Учени откриха "невъзможен" пръстен около планетата Кваоар

Малкият далечен свят, наречен Кваоар, кръстен на бог на сътворението в индианската митология, създава някои изненади за астрономите, тъй като обикаля отвъд Плутон в мразовитите външни граници на нашата слънчева система.

Изследователи съобщиха в сряда, че са открили пръстен, обграждащ Кваоар, подобен на този около планетата Сатурн. Но за разлика от него този около Кваоар се противопоставя на сегашното разбиране за това къде могат да се образуват такива пръстени. Пръстенът на Кваоар е разположени много по-далеч от него, отколкото сегашното научно разбиране би позволило, пише Ройтерс.

Разстоянието на пръстена от Кваоар го поставя на място, където учените смятат, че частиците трябва лесно да се съберат около небесно тяло, за да образуват луна, вместо да останат като отделни компоненти в диск от материал на пръстена.

"Този пръстен е разположен на място, на което това не би трябвало да е възможно", казва астрономът Бруно Моргадо от обсерваторията Валонго и Федералния университет на Рио де Жанейро в Бразилия, водещ автор на изследването, публикувано в списание "Нейчър".

Открит през 2002 г., Кваоар понастоящем се определя като малка планета и планета джудже, въпреки че все още не е получил официално този статут от Международния астрономически съюз.

Диаметърът му от около 1110 км е около една трета от този на земната луна и половината от този на планетата джудже Плутон. Кваоар има малка луна, наречена Уейуот, синът на Кваоар в митологията, с диаметър 170 km, обикаляща отвъд пръстена.

Обитавайки далечен регион, наречен Пояс на Кайпер, населен с различни ледени тела, Кваоар обикаля около 43 пъти по-далеч от разстоянието на Земята до слънцето. За сравнение, Нептун, най-външната планета от Слънчевата система, обикаля около 30 пъти по-далеч от разстоянието на Земята от слънцето, а Плутон около 39 пъти по-далеч.

Пръстенът на Кваоар беше забелязан с помощта на орбиталния телескоп "Хеопс" на Европейската космическа агенция. Неговата основна цел е да изучава планети извън нашата Слънчева система.

Пръстенът, съставен от покрити с лед частици, се намира на около 4100 км от центъра на Кваоар и има диаметър от около 8200 км.

"Пръстеновите системи може да се дължат на отломки от същия процес на формиране, който е създал централното тяло, или на материал, получен след сблъсък с друго тяло и уловен от централното тяло. В момента нямаме идея как се е образувал пръстенът на Кваоар", разказва астрономът и съавтор на изследването Изабела Пагано, директор на астрофизичната обсерватория на италианския изследователски институт INAF в Катания.

За разлика от всеки друг известен пръстен около небесно тяло, този на Кваоар се намира извън това, което се нарича граница на Рош - разстоянието от всяко небесно тяло, притежаващо значително гравитационно поле, в рамките на което приближаващ обект би бил унищожен. Според сегашните научни разбирания всеки материал в орбита извън границата на Рош би трябвало да се събере в луна.

Сатурн има най-голямата система от пръстени в нашата слънчева система. Другите големи газови планети - Юпитер, Уран и Нептун - също имат пръстени, макар и по-малко впечатляващи. Такива формирования се откриват и около непланетарните тела Чарикло и Хаумеа. Но всички те са в обхвата на Границата на Рош.

Според Пагано пръстен, създаден от отломки от разрушителен удар в луна на Кваоар, би могъл да оцелее за много кратко време - но вероятността да се наблюдава това е изключително ниска.

"Друга възможност предполага преразглеждане на теориите за агрегацията на ледени частици, за да се включи в тях разбирането, че частиците не винаги могат да се агрегират в по-големи тела толкова бързо, колкото може да се очаква", казва тя.