Син на пакистански имигранти оглави Шотландия и управляващите я националисти

Националистите в Шотландия избраха 37-годишния Хумза Юсаф за наследник на първия министър Никола Стърджън, чиито управленски идеи той в голяма степен споделя.

Юсаф, който се определя като вярващ мюсюлманин, поема властта в партия, която начело на Шотландия се придържа към каузата за независимост от Обединеното кралство - идея, настойчиво отхвърляна от Лондон.

Новият лидер се нарежда до Анас Саруар - друг потомък на пакистански имигранти, оглавил голяма партия в Шотландия (лейбъристите), а е и първият лидер на шотландско правителство от етническо малцинство.

"Народът на Шотландия се нуждае от независимост повече от всякога и ние ще сме поколението, което ще я осъществи", каза той след избирането. Определи се като "страстен" привърженик на независимостта.

Шотландците гласуваха против (55%) излизане от Великобритания миналото десетилетие, но това бе през 2014 г., преди тя да напусне Европейския съюз с референдума от юни 2016 г. Стърджън, която подаде оставка по-рано тази година, обясни малко след вота за Брекзит, че е нужно ново допитване "за" или "против" независимост, тъй като обстоятелствата са се променили.

Трудности

В Шотландската национална партия има сериозни разногласия за това как да се издейства нов референдум за независимост в ситуация, в която Лондон остава против. Тъкмо стратегията как да се действа раздели ШПН и стана една от причините Стърджън да се оттегли. Усложняващо обстоятелство е и общественото мнение: едва 39% биха гласували "за" отделяне от Великобритания според скорошно проучване.

Редом с независимостта обаче приоритет ще е и кризата с увеличилите се разходи за живот. Би Би Си отбелязва, че вероятно основният му противник, 32-годишната Кейт Форбс, ще получи ресор финанси в кабинета му. Срещу него имаше и остри критики, че не подкрепя либералния в социално отношение дневен ред на националистите и че пропуснал вота за еднополовите бракове през 2014 г. под натиск от мюсюлмански религиозни водачи.

Освен това, макар избирането му да бе без изненада - сочен за фаворит, включително на Стърджън - той не получи голямо мнозинство. Мнозина в партията подкрепиха кандидати, обещаващи "промяна".