Китай е похарчил $240 млрд. за спасяване на затънали в дълг към него страни

Китай е похарчил 240 млрд. долара, за да спасява страни, които не се справят със заемите, получени по проектите от инициативата му "Един пояс, един път".

Това сочат нови данни от проучване на изследователи от Световната банка, AidData, Harvard Kennedy School и IfW Kiel (Института в Кил за световна икономика), цитирано от "Гардиън". Според изследването подкрепяни от държавата банки са предоставили спасителни пакети на 22 държави, сред тях Аржентина, Пакистан, Шри Ланка и Украйна.

Според тези данни близо 80% от помощта е дадена след 2016 г., а само през 2021 г. достига 40 млрд. Тъкмо в периода след 2016 г. намалява финансирането за инфраструктурни проекти от инициативата, отпускано от Китай. Наблюдава се рязък спад от двата основни китайски кредитора, Chinese Development Bank и Export-Import Bank of China: от 87 млрд. през 2016 г. до 3.7 млрд. през 2021 в.

Китай се видя принуден да промени програмите си за развитие предвид неуспеха на няколко инфраструктурни проекта и проблемите с дълга, които преживяха няколко държави, получаващи такива средства, заради високите разходи за обслужване на заеми, продължава "Гардиън". Трудности се появиха и заради войната в Украйна, пандемията, проблеми със снабдителните вериги и нарастващите лихвени проценти.

Цитиран експерт отбелязва, че желанието на Китай да отпуска такива средства може да е "признание, че инициативата "Един пояс, един път" цели в такава степен изграждането на връзки, в каквато е за инфраструктура". Според него процесът само ще утвърди връзките на тези държави с Китай и ще го превърне в още по-важен за бъдещите икономически траектории на развиващите се страни.

Кристоф Требеш, съавтор на доклада, отбелязва, че съгласно данните глобалната финансова система вече е "по-многополясна, по-малко институционализирана и по-малко прозрачна". "Виждаме ясни исторически паралели с времето, когато САЩ започва да изгрява като глобална финансова сила, от 30-те години на миналия век и особено след Втората световна война."

Китай може да е често най-големият двустранен кредитор на държави с ниски и средни доходи, но подкрепата му често е на по-висока от средната цена: 5% е средната ливха, при обичайните 2% за заем от Международния валутен фонд. При нова спасителните пакети често са за страни, вече преживяващи високи нива на задлъжнялост към Китай.