Кой ще вземе петте процента: най-важното за днешния балотаж в Турция

На 14 май Турция гласува за президент и парламент, точно 63 години след първите многопартийни избори. Две седмици по-късно балотажът решава дали Реджеп Тайип Ердоган да е на власт още пет години или да предаде властта на Кемал Кълъчдароглу - точно десетилетие след като започнаха протестите в парка "Гези" в Истанбул, прелом за турската демокрация.

Тъкмо след "Гези" Ердоган започна авторитарния завой, оставил Турция с малко свободни медии, навредил на върховенството на закона и човешките права и изкривил публичния дискурс изключително в полза на човека, управлявал най-дълго през изминалото столетие.

След над десетилетие като премиер той стана президент в парламентарна република през 2014 г. и оглави Турция като президентска през 2018-а. Критици го обвиняват, че новата система е скроена лично за него и че едноличното вземане на решения и натиска над институции като централната банка са допринесли за икономическата криза, която се разгоря в последните пет години.

Поддръжниците му изтъкват, че въпреки всички трудности пред Турция той остава изключително популярен, с почти 50% от гласовете; критици - че въпреки неравната битка с опозицията и нечестна, пълна с манипулации и злоупотреби с държавни ресурси кампания Кълъчдароглу все пак взе почти 45%. Гласовете за третия кандидат Синан Оган, казват те, можело да му донесат победа и без балотаж.

Часове преди развръзката повечето турци знаят за кого да гласуват. За останалите око пет процента, подкрепили Оган (някои - просто защото не подкрепят нито един от двамата) бе и кампанията на опозицията, която опита да обърне течението за две седмици.

Какво е важно да се знае за днешния балотаж?

Може ли Кълъчдароглу да спечели

Данните от проучванията не са еднозначни, но Ердоган е фаворит.

Данни на агенция "Конда" от проучване отпреди седмица

В негови ръце са и властовите ресурси, които той използва щедро: ефирно време, министри водеха кампанията за него от министерствата си, имаше скокови увеличения на заплати. Водещи медии излъчиха фалшивия му видеоклип, който "доказва", че Кълъчдароглу дружи с терористи. Критици на Кълъчдароглу изтъкваха, че опозиционният лидер далеч не притежава същата харизма.

Той води и неравна битка: изборната комисия забрани излъчването на седемчасов разговор с Кълъчдароглу, при който той отговаряше и на недобронамерени въпроси от поддръжници на Ердоган. Регулаторите забраниха "пропаганда" с текстови съобщения, след като екипът на съперника изпрати такива, свързани със задълженията по кредитните им карти.

Въпреки това победата не е гарантирана.

Анкетата, изготвена от "Ал Монитор" сред 970 души между 19 и 23 май, сочи, че 40% от респондентите биха гласували за Ердоган, 39 на сто - за Кълъчдароглу, при статистическа грешка от 3%. Данните обаче са събрани преди един от главните участници в разпадналия се вече лагер на Синан Оган да определи кого ще подкрепя.
Анкета на агенция "Конда" (иначе смятана за една от най-надеждните) очертава победа на Ердоган: 52.7 на 47.3%, но при 8.2 на сто нерешили, на базата на анкети между 21-22 май (също преди решението на Оган), с цели 3607 души.
Агенция ORC, обратно, дава шанс на Кълъчдароглу: 49.2% при 50.8% за Ердоган, на базата на разговори между 24-25 май с 3950 участници. Впрочем и тук нерешилите са малко над 5%.
Агрегаторът на анкети на "Политико" пък дава 51% на Ердоган и 49 - на Кълъчдароглу.

Наблюдатели обаче имат едно наум за всички тези прогнози. За разлика от предходните избори, медиите са видимо предпазливи в цитирането на проучвания: предишните, предсказали, че Кълъчдароглу ще води с няколко пункта, се оказаха неточни.

В тази ситуация всичко зависи от нерешилите не само за кого, а дали да гласуват.

