© Reuters
Израелският премиер Бенямин Нетаняху повтори визията си за решение на палестинския въпрос с две държави, но с ограничен военен суверенитет и вероятно възможна едва след като страната му постигне мир с още арабски страни - особено Саудитска Арабия.
Нетаняху коментира темата в интервю за Си Ен Ен след дни на нарастващо напрежение между Израел и палестинците, включително заради серия нападения срещу израелци, последвала една от най-смъртоносните операции в окупирания Западен бряг. Част от ескалацията е свързана с идването на власт на най-крайнодясното правителство в израелската история и присъствието на фигури като Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич в кабинета.
И пред Си Ен Ен Нетаняху увери, че контролира ситуацията и е отговорният за политиките.
Дни след атентата пред синагога в Източен Ерусалим в страната бе и държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкен, който намекна, че бъдещето на стратегическото партньорство с Израел зависи от решаването на въпроса чрез създаването на палестинска държава и от състоянието на израелската демокрация (поставено под въпрос от спорна съдебна реформа).
Премиерът същевременно даде да се разбере, че не разбира загрижеността за преговорите с палестинците, тъй като планът му е първо да постигне мир в арабския свят и едва след това да се "върне" към тях.
Нетаняху разчита на подхода, зад който застана бившият американски президент Доналд Тръмп през 2020 г. Т. нар. Авраамови споразумения предвиждат нормализация на отношенията на Израел с арабския свят като крачка към мира в Близкия изток. Такива пробиви вече имаше с държави от Залива (особено Обединените арабски емирства) и Северна Африка, но идеята обръща концепцията на Саудитска Арабия, зад която стояха повечето арабски страни: първо е нужно решаване на палестинския въпрос и едва след това може да се говори за официални отношения с Израел.
Първо мир в Близкия изток, после - с палестинците
Израелският лидер предлага обратното. Пред Си Ен Ен настоя, че отново заобиколил палестинците в концепцията за разширяване на "кръга на мира" около Израел - между страната и арабски държави.
Заобиколих ги, отидох направо при арабските страни и изковах нова концепция за мир... Изковах четири исторически мирни споразумения, Авраамовите споразумения, които са два пъти колкото броя споразумения, постигнати общо от наследниците ми за 70 години.
премиер на Израел
Нетаняху има предвид ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко; допреди Авраамовите споразумения - сключени с помощта на администрацията на Тръмп - Израел имаше официални отношения само с две арабски държави, съседните Египет и Йордания.
Саудитска Арабия - смятана за "голямата награда", към която Израел се стреми - засега се придържа към идеята си, че първо трябва да се реши въпросът с палестинците и едва след това да се стигне до нормализация. Нетаняху приема обратната посока: по думите му, когато Рияд склони на нормализация и "когато на практика арабско-израелският конфликт приключи, мисля, че ще върнем към палестинците и ще получим приемлив мир с палестинците".
Визията му за палестинска държава същевременно съвпада с представената от Тръмп в близкоизточния му план в началото на 2020 г., тъй като не предвижда суверенитет в сигурността. "Е, със сигурност искам да им дам цялата власт, която им е необходима, за да се самоуправляват. Но никое от правомощията, които могат да (ни) заплашат, а това означава, че Израел трябва да има главната отговорност за сигурността."
От думите му следва и че разнобоят със САЩ остава и за еврейските селища в Западния бряг, които притесняват администрацията на Джо Байдън (и редица предшествали), но и международни организации, които ги обявиха за незаконни. "Напълно съм несъгласен", каза, помолен да коментира опасенията на САЩ, че израелските селища може да попречат на мира с палестинците.
Ще трябва да живеем заедно. 20% от населението на Израел са араби. Не можем да кажем, че няма да имаме мир, докато не изгоним всички араби, нито докато не изгоним евреите от тези зони (Западния бряг) - те не са незаконни, спорни са.
премиер на Израел
Нови удари в Газа
Израелските сили междувременно атакуваха цели в ивицата Газа, след като оттам бяха изстреляни ракети по израелска територия, предават световните агенции и БТА.
Според армията ударите били насочени срещу "производствен обект за на суровини за химически материали, както и срещу обект за производство на оръжие", за които се смята, че принадлежат на ислямисткото движение "Хамас", контролиращо Газа. Източници на "Франс прес" говорят друго - за нападение срещу тренировъчен център на "Езаддин ал Касам", въоръженото крило на "Хамас".
Според непотвърдени медийни съобщения израелски изтребители са атакували цели в бежански лагер в централната част на Газа. Няколко часа преди израелското нападение военните прехванаха ракета, изстреляна от ивицата Газа, съобщи армията.
Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) смятат "Хамас" за отговорна за цялата терористична дейност, произтичаща от Газа, и тя ще понесе последствията от нарушенията на сигурността срещу Израел, обяви израелската армия в "Туитър".
Новата ескалация следва заявления от Народния фронт за освобождение на Палестина за изстрелване на ракети в отговор на "системната агресия" срещу затворници палестинци в Израел. Това стана, след като крайнодесният министър на сигурността Бен Гвир обяви, че ще изпълни вече обявен план за въвеждане на по-строги мерки за такива затворници.
Блинкен изрази при визитата си тази седмица "дълбокото си притеснение от сегашната траектория" на конфликта.
