© Reuters
Затваряне на борсите и основното летище, протести на военни, неподчинение, предупреждения от президента, обидни лозунги от опозицията и най-вече десетки хиляди демонстранти по улиците - всичко това доведе до отлагане на оспорваната съдебна реформа, изправила Израел пред безпрецедентна криза.
Промените, отхвърляни от повечето израелци, обаче се одобряват от част от тях. Нещо повече, отлагането им е само до лятото и ще даде глътка въздух на властта, но след отказ от тях тя вероятно би се разпаднала. Залогът е не само политическото бъдеще на премиера Бенямин Нетаняху, но и стабилността на страна, чиито граждани отидоха до урните пет пъти за три години и половина.
В какво се състои съдебната реформа, защо е важна за бъдещето на Израел и защо причинява разделения в израелското общество?
Как се стигна дотук
Управляващата партия "Ликуд" на Нетаняху имаше мнозинство на последните избори. Това осигури връщане на власт на премиера, който доминираше в израелската политика от 2009 г. насам - до лятото на 2021 г., когато коалиция от седем партии се изправи срещу него. Съюзът, сплотен най-вече от желанието да го свали, обаче издържа едва година, преди парламентът да се разпусне и да бъде свикан нов вот, петият от 2019 г. насам.
В предишните си мандати (1996-1999 г. и 2009-2021 г.) Нетаняху не предлагаше съдебна реформа. Това се промени, когато заедно с крайнодесни и ултрарелигиозни партии - единствени възможни съюзници след последните избори, тъй като друг не искаше да работи с него - той състави най-крайнодясното правителство от създаването на Израел през 1948 г.
За Религиозната ционистка партия например, оглавявана от финансовия министър Бецалел Смотрич (а комисията в парламента, движеща законопроекта, се оглавява от друг член на партията, Симча Ротман), съдебната реформа символизира "привилегията" на ашкеназките, светски ориентирани, леви евреи от големите градове като Тел Авив.
Реформата се предлага три години след като Нетаняху стана първият действащ израелски премиер, обвинен в корупция, докато още е на власт.
Къде в съдебната власт има проблем според кабинета
Критиците на Върховния съд говорят за "лява" ориентация на магистратите и склонност за намеса в политиката с различни решения: от забрана на министри повече да заемат изборни длъжности (в последните години основно десни, но повечето управлявали Израел миналото десетилетие са от десния блок) до блокиране на проекти за изграждане на еврейски селища в Западния бряг и други решения в полза на малцинства - включително на арабите в Израел, кото са една пета от населението.
Какво иска коалицията
Целта е да се ограничи възможността Върховният съд да се произнася срещу решения на законодателната и изпълнителната власт и срещу някои от правомощията при назначаване на съдии. Това включва и решения като отстраняването на премиер - нещо, което можеха да направят главният прокурор на Израел и Върховният съд, а сега зависи от парламента. Ако премиер откаже да напусне поста дори временно, три четвърти от кабинета, заедно с 80 депутати (от общо 120, са нужни, за да го задължат да го направи.
Това мнозинство е значително над едва 61 от 120 депутати, които първото гласуване на закони от съдебния пакет събра миналата седмица.
Комисията за подбор на съдии също така иска политиците и съдиите да съгласуват назначенията на магистрати. Реформата би дала превес на политиците (и то на управляващите) в този подбор.
Какво мисли самият Нетаняху
Теоретично Нетаняху не участва в дискусиите по реформата, но това се промени.
Преди време главният прокурор Гали Бахарав-Миара забрани на Нетаняху да участва в инициативата заради конфликт на интереси - предвид обвиненията и процеса срещу него. През почивните дни Нетаняху обаче обяви, че ръцете му били "вързани" от решението на Бахарав-Миара, докато законодателството, позволяващо отстраняване на премиер, не бе променено в четвъртък.
Тази вечер обявявам пред вас, приятели мои, граждани на Израел - свърши се. Навлизам в това събитие.
премиер на Израел
Тезата на Нетаняху е, че рискът от остраняване му пречи да участва активно в преговорите и дебата за съдебната реформа и да "гради мостове" с опонентите. Те обаче не просто са против промените: бившият премиер и лидер на опозицията Яир Лапид свика днес демонстрация, на която нарече Нетаняху "диктатор", използвайки нецензурна игра на думи.
Защо е необходима реформата
Според властта съставът на Върховния съд ще бъде балансиран и разнообразен, ще се изравни и съотношението между правосъдието, от една страна, и кабинета и парламента, от друга.
Привърженици на Нетаняху отиват още по-далеч, а правосъдният министър Ярив Левин заяви преди време, че трябва да се сложи край на практиката, при която "неизбрани" съдии взимат решения в противоречие с тези на избраните представители - депутати и министри.
Нетаняху обвинява медиите, че представят погрешно плана и разпалват протеста, за да свалят неговото правителство.
Защо толкова много израелци не са съгласни
Израел няма конституция, а балансът на властите често е крехък и зависи както от тълкуването на основни закони, така и от много крехки мнозинства в парламента (сегашното е от 64 от 120, но в предишни кабинети е било по-малко).
Върховният съд може да отменя закони подобно на конституционните в редица други държави и често се произнася по спорни казуси по начин, който не се харесва на управляващите, тълкувайки съвместимостта на новоприети закони с основните. С реформата той ще спре да бъде "последна инстанция": мнозинство в ксенета ще прави решенията му нищожни. Това застрашава позиции на малцинства, които се чувстват под заплаха заради острите послания, идващи от части на правителството: към арабите в Израел, към ЛГБТ и други.
Критиците казват, че промените ще отслабят съдилищата и ще дадат безконтролна власт на правителството, и ги наричат "съдебен държавен преврат". Това според тях ще застраши демократичните права и свободи с катастрофални последици за икономиката и отношенията със западните съюзници, които вече изразиха загриженост.
Съдебна система, която вече не се смята за независима, може също така да лиши Израел от основни негови защитни механизми международни съдебни дела - например с обвинения във военни престъпления в хода на дългогодишния конфликт с палестинците. От това например се страхуват недоволните от реформата военни.
Кои протестират и кои - не
По улиците от седмици излизат всички обезпокоени не само от реформата, а и от посланията на правителството и поляризиращата му реторика. Уволнението на министъра на отбраната бе само кулминацията.
Протестират:
- активни граждани;
- дипломати;
- резервисти;
- представители на властта (например уволнения министър на отбраната Йоав Галант);
- привърженици на "Ликуд" (хиляди демонстранти има дори в бастиони на партията);
- част от бизнеса.
ИТ секторът е много силно застъпен на протестите (високотехнологичните индустрии се опасяват, че политизацията на правосъдието ще съсипе бизнес средата в Израел.
Не излязоха и арабите в Израел, които са 20% от населението, въпреки че имат гражданство и резултатите от политическия процес пряко ги засягат.
Обвинения и интереси
Критици се опасяват, че Нетаняху иска да използва ситуацията, за да анулира процеса за корупция или да упражни влияние при обжалване във Върховния съд. Той отрича да има подобни намерения.
Друга скрита цел, която вижда опозицията, е разширяване на еврейските селища в окупираните територии, каквото Върховният съд неведнъж е блокирал.
Върховният съд вероятно би отменил и опити за освобождаване на ултраортодоксалните евреи от наборна военна служба, каквото те искат от години. Една от тези партии, "Шас", е враждебно настроена срещу тази институция по още една причина: тя отне на осъдения заради измами лидер Арие Дери възможността да бъде министър. "Шас" иска съдът да бъде на практика лишен от тези компетенции с възможността депутати да анулират негови решения.
