© Reuters
Прокюрдски политици с тениски на лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан се събират в Диарбекир за гладна стачка с искане да го посетят в затвора на остров Имралъ в Мраморно море, 2016 г.
Историческият квартал на Диарбекир на места изглежда като нов. Символите на общината и турски агенции скриват ремонтиращи се постройки. Карета от еднакви бели къщи се виждат надалеч, ако човек гледа от дългите крепостни стени на града. По улиците там сякаш не живее почти никой и местните потвърждават това. Пред една има изпрани дрехи, пред друга - и избеляло турско знаме.
Седем години след сблъсъците в Югоизточна Турция между турската държава и Кюрдската работническа партия (ПКК), унищожили части от града, организацията присъства ярко в предизборната кампания за 14 май на алианса около президента Реджеп Тайип Ердоган. Властта работи неуморно, за да представи опозицията като съюзник на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), чиито членове са най-често на прицел за предполагаеми връзки с организацията, обявена и в ЕС за терористична.
Дни по-рано хвърленият в затвора бивш съпредседател Селахатин Демирташ опита да обърне това електорално "оръжие" срещу властта: заяви, че ще направи всичко, за да се разоръжи ПКК, ако опозицията спечели.
Темата за отношенията на бойците и политиката остава по-сложна, отколкото и ДПН, и Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган биха искали да признаят.
Посещението на "Дневник" в Диарбекир и разговорите с политици от ДПН, избиратели и (често неофициално) други представители на кюрдската общност потвърди оставеното от Демирташ впечатление. Изпълненото с репресии минало на предимно населения с кюрди югоизток създава недоверие към турските политици, заради което не всички са готови да затворят страницата на въоръжената борба.
© Ангел Петров Редиците от новопостроени къщи в историческата част на Диарбекир, Сур.
За известните фигури в ДПН темата е деликатна, най-малкото защото бойците са част от тъканта на общността. Извън ръководството на партията връзките изглеждат очевидни, но докога трябва да продължат:?Дали са нужни като гаранция, или прекъсването им е необходимо на следващия етап от кюрдската политика, ако опозицията спечели?
Двусмислеността по отношение на ПКК остава важен инструмент в усилията за културно и езиково равноправие, които (ако се съди по разговорите на "Дневник" в Турция и резултатите в урните досега) милиони очакват от кюрдските политици да постигнат.
© Ангел Петров Джамията "Фатих паша", най-старата османска в Югоизточна Турция, бе сред разрушените при сблъсъците в Сур, историческата част на Диарбекир.
"Връзка между тях в някаква форма"
Темата за ПКК не е сред най-подходящите за разговор с непознат по улиците на Диарбекир. За предполагаеми връзки с ПКК бяха закрити няколко прокюрдски партии в последните десетилетия. Над 110 политици, журналисти, активисти бяха задържани миналата седмица по същите подозрения. Общо 40 хил. души са жертви на конфликта, започнал през 1984 г. с турската държава, но критици обвиняват Анкара, че използва обвиненията за връзки с групата (включително към осъдения Демирташ) като част от кампанията.
Задочна размяна на реплики между Демирташ и ПКК свидетелства, че комуникацията между ПКК и ДПН не е еднозначна. През август 2015 г. след атентат на "Ислямска държава" в Суруч (югоизточна Турция) с 34 жертви, той призова ПКК "да спре да се сражава срещу Турция":
Повтарям този призив всеки ден. И двете страни трябва да свалят пръстите си от спусъка, а оръжията да замлъкнат".
Тогава командир в ПКК го попита: "Кой е той, какво е постигнал?" След атентата в Суруч ПКК пое отговорност за убийството на двама полицаи като "отмъщение" за терористичния акт, за който сочеха "свързаната с джихадистите" според тях Анкара, но оттеглиха думите си. Всъщност тъкмо това сложи край на мирния процес, започнал през 2015 г., и стана повод за сблъсъците.
От създаването си през 1978 г. в Сирия от Аблуллах Йоджалан ПКК минава през различни фази:
- първо говори за отцепване от Турция, от 90-те години - за автономия и равни права на кюрдите.
- през 2013-2015 г. сваля оръжията заради т. нар. кюрдско отваряне на тогавашния премиер Ердоган
- но изборите през 2015-а и военни операции сложиха край на помиряването
- земетресениията през февруари подтикнаха ПКК да обяви прекратяване на "операциите".
ПКК не е хомогенна, но не възразява срещу кюрдско политическо представителство (каквото в момента осигурява ДПН, с над 10% на предишните избори). Отношенията между ПКК с прокюрдските сили (а това включва споменатата партия) обаче са заплетени през годините. В тях има почти всичко: от напрежение до взаимодействие.
Конкретните взаимодействия не могат да обяснят "емоционалната дълбочина на връзката", продължава О'Конър. Някои отиват в политиката, след като техни роднини, братя и сестри отиват в планините. Някои, продължава той, отиват в планините след като техни родители или роднини се оказват в затвора, вероятно заради политическата си дейност. Съпротивата минава през тъканта на общността.
