Арсен с часовников механизъм: македонско село живее сред сметище

Африм Зимбери, учител по география, показва отпадъците, изхвърлени близо до училището в селото

Силната миризма дава напомня за тоновете токсични отпадъци, включително арсенов оксид, оставени на депо близо до мястото, където 400 деца учат и играят в училище в Северна Македония.

Мината за хром и антимон в село Лояне е затворена през 1979 г. и изоставените на открито отпадъци, замърсяват почвата и подземните води от тогава.

"Винаги казвам на учениците си да не се доближават до това сметище", казва Африм Зимбери, учител по география, покривайки носа си при миризмата от сметището, което се намира на 100 метра от училището.

"Призовавам правителството, моля, направете нещо, много е опасно да има уроци тук", казва той.

Правителството отговаря, че прави каквото може, търсейки купувач на отпадъците. Планира да огради зоната.

Според Световната здравна организация арсенът е един от 10-те химикала, предизвикващи голямо безпокойство за общественото здраве. Дългосрочното излагане на питейна вода и храна с високо съдържание на арсен може да причини рак, предупреждава организацията.

Доклад от 2007 г., поръчан от Програмата за развитие на ООН, показва, че един милион тона отпадъчен материал се намират на сметища в селото и околностите му. Установени са токсични концентрации на арсен, антимон и други опасни вещества. По-нови данни няма.

Около пет хил. тона от отпадъците са само на няколко метра от железопътната линия, по която минават международните влакове за Гърция през Северна Македония и към останалата част на Европа.

Депо, замърсено с 5000 тона 50% концентрация на арсен, близо до железопътна линия, където минават международните влакове за Гърция, близо до граничното село Табановце

Северна Македония идентифицира 16 местоположения на опасни промишлени отпадъци в цялата страна.

Планирана ограда

Когато страната е част от бивша Югославия, малко или никакво внимание не се обръща на това дали отпадъците вредят на здравето на хората. Но сега, когато Северна Македония има за цел да се присъедини към Европейския съюз, тя трябва да направи повече, за да почисти почвата си.

Учителят по география Африм Зимбери с ученици в Лояне,

Лендита Дика от правителствената служба за промишлено замърсяване и управление на риска казва, че отпадъците от арсен не са били премахнати, защото чакат инвеститори да ги купят.

Турска компания се е оттеглила от договор през 2022 г. поради липса на икономически интерес, но правителството обещава скоро ще бъде обявен нов търг,. Арсенът се използва като легиращ агент, а също и за производството на стъкло, пигменти, текстил, лепила и пестициди, казва СЗО.

Междувременно правителството планира да отцепи района.

"През 2023 г. ще направим краткосрочно решение и ще поставим ограда, за да спрем хората и учениците да влизат в зоната", казва Дика.

Няма достоверни данни за въздействието от сметищата върху здравето на хората, но в доклада от 2007 г. се казва, че концентрацията на арсен в почвата и водата е до 50 пъти по-висока от разрешените международни норми.

"(Правителството трябва) незабавно поне да покрие терена и след това да предприеме мерки да информира хората да не използват водата от кладенците за пиене", категоричен е Трайче Стафилов, професор в държавния Факултет по естествени науки в Скопие.

Фатмир Селмани, жител на село Ложане, пие вода от кладенеца пред къщата си

Лояне е на половин километър от границата със Сърбия, в община Липково. По-голямата част от хората в селото използват вода от кладенците си за пиене, както и за добитъка си или земеделие.

Пенсионерът Фатмир Селмани се надява, че купената от него филтърна кана ще му осигури известна защита, докато черпи вода от кладенеца близо до къщата си.

"Водата има по-добър вкус, когато минава през този филтър, отколкото без да е филтрирана", казва Селмани.