от 14 февруари до 3 юни 2022 г. сред 24 525 възрастни.