Втвърдяване

Кампанията на Кълъчдароглу се нагоди към нуждата да наваксва. Тя бе по-силно антируска този тур. Още преди първия тур той обвини Москва в намеса срещу опонента му в опозиционния лагер и бивш кандидат-президент от партията му, Мухарем Индже. Този път той обвини Ердоган, че драска на вратата на Москва.

Тероризмът стана тема и за Кълъчдароглу. Ердоган го обвинява във връзки с признатата от Турция и за запад Кюрдска работническа партия (ПКК), която има сложни (но не и позволяващи приравняване) отношения с водещите прокюрдски партии и този тон доминираше кампанията: това, смятат експерти, отчужди гласоподаватели от опозицията. Сега кандидадът се опитва да отвърде на удара: обвинява Ердоган, че по време на "кюрдското отваряне" преди 10 години преговарял с ПКК и за някогашната му близост с "Хизмет", движението на Фетхуллах Гюлен, обвинявано от Анкара за опита за преврат през юли 2016 г.

Този път, за разлика от миналия, Ердоган играе ролята на обединител. Дори призова опозицията да гласува за него; избирателите ѝ също са "деца на тази нация".

Сирийците

Тъкмо сирийците, основен източник на безпокойство за избирателите, станаха символ на промяната в кампанията. Между 3.3 и 3.6 млн. пристигнали заради войната в Сирия, с годините започнаха да се интегрират в турското общество, от десетилетие живеят основно в големите градове - Истанбул, Анкара, Измир. В Газиантеп на юг са 20% от населението.

Кълъчдароглу, който и в хода на битката преди първия тур се заигра с връщането на сирийците (твърди, досущ като Йоздаг, че в Турция има 10 млн. мигранти), обеща да върне всички тях в родината им: стъпка, одобрявана от 71% от анкетираните от "Ал Монитор". Едва 5% смятат, че сирийците трябва да решат сами.

Опозиционният лидер отговаря на тези настроения. Наскоро той заяви:

Този буен поток от хора, който се влива във вените ни, заплашва съществуването ни. Жените ни няма да могат да ходят по улиците.

Кемал Кълъчдароглу

Плакати за връщането на сирийците бяха разлепени в деня, в който сириец почина след сбиване с колега турчин в цех за чорапи в Истанбул.

Темата излезе на преден план, след като Синан Оган спечели над 5% от вота и обеща, че ще застане зад всеки, готов да пропъди бежанците и да маргинализира прокюрдските партии (на практика призоваващи да се гласува за Кълъчдароглу) от политиката.

Тъкмо това насочи вниманието на опозицията към нуждата да се мотивират националистите, особено сред младите турци, заели по-радикална позиция за сирийците заради усещането, че работни места, иначе за тях, са заети или от възрастните, или от "чужденците". Второто е вярно, защото е истина, че двама сирийци се наемат на цената на един турчин, каза преди няколко седмици в разговор с "Дневник" активистът от сирийската общност Таха ел Гази. Проблемът обаче е в трудовите права и експлоатацията, посочи той.

Различен е подходът на Ердоган. Той обвинява Кълъчдароглу в ксенофобия и отива по-далеч в защита на подхода си към сирийците:

Германия и Америка приемат сирийски бежанци. Те приеха месхетински турци. Толкова обикновена страна ли сме, че да не може да отворим вратите си за тнакива мигранти, както правят Америка, Германия, Франция?

Реджеп Тайип Ердоган

"Битката" на националистите

Въпреки това втвърдяване на тона Синан Оган обяви тази седмица, че подкрепя Ердоган. Позицията му не означава, че непременно ще бъде послушан, тъй като избирателите му са разнородни, някои - протестни. Западни медии интервюират негови гласоподаватели, които сега ще гласуват за Ердоган и такива, които ще гласуват за Кълъчдароглу.

