
© Николай Дойчинов
Когато македонският премиер Димитър Ковачевски заяви, че България говори за страната му като Русия - за Украйна, той не изненада само София; за този коментар не бе подготвена и собствената му страна. Думите му само подхраниха обичайните в последните години български тези, без да привлекат сериозно политическо съзнание в съседната страна.
Зад тях обаче се крие тежката политическа ситуация, в която затъва Скопие, година преди следващите парламентарни избори. А може би по-малко.
Побоят над Християн Пендиков и закриването на български клубове с имена, смятани в Северна Македония за провокативни (след като не изпълниха новото изискване да се преименуват), докато в България вниманието на партиите се насочи към други теми в търсене на правителство обаче, в югозападната съседка не е така. ОМО "Илинден Пирин" се похвали с първи министър, заинтересувал се от "правата на македонците в България" - правосъдния Кренар Лога. Миналата година български политици реагираха гневно, когато това направи склонният към самостоятелни външнополитически ходове Стево Пендаровски.
Държавният глава разгневи София, като заяви, че има "черни списъци", и защити решението евродепутатът Андрей Ковачев, бизнесменът Милен Врабевски и други да не бъдат допуснати на Гергьовден, защото в групата им имало заплаха за националната сигурност.
"Оценяваме коя личност по какъв повод не бива да бъде приемана. Такива лица, които показват иреденистки позиции към нашата държава, няма да бъдат приемани." Това стана няколко месеца след като Пендаровски предложи евродепутатът Ангел Джамбазки да бъде обявен за персона нон грата. По същото време, около честването на Гоце Делчев през февруари, "заплаха" се бе оказал и български журналист. В тази атмосфера думите на Ковачевки в Рейкявик не бяха изключение.
Тези събития разгневяват София и отчуждават и гласове, склонни да се разграничават от националистическия и максималистки тон на спора. Българската реакция на ставащото обаче би била непълна, без да се има предвид, че Северна Македония е между чука и наковалнята.
Защо Северна Македония втвърдява тона към България дотолкова, че изненадва дори собствените си граждани?
Конституцията
Властта реагира на усилията на опозицията да представи като предателство в полза на България конституционните промени, с които българите ще станат част от македонския основен закон заедно с другите части от народи.
След напрежение заради появили се през 2019 г. български искания (и намерили израз във ветото от 2020 г. за начало на македонски преговори с ЕС) т.нар. френско предложение (на Франция като ротационен председател на ЕС) успокои страстите за известно време. Базирано на преговори на София и Скопие, то предвиждаше няколко отстъпки на Северна Македония пред България, най-сериозната - вписването на българите в конституцията.
Скопие прие това. За целта обаче е необходимо мнозинство от две трети - поне 80 от 120 души - в парламента, предвид нуждата от промяна на основния закон. Властта няма такова мнозинство, опозицията е твърдо против.
Една от причините е общественото мнение. Анкета след анкета данните сочат, че македонците също са "против". Според една от тях, на Института за политически изследвания в Скопие, 56.1% от гражданите отхвърлят идеята. Малко над една четвърт са "за" (макар вотът да е ясно разделен етнически: те се приемат от три четвърти от албанците и се отхвърлят от три четвърти от македонците). Друго проучване, през март, говореше за две трети "против".
На този фон ВМРО-ДПМНЕ все по-остро напада властта с аргумента, че конституционните промени ще превърнат Северна Македония в "бинационална държава", а това водело до "прекратяване на съществуването" на Северна Македония. Опозицията се борела с "антимакедонски фронт" в части от управляващите, който трябвало да бъде поразен. Мицкоски се опитва да раздели и социалдемократите, като твърди, че само част от тях са в лагера, унищожаващ собствения народ и македонската идентичност.
Конституционните поправки пък, продължава Мицкоски, щели да бъдат под "български диктат".
Всяка страна се е окопала в позициите си. Ковачевски прави срещи с коалиционните партньори, които са по-скоро на неговото мнение. На тези разговори с Демократичния съюз за интеграция (ДУИ) и други топката често се прехвърля към опозицията, от която зависело македонското бъдеще: да се хване "последният влак" за Европа.
Този път не е като Преспанския договор
Гласуването за френското предложение, което стана въпреки вдигнатия от опозицията шум, подхрани надеждата, че и този път конституцията може да се промени като при Преспанския договор с Гърция, когато Македония си смени името на Северна Македония. Тогава ВМРО-ДПМНЕ бе против (досущ като голяма част от македонците), но "изненадващо" се намериха осем депутати, гласували "за".
