Ердоган използва НАТО в кампанията си, но ще му помогне ли

Два провокативни инцидента в Стокхолм този месец активизираха турския президент Реджеп Тайип Ердоган преди напрегнатите избори и помрачиха надеждите на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО преди лятото, казват дипломати, анализатори и опозиционни политици.

Ердоган побърза да наложи въпроса за разширяването на НАТО във вътрешната политика, след като екземпляр от свещената книга на мюсюлманите, Коранът, бе изгорен през уикенда, а чучело на турския лидер бе окачено от стълб на лампа седмица по-рано. Тези действия, макар и да не са незаконни в Швеция, попречиха на усилията на Стокхолм да спечели подкрепата на Анкара за кандидатурата си да се присъедини към водената от САЩ НАТО, която Швеция направи през май миналата година заедно с Финландия в лицето на инвазията на Русия в Украйна.

За Ердоган това беше възможност да събере подкрепа и да отвлече вниманието от кризата с разходите за живот, която тежи в съзнанието на избирателите, казаха анализатори. Социологическите проучвания показват, че той може да загуби от някои кандидати за президент на вота на 14 май.

Изправен пред най-големия си политически тест за две десетилетия на власт, той зае позиция, която е доказала своята ефективност и преди - да критикува предполагаемата ислямофобия в Европа и подкрепата за "членове на терористични организации и врагове на исляма" в Швеция. Лидерите на опозиционния съюз, които искат да свалят Ердоган и неговата вкоренена в ислямисти Партия на справедливостта и развитието (ПСР), се бориха тази седмица, за да се съгласят с виждането и дори да заемат по-твърда позиция.

Мерал Акшенер, лидер на Добрата партия, четвъртата по големина в парламента, каза, че ще предприеме "още по-конкретни стъпки" и ще подаде наказателна жалба както срещу шведското правителство, така и срещу извършителите на "подлия акт". "Ердоган и другарите му искат да използват тези въпроси на външната политика като цяло за вътрешни политически печалби", каза тя пред членове на партията в сряда.

Основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) също осъди инцидентите в Швеция и каза, че те ще послужат за кампанията за преизбиране на Ердоган.

Коранът беше запален в събота от крайнодесен датски политик, докато по-рано прокюрдска група окачи чучелото на Ердоган. И двата инцидента бяха критикувани от шведски правителствени служители. Но Ердоган каза тази седмица, че Швеция вече не може да очаква подкрепата на Турция за кандидатурата си за НАТО, а Анкара отмени планирана тристранна среща. Финландия каза, че страните се нуждаят от "тайм аут" за няколко седмици, докато "прахът се улегне".

Игра на чакане

Всички 30 държави - членки на НАТО трябва да одобрят новодошлите.

За да отговорят на притесненията на Турция, Швеция и Финландия обещаха миналото лято да предприемат по-твърда позиция срещу (по думите на Анкара) предимно кюрдски "терористи", които живеят там и за които се твърди, че са свързани със сепаратистки бойци от Кюрдската работническа партия в югоизточната част на Турция.

Вашингтон, Стокхолм и Хелзинки се надяваха Анкара да ратифицира кандидатурите за НАТО преди изборите в Турция. Но тази перспектива избледня дори преди протестите в Стокхолм, предвид призивите на Ердоган за десетки екстрадиции и депортации, които шведското законодателство не би позволило.

Йозер Сенджар, председател на социологическата компания "Метропол", каза, че засилването на въпросите за външната политика и сигурността преди изборите позволява на Ердоган да консолидира избирателната си база. Той "създава представа за "силен лидер" в Турция", каза Сенджар. "Ако можете да измислите проблем със сигурността, тогава хората се сплотяват зад силния лидер."

Както шведски, така и финландски длъжностни лица признаха, че реакцията на Турция на кандидатурите им за членство (и опасенията за сигурността) имат вътрешнополитически измерения. "Разбира се, те чувстват натиска от предстоящите избори в средата на май и поради това дискусията разбираемо се разгорещи по много начини в Турция", каза финландският външен министър Пека Хаависто пред "Ройтерс".

Той каза, че Турция вероятно ще ратифицира членството на скандинавските страни след президентските и парламентарните избори през май и преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс на 11-12 юли. Но западен дипломат, пожелал анонимност, каза, че въпросът е "напълно превзет от изборната политика" и че ратификацията може да дойде чак през октомври, когато турският парламент се събере отново след лятото.

Макар правителството на Ердоган да подкрепя кандидатурата на северните страни за НАТО с условия, политическите опоненти го подкрепяха повече - до инцидентите в Стокхолм.

Икономиката надделява над външната политика

Партията на справедливостта и развитието, сега най-голямата, вероятно ще остане мощна сила в парламента и след изборите, но проучванията на общественото мнение показват, че Ердоган изостава от някои потенциални съперници за президент. Това включва дори лидера на РНП Кемал Кълъчдароглу и популярните кметове на Истанбул и Анкара.

Ердоган се опита да облекчи икономическите проблеми на турците, като осигури голямо увеличение на минималната заплата тази година и намали възрастовата граница за пенсиониране на милиони, наред с други мерки за фискално стимулиране. Но анализаторите казват, че икономиката вероятно ще остане определящият фактор за повечето избиратели, а не външната политика.

Синан Юлген, директор на базирания в Истанбул Център за икономически и външнополитически изследвания и бивш дипломат, отбеляза, че разширяването на НАТО е надпартиен въпрос. "Този път управляващи и опозиционни партии имат една и съща позиция за (скандинавските държави в НАТО - бел. ред.) има значение, така че не изглежда да е тема за вътрешната политика", каза той.