"Да говорим какво е ПКК"
Означава ли това, че Ердоган е прав, когато говори за "неорганични връзки" на ДПН с ПКК и че обвиненията на турската държава са основателни? Какво влияние има Демирташ върху организацията, че да може да ѝ помогне да се разоръжи?
"Да обърнем въпроса", казва съпредседателят на ДПН за Диарбекир Зеят Джейлан, пред малкък офис на партията в спокоен квартал на града. "Ако говорим за криминализирането на кюрдите, първо трябва да говорим за Сур, Джизре, Африн (градове с кюрдско население в Турция и Сирия, където между 2015 и 2018 г. имаше операции с много разрушения и жертви на турската армия - бел. ред.). Много кюрди в Сирия и Африн все още биват убивани. Кюрдските планини се бомбардират постоянно. Светът знае, но вместо това политиката е на отричане."
Криминализирането на кюрдите е проблемът. Не приемаме това. Ако обсъждаме това, можем да говорим. Като волята на кюрдите сме. Може да не ни подкрепяте, но трябва да ни уважаване.
"(Демирташ - бел. ред.) каза още и че ПКК не слуша", обяснява в централата на ДПН в Кадъкьой, кандидат-депутатът от Истанбул и бивш депутат от Диарбекир Дерсим Даг, попитана за думите на бившия съпредседател. "Винаги казваме, че кюрдският проблем ще се реши с диалог и помирение."
Мястото за кюрдския проблем е парламентът, не другаде. Ако спрете войната, ПКК също продължава да казва, че е готова за преговори. Йоджалан обяви миналата година, че още държи на мирния процес. Това показва, че ПКК не настоява на война. Ако създадете среда за преговори, ПКК е готова.
"Правителството, не ние, отрича преговорите и иска война", продължава и припомня, че тъкмо партията ѝ ще е събеседник по темата в парламента, като най-голяма прокюрдска.
Даг споменава Йоджалан, за когото участва в гладна стачка през 2019 г., заради условията, в които бива държан. По искане на основателя и бивш лидер на ПКК обаче стачката по-късно бе прекратена.
На пръв поглед лоялността към "Апо" (както мнозина го наричат) може да изглежда като ключов компонент от политическия живот на кюрдите - включително в Северна Сирия, където Турция е в конфликт със Силите за защита на народа (YPG), смятани от Анкара за сирийско разклонение на ПКК.
Много по-директно отговаря Розерин Тадик, докторант, изследовател на политиките на управляващите. Дни преди срещата с "Дневник" се е присъединила към Зелената лява партия, фактическия представител на ДПН на предстоящите избори - не защото харесва първата повече (смята двете за едно и също), а защото вижда риск от затваряне на втората.
"Очевидно е, че имат връзка", казва тя. "Вижте изявленията им, те са паралелни на ДПН. Те също подкрепят (лидера на опозицията Кемал) Кълъчдароглу. Организация се сражава срещу държавата, а подкрепя основната опозиция?"
Дава ли това право на Ердоган? "Трябва да видим какво е ПКК", отвръща Розерин Тадик. "Разбира се, че имат връзки. На демонстрации ключовият девиз е: "ПКК е хората, хората са тук... Но как ще накарат ПКК да свали оръжията? ПКК прави същото: бори се за права и иска правата ни да са част от (турската) политика. Ако получите права, няма нужда от оръжия."
Не подкрепям войната, но ако има риск за вас, трябва да се защитавате.
- Това означава, че ПКК трябва да е наоколо, ако има риск за правата на кюрдите ли - и то дори ако Кълъчдароглу спечели? "Иначе кой ще ни подкрепя?", е отговорът.
- С други думи, Розерин гледа на ПКК като гаранция, че държавата няма да дискриминира кюрдите още повече? Отговорът е едносричен: "Да."
- Т.е. Розерин Тадик вярва на ПКК? "Доверявам се, защото основната им идеология е марксистко-ленинистка, а политическият им дневен ред е ясен."
Между чука и наковалнята
Една от причините за тази двусмислена реторика на кюрдското политическо представителство е недоверието и то не само към властта. Много кюрди се чувстват използвани от ПСР, която с електорални цели "скъса" споразумение за деескалация от 2015 г. Спомнят си и разрушителните и смъртоносни сблъсъци на югоизток.
© Ангел Петров Представители на Демократичната партия на народите и Зелената лява партия в Диарбекир ту слушаха разговора със Зеят Джейлан, ту правеха изборни сметки за разпределението на депутатски места на лист хартия.
Коалицията срещу Ердоган, водена на президентските избори от Кълъчдароглу, от която ДПН не е част, е разделена по кюрдските въпроси. А дори да спечели парламентарните избори, ще се нуждае от гласовете на ДПН, за да управлява. В Истанбул Дерсим Даг очертава червени линии: "Ако настояват на война срещу кюрдите, ще сме опозиция. Ще кажем "не"."
