Вучич и опозицията започват надпревара за "най-голям митинг в Сърбия"

Сръбският президент Александър Вучич говори пред предадени оръжия след стрелбата в основно училище "Владислав Рибникар" в Белград

Сръбският президент Александър Вучич и противниците му ще премерят сили в следващите 36 часа на последователни митинги, чрез които водят задочен "диалог" след стрелбата в училище "Владислав Рибникар" в Белград с десет жертви, девет от тях - деца.

След седмици на протести срещу насилието, прераснали в протести срещу Вучич или (в по-умерената част на исканията) коренна промяна в медиите и публичното пространство, правителството отговори на гражданите и опозицията с опит за още по-голям протест. Той е насрочен за днес в Белград. Утре опозицията - поне така обещава - ще отговори подобаващо.

Тук управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС) и опозицията водят война на възприятията. Противници на Вучич смятат, че историята се повтаря, и припомнят за хилядите сърби, свалили Слободан Милошевич през октомври 2000 г., или за последния огромен митинг в поддръжка на Николае Чаушеску в Румъния, който не му помогна да остане на власт.

Опозицията твърди, че историята се повтаря, Вучич - че ще покаже по-голяма легитимност с хилядите автобуси. Който и да е прав, Сърбия може днес и утре да навлезе в нова фаза на още по-дълбока политическа нестабилност.

От протест към протест, от избори към избори

Двете масови стрелби с много деца сред убитите, които разтърсиха Сърбия този месец, станаха поредният използван от опозицията повод да оспори властта на силния човек в Белград, доминиращ президент в парламентарна република. Многохилядна вълна демонстранти излизаше месеци наред по улиците в страната след побоя над опозиционния политик Борко Стефанович. Протести срещу антикоронавирусните мерки предизвикаха бунтове в центъра на сръбската столица през лятото след началото на пандемията. Плановете за литиевата мина на "Рио Тинто" година по-късно разгневиха множество сърби. Възможността за пробив - и нормализация - с Косово подтикна проруски фигури открито да поискат сваляне на Вучич тази година.

При всеки от тези протести Вучич реагира: с избори, със замразяване на проекта за мината, с нападки срещу Русия. За избори той говори и този път, седмици след като обеща радикални промени, за да подобри контрола над огнестрелните оръжия; според президента от началото на кампания за предаване на оръжията (с амнистия за направилите го до 8 юни) властите са получили над 37 хил.

"Вучич, оставка!" скандираха въпреки това хиляди сърби на последните демонстрации.

Публиката на митинга трябва да се наблюдава внимателно: тя ще включва според държавния глава предимно косовски сърби (от "Косово и Метохия" - името, което ползва официален Белград за бившата си провинция, чиято независимост не признава). В столицата обаче ще са и управляващите, и опозицията на Република Сръбска, и всички ще подкрепят Вучич. За да присъства, лидерът на босненските сърби Милорад Додик съкрати посещение в Русия.

Известно е и че ще има македонци, докарани с автобуси, но колко - не е известно. За подготовката на 2200 автобуса съобщиха сръбски медии още в средата на май.

Вучич обяви преди две седмици, че ще се оттегли от председателското място в СНС, а вчера - че ще се обърне пред привържениците на митинга като президент, а не като партиен лидер. "Изборите са най-добрият вариант" в подобна кризисна ситуация, повтори той пред РТС позицията си от 14 май.

Ако Вучич удържи на думата си, сърбите ще отидат трети път на избори за три години тази есен. Вотът през 2020 г. остави опозицията извън парламента, а в него почти всички бяха проправителствени.

Обезпокоен и от западните коментари за липса на легитимност, президентът свика нов вот, който ясно показа, че управляващата СНС е далеч по-непопулярна от самия него: с под 45 на сто подкрепа, при 58% за държавния глава. Междувременно, във или извън законодателния орган, опозицията остава разделена в политическата, икономическата и геополитическата си ориентация.

Разнобой

В медиите се появяват съобщения за натиск върху местни структури на СНС да пратят членове на партията (които, твърди партията, са 700 хил. на национално ниво) в Белград. В Ниш десетки кадри на местната власт, отказали да отидат в Белград, са преместени на други длъжности.

Напрежението сред управляващите в Сърбия обаче изплува на повърхността преди митинга. С американски сенатори на обиколка в Западните Балкани се срещнаха Вучич и министърът на отбраната, а не премиерът Ана Бърнабич - тя отказа при визитата им в Белград. Сенаторите републиканци посетиха региона дни след изслушване на съветника на Държавния департамент Дерек Шоле и пратеника му за Западните Балкани Габриел Ескобар, където е повдигнат въпросът за влиянието на Русия в държавите извън НАТО. Освен с властта сенаторите се срещнаха и с опозицията.

Позицията на СНС за този митинг не е монолитна. Драган Шормаз от Изпълнителния съвет, известен с дисидентството си в партията, призова хората да не го посещават. Друг член на съвета, Станислава Пак, заяви пред телевизия N1, че напуска партията, и призова сърбите да не ходят в петък, за да се спрат насилието и междуособиците в обществото. Говори за "нарастващ натиск" в партията и върху членовете ѝ и за медийния спектакъл след стрелбата във "Владислав Рибникар"; членове на ръководството на държавата се смеели. По думите ѝ механизмът за вземане на решения в партията е ясен:

Всички решения взима един човек и партията е един човек. Хората често са в изолация от информацията и сами мислят какво президентът би искал те да направят, правят грешка и следва хаос.

Станислава Пак,

напуснала партията на Вучич

Опозицията също е разделена

В опозицията обаче има дълбоки разделения, досущ като на протестите от "Балканската пролет". Част от партиите са по-радикални; други мислят не толкова за края на насилието, колкото за Косово - тема, по която и националисти, и някои по-умерени наричат Вучич "предател".

Митинг "Сърбия против насилието" в Белград по-рано този месец

Същевременно независимо от различията си опозиционни лидери призовават сърбите да излязат в събота като граждани против насилието. Планът за протеста включва "обграждане" на сградата на обществената медия РТС, за да бъде съобщено дори по нея за протестиращите и исканията им:

край на възхвалата на насилието;
уволняване на всички от сръбския медиен регулатор;
отнемане на честотите на отговорните за тази възхвала "Пинк" и "Хепи ти ви"; затваряне на печатни медии, нарушаващи журналистическата етика;
уволнението на вътрешния министър Братислав Гашич и на ръководителя на разузнаването Александър Вулин, смятан за "човека на Вучич в Москва".

И тази седмица Вулин си навлече критики с посещение за събитие в руската столица.

Пред сенаторите от САЩ заместник-председателят на Партията за свобода и справедливост (ССП) Борко Стефанович осъди като причина за "спиралата на насилието" не само оръжията, но и възхвалата на насилието в медиите, които "властта контролира", редом с медийното преследване и натиска върху инакомислещите. "След трагедиите Сърбия вече не е същата страна и властта трябва да го разбере", каза Стефанович.