Белият дом и тайната информация: Как секретни документи се озовават на грешно място

Само часове след като ФБР разкри миналото лято защо е нахлуло в дома на бившия президент Доналд Тръмп във Флорида - да търси класифицирани документи - репортер попита президента Джо Байдън дали е уместно да се носят у дома строго секретни материали.

Тогава Байдън направи свое собствено признание.

"Нося днес със себе си у дома, днешната P.D.B.", каза той, имайки предвид строго President's Daily Brief. Това е секретната дневна справка на президента, резюмето на разузнаването, подготвяно всяка сутрин за обитателя на Овалния кабинет от най-добрите разузнавачи и анализатори в страната, пише "Ню Йорк Таймс".

Байдън обясни, че домът му в Делауеър има "затворено за външни лица пространство, което е напълно сигурно". И отбеляза, че документът е "заключен". "Имам човек с мен - военен с мен. Чета го, заключвам го обратно и го давам на военния".

Отговорът на президента - че няма проблем документи да бъдат носени у дома "в зависимост от обстоятелствата" - беше индикация за това колко често Байдън борави със секретни материали и документи със специално съдържание в дома си в Делауеър, отчасти защото прекарва почти всеки уикенд там.

Но също така загатна за слабо известния на обществото процес, чрез който такива документи се създават, разпространяват, обезопасяват и в крайна сметка се отчитат в Белия дом, където почти всеки служител има някакъв вид разрешение за достъп до информация, свързана с националната сигурност.

Настоящи и бивши длъжностни лица, които са били част от този процес при президенти и на демократите, и на републиканците, описват сложна система на Съвета за национална сигурност за проследяване на изключително чувствителни документи като P.D.B. Но пък има по-свободно разпространение на потока от класифицирани документи, които се използват всеки ден от редица служители - от президента до младши помощници по националната сигурност.

Работата на Байдън с класифицирани документи в момента е обект на разследване от Министерството на правосъдието, водено от специален прокурор, точно както при Тръмп. Служители на Белия дом настояват, че документи, открити в дома на Байдън в Делауеър, са оставени там по невнимание и без знанието на президента. И изтъкват, че са сътрудничили напълно на разследващите, докато Тръмп е възпрепятствал работата им.

Миналата седмица бившият вицепрезидент Майк Пенс също призна, че сътрудници са открили секретни документи в дома му в Индиана. Националната администрация за архиви и документация изпрати писмо до други президенти и вицепрезиденти с молба да прегледат и своите документи.

Но отговорът на един въпрос остава неясен: как документи със съдържание за тесен кръг хора могат да се окажат на грешно място?

Пътят на класифицираните документи

Най-строго класифицираните и чувствителни материали, като сутрешната разузнавателна справка на президента, обикновено се създават извън Белия дом и дълбоко в структурата на националните разузнавателни агенции: Централното разузнавателно управление, Агенцията за военно разузнаване, Агенцията за национална сигурност.

Когато са готови да бъдат предадени на президента, вицепрезидента или друг високопоставен служител в Белия дом, те обикновено се изпращат чрез системата за класифицирана електронна поща на правителството до специална служба в Съвета по национална сигурност.

Тя се намира в сграда до Белия дом и се ръководи от шепа бивши служители на разузнаването и други с опит в опазването на държавните тайни. С помощта на специални принтери, свързани със системата за класифицирана електронна поща, документите се отпечатват и се слагат в папка, разказват хора, запознати с процеса.

След като папката е готова, човекът, който възнамерява да брифира президента или вицепрезидента, я взима. Сътрудникът поставя класифицираните материали в подобна на куфарче чанта с цип и ключалка.

Приемането им се регистрира от длъжностни лица: описание на материала; кой го е взел; в колко часа е тръгнал; името на човека, което получава документите.

След като брифингът приключи, сътрудникът трябва да върне папката в чантата, да я заключи и да я занесе обратно в службата, където връщането ѝ се регистрира. В повечето случаи документите биват поставени в специална чанта и по-късно унищожени, според няколко души, запознати с процеса.

В някои случаи обаче президентът или вицепрезидентът решава да пази документите с дни или дори седмици. В тези случаи служителите трябва да следят какви документи не са върнати и да поддържат връзка с човека, който е взел материалите.

Един от хората, които са работили с такива документи в предишна администрация, каза, че "късче" информация е защитено от ЦРУ. Разделено е на много части и е много трудно за отпечатване, а когато се отпечата, обикновено се проследява.

Ако се разкрие, че такъв вид информация е част от документите, намерени в домовете на Байдън, Тръмп или Пенс, каза бившият служител, това би било нарушение на правилата за работа с класифицирана информация.

По думите му това би означавало, че или служителите не са изпълнили задължението си да следят документите, или че някой се е опитал умишлено да ги задържи по неоторизиран начин.

Смесване на документи

Правилата за работа с класифицирани документи са в сила в Белия дом от десетилетия, според хора, запознати с тях, въпреки че колко стриктно се спазват зависи от всеки президент и неговите сътрудници.

Тръмп често беше по-небрежен с класифицирана информация от колегите си. През 2019 г. той публикува класифицирана снимка в "Туитър" на инцидент по време на изстрелване на ракета в Иран.

