© Reuters
След близо два дни хаос Ливан все пак премина към лятното часово време, след като отложи хода със седмици, заради свещения за мюсюлманите месец рамазан.
Премиерът Наджиб Микати обясни, че "спокойно обсъждане" е довело до решението след 48-часов преход, в сряда вечерта, точното време да премине с един час напред.
Това на теория слага край на необичайното съжителство на две часови зони в държава с площ само една десета от България. Спорът за часовото време обаче напомни за степента на политическа безизходица в страна, затрупана от кризи в последните години и приключила кървава гражданска война преди три десетилетия.
Разногласия
Микати обясни в края на миналата седмица, че лятното часово време този път ще се въведе не в края на март, а чак на 20 април. Сред аргументите, които се чуха тогава, бе заиграване с подкрепата сред мюсюлманите предвид постенето през деня по време на рамазан: зимното време предполага залезът да е в по-ранен час. Мярката ще "облекчи онези, кото постят", каза премиерът.
Християни (включително маронитската патриаршия), училища, медии, представители на бизнеса, авиокомпании и други обаче не се съобразиха с тази идея въпреки призивите на телекомуникационни компании, които помолиха жителите да "върнат" часовниците с час назад, след като времето им се обнови автоматично в малките часове на 26 март. Християнските партии призоваха избирателите си да не се подчиняват. Големите телевизии открито се разбунтуваха.
Стигна се до неочаквани решения: националната авиокомпания обяви, че ще приложи нареденото от правителството забавяне, но ще измести всички излитания с час, за да се съобрази с графика на международните полети. Верига фитнесзали обяви, че обектите в райони с предимно мюсюлманско население в Бейрут ще работят по зимно часово време, а тези в предимно християнски - по лятно. В кафене в Бейрут журналист от "Ройтерс" чува в събота вечерта въпроса на клиент: "От утре християнско или мюсюлманско време ще следвате?"
Опасно заиграване
Ливан има 18 регистрирани религиозни общности и всички те участват в системата на подялба на властта, установена след гражданската война - с религиозен характер - през 1975-1990 г.
Такива бяха и коментарите в някои арабски медии: часът подхранва "сектантски разделения" в страната, се отбелязва още в заглавието на публикация на сайта на "Ал Арабия" или в тази на "Ал арабий ал джадид", според която от политическите и религиозните власти конфликтът се "пренесе на ливанската улица, а оттам се превърна в сектантски спор".
Микати отрича да е взел решението, воден от "сектантски съображения", и настоя, че отлагането не бивало да буди подобни реакции. Критици на това и повечето предишни правителства обаче посрещнаха думите му с недоверие: към елита в Ливан често се чуват обвинения, че обещани реформи не се провеждат просто защото всеки политик говори на собствения си етноконфесионален блок и се грижи за гласовете от него, а не за благосъстоянието на цял Ливан.
Маронитската църква например обясни реакцията си с липсата на консултации отвъд правителството с други важни за обществото актьори - например със самата църква - и с мисъл дали решението изобщо отговаря на международните стандарти. Видеоклип пък показа как решението предлага на сунита Микати в разговор с председателя на парламента, шиита Набих Бери (в Ливан шиит и сунит заемат съответните длъжности, президентът е християнин маронит). Микати първоначално се съпротивлява, но по-късно, изглежда, се съгласява.
Все по-трудно
Фигури в кабинета като правосъдния министър Анри Хури предупредиха, че Ливан трябва да се бори с други проблеми, вместо да се занимава с това дали часовото време е лятно или зимно.
Преди няколко години страната бе обхваната от политическа и икономическа криза. Коронавирусът задълбочи срива, в който близо половината жители изпаднаха под линията на бедност, а опустошителната експлозия на пристанището в Бейрут на 4 август 2020 г. доведе до нов изблик на гняв; две години след това опит за разследване на инцидента разтърси правосъдието.
Провал в опита за избор на президент след изтичането на мандата на Мишел Аун оставя Ливан без държавен глава пет месеца. "Нека да бъдем ясни. Проблемът не е в зимното или лятното часово време... Проблемът по-скоро е вакуумът на най-високия пост в републиката", каза Микати.
Овакантеният пост е проблем и за Микати, който е служебен премиер отчасти защото след редица несъгласия между него и Аун за състава на следващото (след изборите) ливанско правителство. Позициите им не се сближиха до последния ден от мандата на държавния глава.
