Дъга около Китай: Филипините дадоха на САЩ достъп до военни бази

© Reuters

Съединените щати обявиха, че са си осигурили достъп до още четири военни бази във Филипините - важна стъпка за наблюдаването на китайската активност в Южнокитайско море и около Тайван.

Филипините позволяват да се завърши "дъгата" от партньорства - позволяващи военно присъствие - на САЩ от Южна Корея и Япония на север до Австралия на юг. Досега американски военни имаха достъп до архипелага съгласно споразумение от 2014 г., т.нар. Enhanced Defense Cooperation Agreement (EDCA), което обаче даваше силно ограничен достъп до пет обекта. Ключово вероятно ще е разположението на новите четири. Ще се работи за подобряване

Най-големият остров на Филипините, архипелаг с население 109 млн. души, е северният Лузон и най-близката суша до Тайван с изключение на континентален Китай. Там вероятно ще се намират три от четирите бази.

Американската армия се изтегли от Филипините преди три десетилетия. Връщането, договорено между министъра на отбраната Лойд Остин и филипинския президент Фердинанд Маркос-младши, ще даде и възможност за по-добра американска реакция не само при потенциални рискове от Китай, но и при хуманитарни или свързани с климата извънредни ситуации, се казва в съобщение на Белия дом.

© Reuters

САЩ подготвяха почвата за това споразумение още през ноември: по-малко от половин година след встъпването в длъжност на Маркос-младши Филипините бяха посетени и от американския вицепрезидент Камала Харис. Освен с колегата си Карлито Галвес Остин се срещна и с Маркос и му каза: "В готовност сме да ви помогнем както можем."

Какво се промени

Китай реагира гневно с предупреждение, че "американските действия ескалират регионалното напрежение и подкопават регионалния мир и стабилност". Пекин обвини САЩ, че мисленето им е в стил "игра с нулев резултат" и затова засилват присъствието си в региона.

Ситуацията се очаква да е различна от 80-те години на миналия век, когато е на власт бащата на президента - диктатора Фердинанд Маркос - и когато САЩ имат 15 хил. военни на архипелага, а там е и най-голямата американска военна база в Азия. След края на режима бившата американска колония помоли Вашингтон да изтегли силите, макар и без рязък срив на военните връзки. И до днес темата за присъствието на тези военни е болезнена, а опозицията остро критикува всякаква възможност те да се върнат.

Симулация: Китай ще се провали, ако нападне Тайван, но хиляди ще загинат

За 30 години обаче опасностите в Азиатско-Тихоокеанския регион се преобразиха, а възходът на Китай породи опасения от сблъсък между двете суперсили - например заради Тайван - още в това десетилетие. Освен това Китай има спорове за територии и води със съседите си и това включва и Филипините, и Тайван, въвлечени заедно с Малайзия и Виетнам в диспут за островите Спратли.

Показателно е, че според медийни публикации обектите, до които ще имат достъп американските въоръжени сили, са намиращи се недалеч от Спратли, от плитчината Скарбъроу (западно от Филипините, където Китай изгради изкуствени острови) и още една в посока Тайван.

Промяната във Филипините

Не се очаква Филипините да станат част от формален алианс за възпиране на Китай заедно със САЩ, но решението им все пак бележи видима промяна.

По времето на предишния президент Родриго Дутерте Филипините укрепиха връзката си с Китай. Антиамериканската реторика бе емблематична за известния с цветистите си фрази и здрава ръка политик, който периодично заплашваше да понижи нивото на военното сътрудничество между Вашингтон и Манила.

Китай печели влияние в Азия и разколебава съюзниците на САЩ

Маркос обаче изпрати към САЩ все по-уверено сигнали, че действията на Китай в Южнокитайско (или Западнофилипинско - според Манила) море го тревожат. Сред източниците са опасение са изкуствени острови и присъствие в икономическата зона на Филипините.

© Reuters

Тревогата - и преориентацията - на Филипините намери израз и в желанието на Маркос-младши за контакт със САЩ: той се срещна два пъти с американския президент Джо Байдън за месеците, откакто е на власт.

За Филипините е важно и какво става в Тайван, където работят между 150 и 200 хил. граждани на страната - сред най-големите групи чужди работници, захранващи белязаната от застаряващо население тайванска икономика.