Остава неясно как класифицираните документи, открити в дома на Байдън и в офис, който той е използвал във Вашингтон, след като напусна вицепрезидентския пост, са попаднали там.

Адвокатите на президента казаха, че те датират от времето му като вицепрезидент и сенатор и предполагат, че кутии са били преместени неволно от офиса му в Белия дом, когато нещата там са били опаковани в края на неговия мандат като вицепрезидент.

Класифицираната информация, която циркулира в Белия дом, обикновено не съдържа най-ценните тайни на правителството. Тя обичайно се отнася до дипломатическа или военна информация, специални дискусии в областта на правоприлагането или просто дебати, които продължават, и би навредило, ако изтекат, разказват хора, които са работили в предишни администрации.

Много служители на Белия дом - и почти всички членове на Съвета по национална сигурност - имат разрешение за работа със секретни материали и повечето имат достъп до класифицираната компютърна мрежа на администрацията с връзки към разузнавателните агенции и принтер, който често се използва за споделяне на информация с други по време на срещи.

Класифицираните документи се раздават обичайно преди самата среща. По време на срещата всички бележки по класифицираните документи също стават класифицирани и в много случаи трябва да бъдат запазени и защитени.

Служители на Тайните служби паркират на алеята, водеща до къщата на президента Джо Байдън, след като беше съобщено, че там са открити секретни документи.

Но по-голямата част от информацията, която се обсъжда на такива срещи всеки ден, не се управлява от специалната служба, казаха служители. Документите не са номерирани или проследявани. И макар повечето да трябва да се поставят в големи торби, за да бъдат по-късно нарязани на парчета, не всичко свършва там.

Няколко души, които са участвали в такива срещи, казаха, че служителите често носят тези документи обратно в офисите си, което улеснява смесването им с некласифицирана информация.

Свръхкласификация

Лондонският "Гардиън" отбелязва, че покрай скорошните събития възниква въпросът дали САЩ имат проблем със свръхкласифицирането на материали, като се има предвид броят на документите, открити досега в притежание на висши настоящи и бивши служители на избираеми постове.

Републиканците, които се стремят да спечелят политически дивиденти от откриването на документи в дома и офиса на демократа Байдън от двата му мандата като вицепрезидент на Барак Обама, бяха обуздани от разкритието, че Пенс, най-скорошният вицепрезидент от собствената им партия, също очевидно е взел документи със специално съдържание със себе си.

И в двата случая политиците настояха, че не са знаели за съществуването на документите и веднага след откриването им адвокатите им се свързаха с Националния архив, който на свой ред алармира правосъдното министерство.

Това ярко контрастира с действията на Тръмп що се отнася до повече от 11 хил. документа, включително стотици класифицирани и строго секретни, които той е взел от Белия дом през януари 2021 г. и е съхранявал в кутии в своя курорт Мар-а-Лаго във Флорида.

Бившият републикански президент се противопостави на исканията да върне документите, за които се твърди, че включват ядрени и военни тайни на чужда сила, в Националния архив, което предизвика акцията на ФБР миналото лято и през ноември назначаването на специален прокурор по случая.

"Количествено и качествено има големи разлики между случая с Тръмп, от една страна, и с Байдън и Пенс, от друга", каза Карл Тобаяс, професор по право в университета в Ричмънд.

ФБР казва, че Тръмп е държал 11 хил. документа, предимно в Мар-а-Лаго, и няколкостотин класифицирани документа. Засега в случая с Байдън става въпрос за малък брой в сравнение с това, може би 25, и само някои бяха класифицирани, а изглежда при Пенс са още по-малко.

Карл Тобиас

Епизодът обаче е объркващ за Пенс, който в отговор на въпрос от ABC News през ноември дали е взел класифицирани материали от Белия дом, той настоя: "Не съм".

Тобаяс смята, че случилото се говори за проблем с това как правителството решава какво трябва да бъде класифицирано:

"Всяка година се генерират стотици хиляди класифицирани документи, трудно е да се следи всичко това и може да имаме проблем със свръхкласифицирането", допълни той. "Има толкова много документи, че не може да се очаква всички те да бъдат проследени. Хората трябва да бъдат по-внимателни с документите, но и да не класифицират всичко толкова много, че да не може да се борави с него".

Том Блантън, който ръководи Архива за националната сигурност, независимо хранилище на правителствени документи, базирано в университета "Джордж Вашингтон", коментира, цитиран от Би Би Си, че макар да не е ясно какво точно е имало в документите, които Пенс е притежавал, има широк набор от информация, която може да бъде класифицирана.

Някои материали, като брифинги за пътувания, може да бъдат класифицирани, дори ако съдържат предимно публична информация от новинарски статии.

Такива файлове би трябвало да се разсекретяват след определен период от време, но тъй като това не се случва автоматично, неизбежно се стига до натрупване - което отчасти е причината служителите да се "давят" в класифицирана информация.

Според Блантън част от проблема е обемът класифицирани документи, които преминават през ръцете на висши служители. Много от тези документи дори не е трябвало да бъдат класифицирани или трябва да бъдат декласифицирани автоматично след няколко години.