© Reuters
Kosovo artists Ermira Murati looks at her painting of Kosovo Prime Minister Kurti and Serbian President Vucic
Преди месец косовска художничка започна да получава заплахи заради картина, на която се целуват лидерите на Сърбия и Косово. Отбеляза обаче, че целувката може да означава и болка, и братство, и предателство.
Утре президентът Алесандър Вучич и премиерът Албин Курти се срещат в Охрид и ще трябва да избират кои емоции да покажат пред камерите.
На среща миналия месец в Брюксел те приеха "по принцип" предложение, което би отворило пътя за нормализация 15 години след като Прищина обяви независимост. Би било крачка и към евроинтеграцията им, и към уреждане на един от последните нерешени въпроси на Балканите.
Коментари на Вучич вече показаха, че оптимизмът е преждевременен. Дългосрочно обаче тези разговори може и да доведат до дълбока промяна.
Защо срещата е важна и къде са подводните камъни за двамата лидери, доближили Белград и Прищина до решение повече от когато и да било през последните години? "Дневник" разговаря със събеседници от Сърбия и Косово в търсене на обяснение.
Защо точно сега
Миналата есен френско-германско предложение за нормализация с Косово стана европейско. Решението на двамата да го "приемат" е съпътствано от надиграване; в Брюксел в края на февруари Курти обвини Вучич, че не искал да подпише. Първият дипломат на ЕС Жозеп Борел заговори за пробив този месец, най-късно около предстоящия Европейски съвет.
Започна серия дипломатически совалки, все по-малко деликатни: тази седмица след европратеника за региона Мирослав Лайчак в Белград и Прищина неочаквано пристигна и американският, Габриел Ескобар.
Последният охлади ентусиазма за решение този месец: според него успех ще има до края на 2023-а. Снощи Вучич каза в обръщение до сърбите, че нищо нямало да подпише и бил готов за пълна откритост; нямало да скрие "нито една дума" от обществеността. По време на обръщението пред прездентството имаше малък протест. Настоя обаче, че нормализацията е необходима:
Нормализация за мен е да имаме по-добри отношения с албанците от днес, да решим безброй проблеми, които имаме, и да опитаме да живеем колкото е възможно заедно.
президент на Сърбия
С други думи, утре няма да е равзръзката, а само началото. ЕС, и САЩ дават знак, че са готови да продължат с натиска, започнал покрай тревогите от ефекта върху Балканите на войната в Украйна.
"Всички индикации до момента от Борел и Лайчак с благословията на Франция, Германия, Италия и САЩ има огромен натиск това да стане", каза за "Дневник" Вьоса Муслиу, която преподава международни отношения в Свободния университет в Брюксел. "И върху двете страни, но досега натискът е асиметричен, по-голям върху косовската." Тя се съмнява, че в текста ще има достатъчно детайли: ако анексът и пътната карта са ясни, трудно ще се постигне съгласие предвид диаметрално противоположните позиции.
"Войната в Украйна превърна Балканите във въпрос на сигурност като следващо потенциално спорно място за Русия и Запада", каза Доника Емини, външнополитически изследовател и докторант в Уестминстърския университет. Според нея срещата в Охрид може да приближи двете страни "една стъпка" към прилагане, ако договореност за анексите бъде постигната.
Прозорецът не е само крайно необходим, за да се реши въпросът между Косово и Сърбия, но и за да се откачи последната от руското влияние. Нараства интересът на Запада да използва войната в Украйна и липсата на политически капитал в Русия да поддържа здравата си хватка на региона да затвори геополитическата празнина, използвана традиционно от Русия в региона.
изследовател
Документ с уловки
На пръв поглед документът, за който преговарят двете страни, е сравнително общ. Такива Сърбия и Косово са подписвали десетки в Брюксел; те се и споменават в края на предложението. Новото в последното предложение би била пътната карта, която би уточнила как да се прилага.
© Reuters
Размяна на дипломатически мисии, взаимно признаване на символи бяха немислими допреди години, днес изглеждат постижими. По-деликатните теми: Сърбия да се съгласи да не пречи на Косово да членува в международни организации - след продължила години кампания срещу това, включваща и лобиране някои страни в Африка да "оттеглят признаването" на Прищина. Косово да регламентира правата на сърбите (100 хил. преди десет години и намаляват) и сръбското наследство.
Големият проблем: съдбата на косовските сърби
За Косово последното е проблем. Асоциацията на сръбските общини (на сръбски известна като ЗСО), структура за самоуправление на сърбите в Косово, бе договорена в Брюксел преди почти десетилетие. През 2015 г. косовският конституционен съд я блокира. Сегашният премиер Албин Курти също бе против нея с аргумента, че моноетническа структура би заприличала на босненската Република Сръбска, която постоянно създава напрежение в Босна и Херцеговина.
Застъпниците ѝ напомнят, че тя е заложена още в плана на бившия финландски президент Марти Ахтисаари, предвиждащ права на общностите, институционална защита, децентрализация, закрила на църквата и други. Брюкселското споразумение бе само поредната ѝ форма, но механизмите за прилагане бяха неясни.
