Дял на нощувките в туристически места през юли и август спрямо годишния им брой.
Данни на Евростат за нощувките в отделните страни от Европейския съюз през миналата година показват, че пикът е през юли и август. Това изглежда обичайно за летния сезон на почивките, но България изпъква с това, че почти половината (48%) от тях се падат през юли и август.
От своя страна, този показател за нощуването в места като хотели, къмпинги и места за кратък престой повдига въпроса какво прави секторът и държавата за по-добро качество (а не препълнени с туристи места) и разнообразяване на туристическата услуга, почивките и развлеченията както на българи, така и на гости. На трето място, изниква и въпросът какъв е бизнес моделът, при който най-големите приходи и наемане на персонал са фокусирани в 60 от 365 дни в годината, а в останалите месеци обектите не са достатъчно запълнени.
В ЕС само една страна е с по-изразена концентрация на нощувките - в Хърватия общите данни от юли и август се равняват на 59% от годишните. Следва Гърция с 43%. На другия край са Германия (26%) и Малта (25%).
Контрастите са видими и на европейско ниво. През август миналата година е имало 478 милиона нощувки (18% от годишните), през юли - 440 млн. (16%), докато през януари са били само 89 млн. (3%), следван от февруари със 111 млн. (4%).
Как са разпределени европейските нощувки по държави през август 2022 г.
Същото важи и за пристиганията на гости и колко се задържат. В юли и август са събрани 14% от всички за годината (127 и 128 млн. нощувки, съответно). В България този показател е 5 385 233 и 6 152 781 млн. нощувки.
Сравнението между пристигащите и броя на нощувките показва, че по това време пикът на нощувките е по-изразен от пика при пристигащите, т.е. гостите остават по-продължително време. Последното означава, че това са предимно туристи, т.е. имат нужда от подходящо настаняване за отдих, а не просто от легло за преспиване.
Пикът на пристигащите (в синьо) и на нощувките (в жълто).
Данните носят добра новина за сектора, защото летните нощувки практически са се изравнили с тези от 2019 г. и е завършило възстановяването от последиците от най-трудните години от пандемията от COVID-19. Но зимните показатели има още да догонват- за първите три месеца те изостават с между 17 и 30 процента от периода януари-март 2019 г.
Причините за това може да са най-различни, включително загубата на милиони руски туристи след началото на руската агресия на 24 февруари 2022 г., рязкото поскъпване на горивата и транспорта, рекордното от десетилетия темпо на инфлацията.