Този път подобно развитие изглежда малко вероятно. ВМРМО-ДПМНЕ се е окопала в позициите си. Партията заяви, че "конституционни промени в този парламентарен състав няма да има". Нещо повече - според директора на Македонския център за международно сътрудничество Александър Кържаловски този път няма и "международна подкрепа" за използването на "балканския начин", който бе демонстриран преди пет години.
Тя дори не участва в работната група за конституционни промени, през май усърдно работеше да дооформи текста на поправките, след като това звено бе сформирано в края на април. Те трябва да бъдат изпратени до кабинета, а той да ги предложи на парламента. С бойкота си опозицията може да се разграничи от предложенията, тъй като не е участвала в изготвянето им; въпреки това ВМРО-ДПМНЕ поставя под въпрос компетентността на отделни членове на комисията. Според него комисията е затворена тема, която отклонява от същинските: корупцията, икономиката, други "проблеми на гражданите". Същевременно я превръща в залог за следващи избори, обвързвайки поправките с политическата си кариера чрез предизвикателство към Ковачевски:
Да ги внесе в парламента. Ако има 80 депутати, си тръгвам от политиката, той продължава да е премиер. Ако няма 80 пратеници, тогава трябва да ходим на избори.
председател на ВМРО-ДПМНЕ
Масло в огъня наля и българското искане, изразено от бившия служебен външен министър Николай Милков, София да е част от комисията за конституционните промени, подхвърлено, докато тя още се съставяше. Пендаровски нападна България, като заяви, че "дори окупаторите на страните, териториите и държавите, които окупират", не правят така. Милков отрече да говори за "намеса", а обясни, че имал предвид консултации. Духът обаче бе пуснат от бутилката, макар македонското външно министерство да отрече изобщо да е получавало такава молба.
(И без ВМРО-ДПМНЕ) идват избори
Друга причина е, че дори СДСМ да не обърне внимание на хвърлената от ВМРО-ДПМНЕ ръкавица, изборите предстоят след малко над година. Повечето избиратели към февруари искаха вотът да е редовен (т.е. лятото на 2024 г.) според проучване, изготвено за сайта МКД. СДСМ оспорва тази анкета, включително методологията ѝ, но всички по-авторитетни проучвания от изминалата година или повече дават преднина на опозицията.
След две години и половина постоянно натрупване на напрежение около спора Скопие - София и увеличаване на враждебността спрямо България "френското предложение" очаквано превърна "българската" карта в тема на една неофициално започнала кампания.
Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ настоява отдавна за предсрочни избори и за съставяне на служебно правителство в близките няколко месеца; с наближаване на работата по конституционните поправки тези призиви просто станаха по-чести. Мицкоски едновременно напада някогашните изисквания на България и днешни - на ЕС.
И други партии се възползват. "Левица" обяви, че Мицкоски и Ковачевски заедно искали да осъществят "софийската платформа" (по модела на "тиранската платформа", фактическо двуезичие за албанците, което ВМРО-ДПМНЕ превърна във водеща тема през 2017-2018 г.).
В тази ситуация директорът на Македонския център за международно сътрудничество Александър Кържаловски заяви, че предсрочни избори не са изключени, ако не се осигури конституционно мнозинство. Едновременно с това реториката на Ковачевски, заявил, че България се държи със Северна Македония като Русия - с Украйна, напомня тъкмо за подготовка за избори.
Попитан за втвърдяването на тона у политическия елит, Кържаловски обяснява:
Може би смятат, че това носи по-голяма полза. Тъй като виждат, че няма начин да постигнат конституционн поправки, ще е самоубийство, ако не стигат до реториката на ВМРО-ДПМНЕ. А ВМРО-ДПМНЕ вече не е толкова остра в оценките към България, тъй като СДСМ поема отговорността за процеса, в който те не били консултирани.
анализатор
Същевременно, ако ВМРО-ДПМНЕ спечели, на нея ще се падне ангажиментът за промените. В кампанията ще трябва да намекнат нещо, казва Кържаловски.
Западът окуражава, Скопие поправя щетите
Скопие все още се надява поправките в конституцията да минат до есента, в синхрон със завършването на европейския скрининг на македонското законодателство. Опитва се и да убеди македонците, че това е крачка напред в евроинтеграцията.