Същевременно решението на Оган наклони везните още по-силно в полза на Ердоган, който се нуждае от по-малък брой гласове, за да поддържа преднината си пред Кълъчдароглу. Друг ход в националистическия лагер даде глътка въздух на опозицията: Юмит Йоздаг, друг националист, подкрепил Синан Оган и взел със своята Партия на победата на парламентарните избори над 1 млн. гласа., реши да подкрепи тъкмо лидера на опозицията. Това направиха и повечето други партии в разпадналия се алианс, издигнал Оган.

Кълъчдароглу неколкократно изрази почитта си към известни националисти в двете седмици преди балотажа. Наблегна на миграцията и тероризма, но внимава с въпросите, свързани с правата на кюрдите, предвид електоралната им тежест; предстои да се види дали споразумение, подписано с Йоздаг и поставящо част от тнези права под въпрос, ще отрази на подкрепата му в този сегмент. Засега прокюрдският блок по-скоро го подкрепя, но предстои да се види дали избирателите ще послушат. Тази предпазливост обаче няма да се хареса на част от електората на Оган, за който прокюрдските партии са свързани с терористи.

А за младите?

Кампанията на Кълъчдароглу бе ориентирана и към младите, доколкото този път включваше участие в популярен канал в "Ютюб"; един от ангажиментите му бе свързан с популярната сред геймъри платформа Twitch. Посланията му този пък бяха по-мрачнии, с призив турците да помогнат за измъкване от "тъмната яма".

"Ново начало" за опозицията?

Кълъчдароглу бе критикуван от привърженици за различни неща през кампанията: че му липсва харизма, че е твърде мек, че говори за алевитската си идентичност (а това отчужди сунитите), че, без да иска, стъпи върху молитвено килимче - а и че не е приел вместо него кандидат да е кметът на Истанбул Екрем Имамоглу.

Ако изгуби, според дипломатически събеседник на "Дневник" в Истанбул, той ще трябва да понесе цялата отговорност и има голяма вероятност да се наложи да се оттегли като лидер на Републиканската народна партия. Ще има силен натиск и срещу лидера на Добрата партия Мерал Акшенер, обвинявана, че не успя да отслаби другата крайнодясна формация, Партията на националистическото действие (ПНД), която е от лагера на Ердоган.

А къде е икономиката

Някои турци гласуваха "с портфейла си" предвид тежката икономическа криза. Въпроси като миграцията, идентичността и тероризма ще са важни. Но който и да дойде на власт, ще трябва да се справи с кризата, редом със съдбата на сирийците и кюрдския въпрос; на това залагат и инвеститорите, част от които недвусмислено очакват победа на Ердоган.

Икономиката, бежанците и правосъдието са водещи теми според проучване, направено за платформата "Ал Монитор". В същата анкета 52% от турците вярват на Ердоган за икономиката, 48 на сто - на Кълъчдароглу.

Привържениците на опозицията често изтъкват икономическите проблеми, а тези на Ердоган вярват, че само той може да ги реши (а не е част от причината). Според управляващата Партия на справедливостта и развитието икономическата тема е само средство за отклоняване на вниманието от връзките на опозицията с терористи; според опозицията, обратно, Ердоган само намира начини да отклони вниманието от икономиката.

Ердоган смята да продължи с иконономическия курс на насърчаване на износа и инвестициите в Турция - и на климат, който ги поощрява. Това за него означава и поддържане на хлабава парична политика с ниски лихви. "Ердономиката" притеснява някои инвеститори както с лихвите, така и със засилената интервенция на валутните пазари от последните две години. Валута и злато за десетки милиони долари вече са изразходени от резервите. Взети са скъпо струващи мерки за "изкуствено" (по думите на Пол Макнамара, директор за нововъзникващите пазари в мениджъра на активи GAM) поддържане на курса на лирата, близко до капиталовия контрол.

Тази седмица "Ройтерс" цитира свои събеседници в правителствените кръгове, според които сред властите вече има разногласия дали да се поддържа икономическият курс, или да се премине към по-ортодоксална политика, за да се ограничат инфлацията и обезценяването на националната валута. Особено когато курсът на лирата преминава психологическия праг от 20 за долар; през 2018 г. сривът тръгна от 4-5 за долар.