© Ангел Петров Дерсим Даг
Националистическата Добра партия е "за" операции срещу YPG в Сирия. Също в Истанбул, Емир Гюрбюз, член на Изпълнителния борд на националистическата Добра партия, недвусмислено показва, че търпението на партията му към бойците е изчерпано.
Разширяването на езиковите права пък "ще навреди на характера на националната държава - да могат да водят преводач в официални сгради, доброволни часове в училище", продължава Гюрбюз. "Разширяването би довело до мултиетническа, мултинационална конституция. Това за нашата партия е червената линия."
Събеседниците на "Дневник" в ДПН признават, че подкрепата за РНП на югоизток расте. Свързват феномена с новата реалност: мнозина се преориентират към възможния победител, за да са "от властта". "Хората знаят, че ще спечелят", казва Джейлан. "Това е преобръщане, не възход."
© Ангел Петров Към управлението на Ердоган в момента е насочен и гневът на ДПН, партия с радикална платформа. Първият век на Република Турция е белязан от фашизъм, казва Зеят Джейлан (на снимката). "Ако (управляващите - бел. ред.) спечелят, (и вторият век - бел. ред.) ще е фашизъм. Ако спечелим ние, можем да говорим за демократизация: не самата демокрация, а процеса." Какво означава "ние"? Коалицията около Кълъчдароглу може да е част от демократизацията, но предлага слаби идеи за промяна. Трябва да се избегне превръщането ѝ в "нова ПСР", продължава.
В поведението на ДПН и отказа да е част от опозицията има електорални сметки и от двете страни, редом с хроничното недоверие. И те обаче не решават въпроса с ПКК: ако кюрдите не получат отстъпки като езикови права, въоръжената борба може да продължи. Какво очакват избирателите на ДПН от нея?
От прекратяване на огъня до разоръжаване
Поне двама от жителите на Диарбекир, с които "Дневник" разговаря, открито поискаха "връзката" да изчезне, ако партията им спечели достатъчно депутатски места. "Ако Зелената лява партия има добър брой места в парламента, ще прекъсне връзката с планината", казва 27-годишният лекар от Диарбекир Селджан Адън, който е в центъра на Диарбекир заедно с приятел, Есвет Гьокхан. "Трябва да се дистанцират от планината, защото ако не го направят, на следващите избори Тайип (Ердоган) ще спечели отново."
"Планината" е ПКК.
А тя ще позволи ли? Двамата нямат отговор. Есвет Гьокхан се надява ЗЛП да е "посредник между партизаните и правителството. Да говори с тях да не се дават оръжия. Има и сили отвън, натиск от другите страни. Ако това може да се избегне с натиск от международните сили, планината може да се съгласи."
"Международните сили" пък са "страните, от които е вземала оръжия." Есвет няма да ги назове, но в Турция обикновено сочат снабдявалите свързваните от Анакара с ПКК сирийски бойци западни страни като подпомагащи конфликта.
© Ангел Петров
Подобни организации обаче обикновено имат собствен дневен ред и трудно минават на пряко подчинение дори на най-добронамерените политици. "Не вярвам, че могат да скъсат връзките", казва Розерин Тадик. "Дори роднините на депутатите са от ПКК."
© Ангел Петров Съборени стени на сгради, минарета на джамии бяха възстановени, но работата в центъра още продължава.
Дори Демирташ да може да работи за разоръжаване на ПКК, защо да не го направи преди изборите? Това би обезсмислило обвиненията на властта. Зеят Джейлан отговаря двусмислено. "За кюрдите проблемът е стар като Република Турция. Тогава нямаше ПКК, а кюрдите бяха терористи."
След като ХДП бяха избрани, станаха терористи. Въпросът не е дали са терористи или не, дали са смятани или не са, дали има връзка между ХДП и ПКК, въпросът е в отричането на кюрдите. Защото това е държавната политика. Въпросът е в умишленото свързване. Винаги когато са в безизходица, атакуват от тази страна, за да произвеждат политика на криминализиране.
А биха ли били склонни изобщо организации като ПКК, чиито бойци са изградили живота си около каузата, да свалят оръжията? Какъв е интересът на подобни групи да преминат към "нормалния" живот, в който сегашната им дейност е излишна?
"Няма сами да се разоръжат, без първо да се реши проблемът в парламента. Ако проблемът се реши, тогава няма да има за какъв проблем да се сражават", смята Дерсим Даг. "Всички имат семейства и живот. Присъединили са се към ПКК, за да постигнат нещо. Не е вярно, че нямат живот. Имат хора, които обичат. Семейства. Оставиха живота си, за да се присъединят към ПКК. Били са журналисти, доктори, учители. Не са напълно изолирани от обществото. Те са обществото."
Още по темата от репортера на "Дневник" в Турция:
