© Reuters
Преговарящите на Сърбия и Косово обявиха, че се връщат на масата за преговори в Брюксел другата седмица, след като срещата на 18 март в Охрид доведе до принципно разбирателство за нуждата от стъпки към нормализация.
В македонския град обаче лидерите Александър Вучич и Албин Курти не подписаха нищо, а само се съгласиха да продължат разговорите как да се приложи на практика предложено от Европейския съюз споразумение.
Говорителят на Европейската комисия и на Европейската служба за външно действие Петер Стано заяви по-рано днес, че европейските институции предстои в следващите дни да направят "първите крачки" към прилагане на споразумението. По думите му Вучич и Курти са поели ангажимента и са длъжни да прилагат споразумението, защото знаят, че ако това не стане, напускат пътя към ЕС.
Според Стано най-важно по думите на представлявания от него шеф на европейската дипломация Жозеп Борел е, че практиката на споразуменията от Брюксел е степента, в която ще се прилагат, а не конкретен подпис, и че спекулациите по темата са безсмислени.
Натиск и в двете страни
Преговорите се подновяват в момент, когато сръбската опозиция предупреждава държавния глава, че подпис би бил равнозначен на признаване на Косово, а част от нея организира протести срещу договореностите между Белград и Прищина.
В края на миналата седмица косовският премиер Албин Курти увери, че страната му ще уважи международните си задължения и ще приложи мерките, договорени в Охрид. Пример е създаването на структури на самоуправление на сърбите в Косово, срещу които Прищина дълго се съпротивляваше, но които прие по време на предишни преговори в Брюксел.
Ако искаме да се отнасят с нас като с държава и да бъдем признавани като такава, не мога да избегна задълженията от международните договори, на които сме се съгласили.
премиер на Косово
Заради думите си и Курти си навлече критики, че отстъпил от позициите си; той бе против подобно изпълняване на договореностите за косовските сърби.
Вучич увери днес гостуващия му гръцки президент Катерина Сакеларопулу, че Сърбия се стреми към еврочленство (но решението не зависи само от Белград), реформи и подобряване на ситуацията с човешките права, независимо от резервите на правозащитници. От Сакеларопулу той същевременно чу, че Гърция остава една от петте държави в ЕС, които не признават независимостта на Косово, независимо от "натиска на дипломатическо ниво".
