© Reuters
Знамената на Тайван и Хондурас
Тайван има 30 дни да опразни посолството си в малка централноамериканска държава. За 21-ата световна икономика това не би трябвало да е проблем, но всъщност е тъкмо обратното: азиатската страна има само още 14.
За обяснение е нужна една дума: Китай.
Хондурас признава Република Китай от 1941 г.; в следващите години, в хода на гражданската война, тази страна спира да съществува на територията на континентален Китай, но като нейно продължение се самовъзприема Тайван. През почивните дни обаче външното министерство на страната промени позицията си след 80 години отношения и заяви, че възприема Тайван като част от Китай.
Точно преди среща с (малкото) съюзници
В Централна Америка само още две държави поддържат официални дипломатически отношения: Белиз и Гватемала. Тях - но не и Хондурас - ще посети в следващите няколко дни тайванският президент Цай Инуън, като премине през американска територия - решение, което разгневи Китай. Така по време на обиколката си Цай, която ще напусне поста след изборите догодина, ще се сблъска със загубата на един от малкото съюзници, и то докато бившият президент Ма Инздьо от политическите ѝ противници, националистите "Гуоминдан", е в Китай, за да стопли отношенията с Пекин.
За значението на тези обиколки - президентската и тази на Ма - година преди изборите говори и фактът, че никога досега президент (нито дори бивш) на Тайван не бе посещавал континентален Китай след 1949 г., когато е създадена Народната република (а в Тайван управляват избягалите от Китай националисти). Управляващата Демократична прогресивна партия (ДПП) критикува решението на Ма, определяйки момента като крайно неподходящ - тъкмо заради Хондурас.
Действително броят дипломатически мисии на Тайван по света не изчерпва международното присъствие на Тайпе, нито руши неформалната му мрежа от западни съюзници.
От друга страна, решението на Хондурас е проблем и за Съединените щати, които се надяваха да използват влиянието си в Централна Америка, за да попречат на Китай да изолира Тайван. Проблемът пред Вашингтон е, че това влияние намалява от години, докато азиатският гигант изолира малката страна на 200 км от брега си в опит да издейства мирно обединение.
Решението на Хондурас да замени с Китай Тайван припомня, че стратегията на Пекин - да отнема от международното пространство на Тайпе, докато опитва да убеди света, че островът е негова размирна провинция - засега продължава да работи.
Какво получава Хондурас
Сигналите от Хондурас са, че промяната в позицията не е свързана с идеология, нито със замяната на "прокитайска" с "антикитайска" ориентация.
Заместник външният министър Антонио Гарсия обясни, че страната му се нуждае от това да започне да взаимодейства с азиатския гигант. "Ще им предоставим всички възможни удобства (на Тайван - бел. ред.), защото трябва да започнем да работим с Китай", каза той.
Защо е необходимо? Защото "искаме да дойдат (китайците - бел. ред.); вече трябва да изпратим дипломатическа мисия, да отидем там, да изследваме големите проекти, които може да даде Китай - големи, огромни възможности". Той има предвид основно инфраструктурни (жп и язовирни) и образователни проекти. Според "официален източник" на испанската агенция ЕФЕ в Тегусигалпа Пекин е готов да приеме дори студенти от Хондурас, досега получавали стипендии от Тайван (175 души); това заяви по-късно и китайският посланик в Мексико.
Образованието, отбраната и икономиката бяха стълбовете на връзките с Тайпе. Външният министър Едуардо Енрике Рейна обаче даде да се разбере по-рано, че големият източник на недоволство от Тайпе е свързан с искане за помощ в размер 2.5 млрд. долара, с по-голямата част от която страната да плати висящи задължения, а останалите да инвестира в язовир и болница.
Тайван отказал; в Тайпе коментираха исканията с уверенията, че Хондурас ги отправял като шантаж. Китай често атакува Тайван с обвинения, че си купува съюзници; на острова отговарят, че всъщност отношенията с някои съюзници са трудни, защото те често имат нереалистични очаквания. Тъкмо азиатският гигант е похарчил милиарди в опити да ангажира страните в Африка и Латинска Америка с "принципа на един Китай", според който само властите в Пекин се ползват с легитимност.
Големи надежди
Говорителят на китайското външно министерство Мао Нин настоя вчера, че решението за дипломатически отношения с Хондурас било политическо и към него нямало никакви условия в отговор на въпрос дали Пекин ще предостави заем от близо 2.5 млрд. долара, искан от Тайван по-рано. Междувременно Гарсия обяви, че Рейна отива в Китай и там ще донесе "новини какво е постигнал".
Защото си представям, че ще има някакъв жест от Китай към Хондурас заради тази крачка, която правим. Но да изчакаме да видим какво ще ни даде и как ще ни помогне Китай.
заместник-външен министър на Хондурас
Според в. "Ел ералдо" решението предизвиква "съмнения и недоверие в голяма част от населението". Дали това ще се промени вероятно зависи от ползите за Хондурас и дали действително ще получи огромните възможности, на които се надява. Лошата новина за Тайван е, че това ще засили очакванията сред малкото му съюзници (два от които Цай ще посети тази седмица), често използвали особеното си положение, за да искат още заеми и инвестиции.
За Китай "дипломатическите връзки не са нещо, което трябва да се търгува", според говорителя Мао. Той обаче изрази основното послание, което Пекин иска да изпрати на Тайпе с този ход: "Искаме да кажем на властите в Тайван, че независимостта на Тайван е задънена улица, доларовата дипломация няма да успее, а всякакви заговори срещу течението на историята са обречени да се провалят."
