Саудитска Арабия е поискала от САЩ висока цена за сближаване с Израел

Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман

Саудитска Арабия иска помощ за изграждането на ядрена програма за граждански цели, по-малко ограничения за продажби на оръжия и гаранции за сигурност от Съединените щати.

Това според запознати с въпроса събеседници на "Ню Йорк таймс" е цената, която кралството иска, за да нормализира отношенията си с Израел. Сделката е амбициозна, но ако се осъществи, ще е е сериозно прегрупиране в Близкия изток, ще укрепи регионалните съюзи и ще намали значението на уреждането на палестинския въпрос.

Колко сериозно да се приеме предложението е тема, която която разделя длъжностните лица и експертите, с които разговаря изданието. Особени резерви поражда моментът на дискусиите - когато насилието между Израел и палестинците се разгаря в седмиците след идването на власт на крайнодясното правителство на Бенямин Нетаняху в началото на годината и риска от ескалация като нова палестинска интифада (въстание). Подобен сценарий би направил сделката невъзможна.

Едновременно с това преговорите дават на Байдън влияние над желаещия подобна победа Нетаняху; последният може да бъде убеден, че нищо добро няма да се случи със Саудитска Арабия, ако ситуацията в Източен Ерусалим и Западния бряг се влоши още повече.

Байдън е в деликатно положение

Нормализацията със Саудитска Арабия би била "голямата награда" за Израел, след като през 2020 г. подписа т.нар. Авраамови споразумения с няколко арабски държави, при предишния мандат на Бенямин Нетаняху като премиер. Той не скрива, че предпочита първо да бъдат нормализирани отношенията с арабския свят (след години неформални контакти, особено с монархиите от Персийския залив), а след това да се стигне до уреждане на конфликта с палестинците.

Не това е официалният арабски дискурс в последните десетилетия. За последно го потвърди тъкмо Саудитска Арабия през 2002 г., като обвърза установяването на каквито и да било отношения с Израел с решаването на палестинския въпрос. Запознати с обсъжданията събеседници на "Ню Йорк таймс" обаче обясняват, че саудитците може и да се откажат от това условие.

Същевременно Байдън - който не отхвърли сключените по времето на предшедственика Доналд Тръмп, макар да не ги приоритизира - би бил под натиск заради обещанията от предизборната си кампания през 2020 г. Той се зарече да превърне Саудитска Арабия в международен парий заради войната в Йемен и убийството на бившия съветник и журналист Джамал Хашокжи през 2018 г.

Дори президентът да приеме условията на принц Мохамед, вероятно би се сблъскал със съпротива в Конгреса. Това се отнася и за собствената му партия: от демократите се чуват призиви за понижаване на нивото на отношенията със Саудитска Арабия.

Изненада

Американските преговори според двама запознати с темата събеседници се водят от Брет Макгърк, координатор за Близкия изток в Националния съвет за сигурност, и най-високопоставения представител на страната за глобални енергийни въпроси Еймъс Хохстийн. От саудитска страна по-голяма активност показва посланикът на Рияд във Вашингтон Рийма бинт Бандар ал Сауд, но пряка роля играе и принц Мохамед бин Салман, младият престолонаследник.

Саудитските власти обяснили на американските какво желаят, а в края на миналата година потърсили контакти и с американски експерти.

Представители на базирани в американската столица Вашингтонски институт за близкоизточна политика посетили Рияд през октомври в резултат от комуникация с високопоставени саудитци. "Много високопоставен саудитски представител" обаче внезапно споделил условията за нормализация, се казва в доклад на мозъчния тръст, чийто изпълнителен директор също бил сред гостите.

Коментарите изненадали посетителите предвид ниската точка за саудитско-американските отношения - особено около решението на Рияд да поиска сваляне на производството на петрол в ОПЕК+ (с риск да повиша цените) след посещението на Байдън от миналата година и прословутия му юмручен поздрав.

Дори само дискусиите са красноречиви

Според саудитския изследовател Абдулазиз Алгашян целта на Рияд може и да не е действително нормализация - и с нея външнополитическа победа за Байдън - а злепоставяне на Байдън, който ще отхвърли споразумение, което Израел искат отчаяно (и ще разочарова избиратели евреи в САЩ). Възможно е саудитският елит просто да не възразява Байдън да поеме отговорността, че тя не се е случила.

Дори само фактът, че изобщо се водят разговори, обаче подчертава как принц Мохамед се очертава повече като прагматик, а не като идеолог и е готов за разрез с традициите, за да отстоява интересите на страната си такива, каквито ги разбира, отбелязва "Ню Йорк таймс". Напомня думите на престолонаследника от интервю за The Atlantic: "Не гледаме на Израел като на враг, а като на потенциален съюзник."

Препятствие пред подобно сближаване може да е насилието в окупирания от Израел Западен бряг заедно с продължаващото изграждане на еврейски селища там. Миналия месец саудитският външен министър принц Фейсал бин Фархан предупреди за "много опасен момент" и настоя бъдещият мир в страната да "включва палестинците".

Възможността на саудитските власти да не се съобразяват с общественото мнение по темата (три четвърти от тях не приемат Авраамовите споразумения според анкета на Вашингтонския институт за близкоизточна политика) е ограничена. В подписалите споразуменията Обединени арабски емирства и Бахрейн населението е по-малко, способността да се пренебрегват настроенията е по-голяма от Саудитска Арабия, чието население е над 20 млн. души (ако се имат предвид само гражданите на страната). Нещо повече, Рияд може да получи от еврейската държава необходими му неща, от разузнаване до шпионска техника, под масата, и то без нормализация.