© Reuters
Йенс Столтенберг показва годишния доклад на НАТО, според който в годината, в която Европа имаше война, само седем държави са харчили повече от 2% от БВП за отбрана
България не изпълнява ангажимента си да харчи поне 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, въпреки че е увеличила разходите си. Това става ясно от годишния доклад на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, публикуван във вторник.
Според доклада разходите за отбрана на България през 2022 г. са били 1.54% от брутния й вътрешен продукт при ангажимент за два процента.
Спрямо размера на икономиката си България е на 16-о място от 30 държави от НАТО по парите, които отделя за сигурността си, показва докладът.
Във вторник Столтенберг призова страните членки да ускорят увеличаването на разходите за отбрана, тъй като новите данни показват, че по-малко от една четвърт от тях изпълняват целта на алианса.
Генералният секретар каза, че инвазията на Русия в Украйна показва, че светът е станал по-опасен и съюзниците от НАТО трябва да отговорят на заплахата, като поставят и постигнат по-амбициозни цели за военни разходи, съобщи Ройтерс.
Кой колко харчи
Седем от 30-те членове на алианса са изпълнили текущата цел да изразходват 2% от БВП за отбрана през 2022 г. - една по-малко, отколкото през 2021 г., преди нахлуването на Русия в Украйна.
Според годишния доклад на генералния секретар на НАТО, публикуван във вторник, Гърция, Съединените щати, Литва, Полша, Великобритания, Естония и Латвия са изпълнили целта от 2%. Общите разходи за отбрана на съюзниците от НАТО са се увеличили с 2.2% спрямо предходната година.
Най-много спрямо икономиката си за отбрана е похарчила Гърция - 3.54% от БВП, следвана от САЩ (3.46%) и Литва - 2.47%.
Румъния е похарчила 1.76% от БВП за сигурността си. Северна Македония също харчи по-голям дял от своите финанси за отбрана в сравнение с България - 1.61% от БВП.
Хърватия и Франция са най-близо до постигането на целта от 2%, като всяка харчи около 1.9% от БВП за отбрана. Най-отзад са Белгия, Испания и Люксембург, чиито разходи за отбрана са под 1.2% от БВП.
Столтенберг каза, че НАТО е очаквало още два члена да постигнат целта, но техните икономики са нараснали с повече от очакваното, така че разходите им са по-ниски като дял от БВП.
Повече разходи
Членовете на НАТО непрекъснато увеличават общите си разходи за отбрана, откакто руските сили анексираха Крим и навлязоха в Донбас в Източна Украйна през 2014 г. Но Столтенберг каза, че миналогодишната пълномащабна инвазия показва необходимост от повече разходи.
"Няма съмнение, че трябва да направим повече и трябва да го направим по-бързо", каза той пред репортери в централата на НАТО в Брюксел.
"Темповете сега, когато става въпрос за увеличаване на разходите за отбрана, не са достатъчно високи", каза той. "Моето послание към съюзниците е, че приветстваме това, което са направили, но те трябва да ускорят, трябва да предоставят повече в един по-опасен свят.
На срещата на върха в Уелс през 2014 г. лидерите на НАТО се съгласиха с целта да преминат към изразходване на поне 2% от техния БВП за отбрана в течение на 10 г.
Очаква се на срещата на върха във Вилнюс през юли да се одобри нова цел, а Столтенберг каза, че 2% от БВП вече трябва да се разглежда като минимум, като членовете се стремят да се движат по-бързо, отколкото досега, за да достигнат по-високи нива.
"Ще се застъпвам за по-амбициозно обещание от това, което направихме през 2014 г.", каза той. "Ако през 2014 г. имаше нужда от увеличаване на разходите за отбрана, сега това е още по-очевидно.