Ние преговаряме с ЕС, а не с България, и затова смятам, че това е нещо, което ще тече като процес, и е нещо, което трябва да се случи, с оглед на това, че гражданите заслужават да живеят в държава членка на ЕС.
премиер на Северна Македония
В американския Сенат двама ангажирани със Западните Балкани дипломати - специалният пратеник Габриел Ескобар и съветникът в Държавния департамент Дерек Шоле - заявиха, че конституционните поправки може да изглеждат дребни, но са "много трудни". "Подготвени са да направят промените, но политиката е трудна", каза Шоле. Ескобар призова опозицията да поддържа не премиера, а евроатлантическия път на Северна Македония.
"Използвайте момента за напредък за евроинтеграция", заяви ръководителят на делегацията на Евросъюза Дейвид Гиър. "Следващата стъпка, която трябва да се направи, е промяна на конституцията." Според Гиър "пътят е ясен" и той далеч не е свързан само с България: реформите, ако се забързат, ще донесат много ползи, например в околната среда (поводът бе Денят на "Натура 2000").
Германският специален пратеник за Западните Балкани Мануел Зарацин бе още по-твърд. Според него провалът би бил сигнал, че Скопие има дилеми за бъдещето си. Той посети страна след поредица специални пратеници за региона от Великобритания, Норвегия, Словения, Швеция (ротационен председател на ЕС).
На масата има европейско споразумение - или приемете, или не приемайте, няма други сделки.
германски дипломат
Чрез Османи Ковачевки опита да успокои напрежението: в Брюксел първият дипломат заяви, че критиката на премиера не била към България, а към българските политици.
© Reuters Македонският премиер Димитър Ковачевски в Съединените щати с външния министър Буяр Османи
В създадения климат всяка протегната от македонците ръка към българите се посреща враждебно в публичното пространство, и то вече без усилия от политиците. В понеделник в Брюксел на срещата на Западните Балкани и ЕС бяха и първите дипломати на София и Скопие, Иван Кондов и Буяр Османи. Съобщавайки, че коментарът на Ковачевски е бил тема между двамата, водеща по телевизия "Канал 5" пита колегата си Андрияна Лазова в белгийската столица: "Защо отново научаваме от българска страна, че в Брюксел имало среща на първите дипломати?"
На първия дипломат се налага да се "оправдава" за разговори по въпроси, които могат да намалят напрежението в двустранните отношения: не било договорено, репликите били разменени "на крак". Обяснява, че сравнил думите на Ковачевски (премиер) с коментари на отделни политици в България.
И Кондов казва, че Османи "опитал" да разграничи правителството от всякакви коментари срещу България по принцип. От Струмица Мицкоски заяви, че Ковачевски трябва да се разбере със себе си: кога напада България и кога обяснява, че конституционните поправки са прекрасни.
Османи същевременно настоява да се използва моментът с "по-стабилно правителство" в България, за да се осъществят конституционните промени в момент, когато климатът може да се подобри.
Скопие не си помага
Северна Македония все още има поддръжници в Европа; други първи дипломати говорили с Кондов за нуждата разширяването да се ускори. В съобщение на външното министерство в София по темата се изтъкват проблеми като провокации, държавно спонсорирано слово на омразата, черните списъци и нарушаването на правото на сдружаване (случая с клубовете). Всъщност развръзката не зависи само от България.
Той каза, че има черни списъци за влизане на български граждани в Северна Македония. Това е доста абсурдно. Северна Македония няма да започне преговори, докато няма напредък по включването на българите в конституцията, но такива жестове и такъв тип говорене не им създават и приятели.
ЕСВП, за коментара на македонския президент Стево Пендаровски
Дори докладчикът на Европарламента за Северна Македония Илхан Кючук, винаги търсещ конструктивния тон между София и Скопие, заяви, че Северна Македония се възползва от нестабилността в българската политика.
София също не помага на Скопие в тази ситуация. На пръв поглед това изглежда нормално: политическото напрежение и поправките в конституцията са вътрешна македонска тема, в която България (въпреки коментара на Милков) по-добре да стои встрани. Пред евентуалното бъдещо правителство обаче стои въпросът може ли след серия от ходове с нееднозначен, подсилил антибългарската реторика в обществото, резултат от 2019 г. насам страната да направи нещо, за да ускори края на този болезнен епизод в македонската политика.