© Reuters
Израелският премиер Бенямин Нетаняху реагира гневно на коментари от американския президент Джо Байдън, който го призова да се откаже от спорните си планове за съдебна реформа.
"Израел взема решения сам, "не въз основа на натиск отвън, нито дори ако е от най-добрите приятели", заяви Нетаняху в "Туитър", по-малко от ден след като Байдън каза пред репортери, че няма да покани лидера на страната в Белия дом: "Не и в краткосрочен план." "Не може да продължават така", каза още американският лидер.
Това стана, след като Нетаняху обяви, че приемането на съдебната реформа - спорен пакет, който ще ограничи правомощията на Върховния съд за сметка на политиците - се отлага до лятото, но не се отменя. Тя е ключово искане на коалиционните му партньори, крайнодесни и ултарелигиозни, част от които заплашват с напускане на властта.
Кабинетът настоява, че съдилищата се ползват с прекалени правомощия, а промените се осъществяват от партии с мнозинство, част от които заставаха зад тези позиции още преди спечелените от десния блок предсрочни избори.
"Като много силни поддръжници на Израел съм много притеснен и съм притеснен, че ще направят това", каза Байдън по време на посещение в Северна Каролина. "Надявам се, че премиерът ще действа по начин, по който може да опита да постигне истински компромис, но това остава да се види."
Между "конституцията" и "частните милиции"
Опозицията обаче разтълкува по друг начин думите на Байдън: лидерът на партия "Национално единство" (и някогашен коалиционен партньор на Нетаняху) Бени Ганц заяви, че думите на американския президент трябва да послужат като "предупредителен зов". "Щети по връзките ни със САЩ, най-близкия ни приятел и най-важен съюзник, са стратегически удар."
От своя страна бившият премиер Яир Лапид, на когото Ганц също бе коалиционен партньор (в предишния кабинет), видя в събитията от последните дни повод да призове за съставянето на конституция. Израел няма такъв документ, тъй като около него не е постигнат политически консенсус (включително с религиозните лидери) след създаването на страната през 1948 г.
Това е причината в ядрото на законодателството да са само т. нар. основни закони, които Върховният съд може да тълкува като база на становищата си. Някои наблюдатели изтъкват, че спорът и около конституцията, и около правомощията на Върховния съд са белег на дълбоките разделения в страната.
Държавата Израел е ранена и я боли. Не е нужно да слагаме бинт на раните, а наистина да ги излекуваме.
лидер на опозицията
Президентът Ицхак Херцог междувременно започна консултации с партии в кнесета в търсене на компромис за съдебната реформа, след като стана един от призоваващите тя да бъде спряна.
Възмущение сред част от критиците на премиера предизвикаха и договореностите, постигнати според министъра на вътрешната сигурност - лидера на крайнодясната "Еврейска сила" Итамар Бен-Гвир - за създаване на "национална гвардия" под шапката на неговата институция и с бюджет за милиарди долари.
Това според Бен-Гвир е ангажиментът на Нетаняху, за да приеме той отлагането на съдебната реформа. Опозицията обаче се опасява, че идеята, която се отнася основно за "смесените градове" (места с голям дял на израелски араби в населението), създава риск министърът със спорна репутация да започне да управлява "частна милиция", която да увеличи "хаоса" и напрежението в израелското общество.
