© Reuters
Цяла Турция е победител", каза президентът Реджеп Тайип Ердоган, след като бе преизбран на балотажа в неделя. Този път президентът, който не пропускаше възможност да се присмее на противника си Кемал Кълъчдароглу и на политиките в подкрепа на ЛГБТ (дори в "обединяващата" си реч), говореше за победа на "85 млн. души", не само на гласувалите за него.
Единайсетата победа на Ердоган обаче го изправя пред много трудности. Дълбоко поляризираната атмосфера в Турция, създадена по негово време и която опозицията опитваше да нагнети още повече, като всява страх в последните две седмици, може да е по-малкият му проблем.
Трудното за Ердоган едва започва.
Предстои му да решава същинските проблеми на Турция, ефектът от които върху гражданите срина подкрепата за него сред част от жителите и го изправи пред най-голямото му изборно предизвикателство за 20 години.
"Турция се изправя пред трудни години, без значение кой ще спечели", заяви гост-изследователят от "Брукингс" Аслъ Айдънташбаш. "Страната, някога изгряваща звезда в периферията на Европа, е съсипана - съсипана от земетресения, от икономически трудности и преди всичко от поляризация."
Дълбоки бразди
Турция остава силно разделена страна. Резултатите от вота на 28 май бяха като тези от референдума на 16 април 2017 г., когато страната, по иницициатива на Ердоган, стана президентска Република. Ердоган спечели вчерашния балотаж с 52.16% при 47.84 за противника. Преди шест години 51.41% казаха "да" на Ердоган, 48.59 - "не".
При това Кемал Кълъчдароглу бе смятан за "най-лесния" му противник от серията, срещу които Ердоган можеше да се изправи: кметовете на Истанбул или Анкара, Екрем Имамоглу и Мансур Яваш, или дори националистическия лидер Мерал Акшенер. Ердоган събра огромно множество от поддръжници пред президентския комплекс в Анкара, който не се отваря за граждани - според него 320 хил. души. Те обаче представляаха 27.7 млн. гласували за него; други 25.4 млн. не успя да убеди.
Характерната и за Запада "културна война", която той използва в кампанията (не само с националистически и религиозни, но и с хомофобски коментари), сплоти базата му и раздели част от потенциалните му противници, но сега той трябва да управлява всички.
Ердоган има "историческа възможност" да покаже, че може да управлява и двете страни и да "обедини страната и да продължи с приобщаващ дневен ред, който ще оправи икономиката, ще зададе тон за следващия етап във външната политика и за потенциални конституционни промени в парламента", казва в интервю за "Ал Джазира" старшият съветник в консултанската организация Albright Stonebridge Group Хакан Акбаш. Ердоган може да е победител за 11-и път, този път "разликата е едва над 2 млн. гласа, а това означава, че страната е разделена надве", продължава той.
Омекотяване на удара
Задълбочаващата се пропаст в Турция далеч не е резултат само от "културни войни". Годишната стойност на инфлацията е около 44%. Лирата загуби 80-90% от стойността си от 2018 г. насам. Снощи кризата бе забравена, но Ердоган успя да омекоти - временно - въздействието ѝ върху турците с увеличаване на заплати, раздаване на помощи, ангажимент за временно безплатен газ. Помогнаха и финансови договорки с други държави (например схемата за депозити за 5 млрд. долара на Саудитска Арабия), по които не е известно дали предстоят плащания от турска страна.
В края на април представител на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в разговор с "Дневник" обясни, че голяма част от държавните средства досега отишли за инфраструктурни проекти, но всичко нужно било построено; държавата вече имала възможност за социални разходи.
На поддръжниците си, както изтъкна Фарук Йоздемир от местната власт в Истанбул, партията засега предлага просто "доверие". Ердоган обаче не отрича, че инфлацията е най-тежкият проблем пред Турция. Цената на храните, наема и други ежедневни стоки расте. Много икономисти свързват отчасти кризата с неортодоксалната му монетарна политика, с ниски лихви, допринесли за срива на лирата под 20 за долар.
Ердоган обеща и да приоритизира възстановяването на опустошените от земетресението райони: стотици хиляди жилища трябва да бъдат изградени, половината - до идната зима, когато се навършва година от труса. Това също ще се отрази тежко на държавната хазна.