Сърбия често изтъква неприлагането ѝ като аргумент, че Косово не е надежден партньор за диалог. Сега Западът опитва да разубеди Белград. Дипломатически совалки на представители на Вашингтон и Брюксел, "работилници", предложения на чужди фондации разбуниха духовете в Прищина.
От една страна, смята председателят на борда на Форума за етнически отношения Душан Янич, "Вучич не може просто да се откаже от ЗСО, защото бе договорена с четири документа в брюкселския диалога, а и партията му прокламира ЗСО като основно постижение в диалога." От друга, проблем е непризнаването от "Самоопределение" на Курти, че ЗСО е "инструмент за решаване на въпросите на малцинствата в мултикултурно общество".
Косово е новородена държава от територията на бивша Югославия и Сърбия. В тази Югославия сърбите бяха "държавнотворният" народ. Първият път, когато това се случи - в Хърватия, в Черна гора, в Босна - държавнотворният народ стана национално малцинство, но това стана със споразумения. Ето затова са нужни и в Косово.
анализатор
Децентрализацията няма да е достатъчна, продължава той. Как ще се защитава идентичността? Как да се изгради мрежа, която да ангажира не само администрацията, но и църквата, културни институции и други, за да е плътна?
За Белград въпросът е идеологически (и емоционален); за Митровица, Северно Косово, е ежедневие. Косовските сърби са между чука и наковалнята: заложник на отношенията с Прищина и на фактическия контрол на Белград, през действащата от негово име "Сръбска листа" и близки до Вучич хора като Звонко Веселинович и Милан Радойчич. Тъкмо след среща с Вучич се стигна до ескалацията миналата есен: след споразумение, наглед уредило спор за номерата на автомобилите, довел до барикади по границата, косовските сърби излязоха от администрацията и силовите структури на север.
Радойчич, заместник-председател на "Сръбска листа", бе санкциониран по Глобалния закон "Магнитски" заедно с Веселинович и група, която към този момент имаше фирма в България. Санкции наложи и Великобритания.
"
Радойчич е и "дългата ръка на Вучич", каза за "Дневник" председателят на Европейското движение на сърбите в Косово Рада Трайкович, която е и съветник на министъра за общностите в Прищина Ненад Рачиш. Натоварен бе да прилага споразуменията така, че международната общност да вярва, че косовските сърби вече са "интегрирани"; от него и "Сръбска листа" може да се очаква да търсят само собствена изгода в бъдещо споразумение, смята тя.
"Косовските сърби, особено на север, са изнервени и несигурни. Много от тях обмислят да си тръгнат завинаги и да се преместят в Централна Сърбия. Не получават положителни сигнали от централното правителство в Прищина", продължава Трайкович; заявява, че косовските власти не използват думата "сръбски" дори за Сръбската православна църква. "Сред сърбите в Косово за съжаление преобладава схващането, че не са добре дошли. Твърдостта на Прищина към тях установи това впечатление." Опасява се, че някои може би дори се надяват на този сценарий.
Сред сърбите в Косово има и паника заради сделката: "за разлика от косовските сърби в анклавите (в други части на Косово - бел. ред.) сърбите на север се надяваха на разделяне", продължава.
След като силните му хора овладяха напълно севера, Вучич позволи позволи престъпността да овладее общността ни, а много хора свикнаха с такова състояние. Надяваха се, че разделянето ще помогне на това състояние на просъществува, че няма да носят отговорност. Много хора бяха подмамени в света на престъпността и със семействата си планират да напуснат. Много рационални, образовани сърби също.
политик и съветник на властта в Косово
"Тези хора трябва да бъдат окуражени от всички страни да останат в Косово", продължава Трайкович.
Игра на думи
Може ли толкова труден въпрос да се реши в събота? Най-малкото може да се направи крачка.
"Или се прави ЗСО, или няма сделка", каза Лайчак в Прищина, след като обсъди 15 модела за прилагането ѝ. Премиер и президент тълкуваха това различно: За Курти това действително са модели на ЗСО, за президента Вьоса Османи - модели за "правата на малцинствата".
Как ще се нарича ЗСО на книга? "Самоменажиране", "самоуправляване" или друго - в тази игра на думи реакцията на обществеността е най-ясният измерител на "правилните" решения. "Изглежда, търсят правилния начин да опаковат една проблематична структура и институция, която ще трябва да се приложи на практика, за да продълат напред", казва Муслиу.
Проблемът е, че досегашните споразумения не се прилагат. Това е бранд на ЕС: създаване на неясни мирни споразумения и процеси, оформяни за различни вътрешнополитически и международни публики. Това търсене на двусмислен език даде на сръбските и косовските лидери възможност да ги опаковат за собствените си избиратели. Затова Лайчак, Курти и Османи могат да тълкуват по различен начин.