© Reuters
Миналата седмица експерти, с които разговаря "Ню Йорк таймс", предупредиха, че повишените (предизборни) правителствени разходи за заплати и помощи и натискът върху лирата може да се отразят на икономиката в следващите месеци. Валутните резерви на турската централна банка паднаха под нула за пръв път от 21 години по-рано тази седмица.
Предвид глобалната мрежа от търговски връзки всяка нестабилност ще има и международен отзвук.
Сирийците
Кризата създаде напрежение в турското общество и отприщи вълната антисирийски и антимигрантски настроения от последните няколко години. Крайната десница, в лицето на радикални нейни представители като Юмит Йоздаг (подкрепил Кълъчдароглу), успя да наложи впечатлението, че Турция има 10-12 млн. мигранти - число, за което няма доказателства.
Опозицията втвърди тона и обеща да върне всички сирийци в родината им. Ердоган е раздвоен: от една страна, той каза миналата седмица, че щом Германия и САЩ могат да приемат сирийци, турци месхетинци и други, Турция не може да е толкова "обикновена" страна, че да не може да посрещне избягалите от войната с отворени обятия.
Едновременно с това от години той работи по създаване на условия за "доброволно връщане" на 3.3-3.6 млн. сирийци (данните варират в зависимост от разнопосочните сведения за броя на върналите се) в северната част на страната. В разговори с "Дневник" миналия месец някои турски избиратели посочиха идването на сирийците като причина да спрат да подкрепят Ердоган.
Проблемът се задълбочи с ожесточаването на конкуренцията за работни места и повишаване на безработицата в Турция. Колкото повече време минава, толкова повече сирийци вероятно ще останат: в края на следващия мандат на Ердоган още от тях ще са се влели в пазара на труда, ще са напълно интегрирани младежи, владеещи турски по-добре от арабски. Най-малките, родени в Турция, дори няма да знаят арабски.
За връщането на онези, които биха искали, осигуряването на условията не зависи само от Турция, а и от отношенията със Сирия и режима на Башар ал Асад, които президентът тепърва трябва да възстановява (както иска да направи).
Всичко останало
Освен това Турция ще продължи да действа в сложна вътрешно- и външнополитическа среда.
Войната в Украйна (в която Анкара продължава да играе ролята на посредник), прекрояването на близкоизточната геополитика, заплахата, която вижда Турция в свързваните с Кюрдската работническа партия (ПКК) кюрдски бойци в североизточна Сирия и с позициите на ПКК в Ирак ще продължават да насочват вниманието на Турция.
Неизбежно това нагнетява и кюрдския въпрос, който предвид исканията на една десета от турските избиратели, гласуващи за основните кюрдски сили - демократизация, езикови права, автономия - ще продължи да е част от дневния ред. Турция още не е решила конфликта с ПКК: заради земетресението групировката обяви тишина в последните месеци.
Във всеки опит за решаването на кризите Ердоган ще трябва да се съобразява и с крайнодясната Партия на националистическото действие (ПНД), която крепи мнозинството му. Тежестта ѝ в този съюз нараства, докато броят депутати на Ердоган намалява с времето. Той ще трябва да се съобразява и с поляризиращия тон от опозицията.
Нов съперник
Основният му съперник Кемал Кълъчдароглу не призна изрично загубата си. Същевременно срещу него има призиви за оставка начело на Републиканската народна партия (РНП), водещата опозиция, в полза на в по-голяма степен избираема фигура като кмета на Истанбул Екрем Имамоглу.
В дните преди изборите се чуха коментари, че загубата на 74-годишния Кълъчдароглу ще създаде възможност опозицията да излъчи нов кандидат на следващите избори и е възможно той да е тъкмо 51-годишният Имамоглу. Последният бе и фаворитът на част от опозицията.
Дори Имамоглу да има по-голям шанс, следващият редовен вот би трябвало е чак през 2028 г. Ердоган обаче отсега ще трябва да мисли за местните избори, на които загуби големите градове през 2019 г. и които трябва да опита да си върне през 2024. Имамоглу стана символ на загубата на подкрепа за управляващите в турските мегаполиси. Ако тенденцията се запази, управляващите ще продължат да губят лостове в сърцето на турската икономика.