изследовател
Застоят даде храна на политици, които не са непременно заинтересовани от решение. Освен това, ако човек се вгледа, продължава тя, предлаганото сега е "крачка назад, защото се нарича "път към нормализацията"; така вече дори не говорим за нормализация", продължава.
Изборът на думи обаче може и да спаси сделката. Двусмислеността вече е заложена от Брюксел, който въведе термина "общност" чрез новото предложение и сега той съжителства с "асоциация", казва Доника Емини. Терминът е от значение, ако Курти трябва да се съобразява с решението на Конституционния съд за ЗСО ("асоциацията").
Косово: Дълъг път
Кабинетът на Курти ще трябва да убеди парламента: и опозицията, и партията си, която ще е разделена. За две години на власт обаче той натрупа необичаен опит с компромисите.
Срещу "Плана Ахтисаари" впрочем протестираше през 2007 г. и млад активист, чиято група "Самоопределение" се опасяваше от разделяне на Косово на две в новия план: с албанско мнозинство, управлявано от ЕС, и със сръбско мнозинство, управлявано от Белград."
Тринайсет години по-късно Курти стана премиер; някога радикалната му партия смекчи посланията и надви доминиращия отпреди независимостта политически елит.
В началото изглеждаше все така неотстъпчив, настояваше Сърбия първо да признае Косово, след това да се обсъжда останалото, отхвърляше ЗСО. Загуби поста след сблъсък с Ричард Гренел, пратеника на бившия президент Доналд Тръмп за Балканите. Година по-късно се върна. Настоя, че проблемът със Сърбия дори не е приоритет, тъй като Косово е "заробено отвътре" от корупция и зависимости.
Сега представя нормализацията като начало на диалог; "признаването трябва да е в центъра". Има противоречие, но и Косово не е напълно суверенна държава в класическия смисъл: лидерът ѝ, "за разлика например от премиера на България, или Чехия", няма пълна власт над ставащото, обясни Вьоса Муслиу. "Косово като държава е в голяма степен международен проект. Партньори като САЩ и ЕС имат своя дял и (Курти) трябва да работи с тях, защото все пак те направиха Косово държава." Курти постепенно разбира това. Обществеността - също, затова досегашният напредък може да ѝ изглежда приемлив, казва тя.
© Reuters Курти (на снимката) прекъсва връзката клиент-покровител в диалога с ЕС, изграждана от поредица косовски правителства, смята още Муслиу. Реакциите сред международните му партньори са бурни, защото досега никой не бе им отговарял.
"Предател" ли е Вучич
Сръбският президент също е в сложна ситуация. Над месец настоява, че без нормализация Белград ще остане изолиран. Сърбия не може да спре нито влизането на Косово в ЕС и НАТО (където не членува), нито в Съвета на Европа, призна той, 10 месеца след преизбиране с 40 пункта пред най-силния противник.
Въпросът, според Янич, е каква подкрепа за него ще дойде от Русия, но и от партиите в Сърбия, включително самата партия на Вучич. "Условията не благоприятстват лесния избор", нито за Косово, нито за Русия и Украйна, продължава анализаторът. А в крайна сметка "за всеки политик най-важното е да остане на власт."
© Reuters Протест срещу войната в Украйна в Белград. Москва създава несигурност и заради изтеклата информация, че Косово е готово да обещае да не кандидатства за ООН, без да си е осигурило нужната подкрепа (а това вероятно значи и Русия).
Един от проблемите е в "патриотичния" лагер: крайнодесни, откровено (но само някои) проруски партии едва не го нападнаха в парламента. Активисти призоваха за свалянето му, националисти го наричат "предател". Отговорност според Янич има и Европа, която години наред не говореше с проевропейската опозиция и не я легитимираше, затова и Вучич се чувства изложен на риск от "патриотите". "ЕС сведе всичко (в диалога със Сърбия - бел. ред.) до волята и ограничените способности на Вучич, на партията му, подкопа гражданското общество."
Трайкович обрисува друг аспект от тежестта на общественото мнение: преговорите се водят при "пълна потайност" и публично надмощие на "пропагандната машина" на Вучич. "Тъй като изборите в Сърбия не са нито свободни, нито честни, Вучич много малко го е грижа как може да реагира обикновеният избирател." Таблоиди заклеймяват като "проруски" всички отхвърлящи отцепването на територия от Сърбия. Част от недоверието тя свързва с корупцията и ширещата се престъпност в страната.
Как този обикновен гражданин ще повярва, че такова правителство ще защити националните интереси в преговорите, позволявайки такъв упадък на всяко обществено ниво? Такива важни въпроси си задават сърбите. А че си ги задават, не означава, че са "антизападни" или против компромис. Просто не вярват на добрите намерения на това правителство. Кой може да ги вини?
политик и съветник на властта в Косово
И Вучич, и Курти обаче остават с висока политическа подкрепа, казва Емини. Не им предстоят избори. Въпреки описания дебат "обществеността приема ЗСО", тъй като "бе приета в парламента на Косово, когато Курти бе в опозиция".
