Богатите страни харчат милиарди за климата, но част от парите отиват за странни проекти

Архивна снимка от наводнение през 2022 г. в Пакистан

Италия е помогнала на търговец на дребно да отвори магазини за шоколад и сладолед в Азия. САЩ са предложили заем за разширяване на крайбрежен хотел в Хаити. Белгия е подкрепила филма "Червена земя" ("La Tierra Roja"), любовна история, която се развива в аржентинската тропическа гора. А Япония финансира нова въглищна централа в Бангладеш и разширяване на летище в Египет.

Финансирането за петте проекта възлиза общо на 2.6 млрд. долара, като всички четири страни броят подкрепата си за т. нар. "климатично финансиране" - грантове, заеми, облигации, капиталови инвестиции и други приноси, предназначени да помогнат на развиващите се страни да намалят въглеродните емисии и да се адаптират към затоплящия се свят. Това се разбира от специален репортаж на агенция "Ройтерс".

Развитите страни обещаха да отделят общо 100 млрд. долара годишно за тази цел, което те потвърдиха по време на преговорите за климата в Париж през 2015 г., когато беше сключено фундаменталното Парижко споразумение. Финансирането допринесе Япония и САЩ да станат две от петте страни с най-голям принос.

Въпреки че въглищна централа, хотел, магазини за шоколад, филм и разширяване на летище не изглеждат като усилия за борба с глобалното затопляне, това не е попречило на правителствата, които ги финансираха, да ги докладват като такива на ООН и да ги броят към предоставените от тях средства за борба с климатичните промени.

По този начин те не са нарушили никакви правила. Това е така, защото обещанието беше направено без официални насоки за това какви дейности се смятат за климатично финансиране. Въпреки че някои организации са разработили свои собствени стандарти, липсата на единна система за отчетност е позволила на страните да създадат свои собствени. От структурата на ООН за климатичните промени са заявили пред "Ройтерс", че страните сами решават дали да наложат единни стандарти. Развитите страни се възпротивиха на това.

"Това е дивият, дивият запад на финансирането", изтъква Марк Йовен, заместник-министър на финансите на Филипините, който представлява страната на преговорите за климата на ООН, като допълва: "По същество каквото и да наричат финансиране за климата, това е финансиране за климата."

Четирите страни защитиха програмите си като добре обосновани. Японските власти смятат, че проектите за електроенергия и летище са зелени, защото включват по-чисти технологии или устойчиви характеристики. Американски официален представител е казал, че проектът за хотел е от значение, защото включва контрол на водите при бури и мерки за защита от урагани. Говорител на белгийското правителство е защитил броенето на гранта за филма за тропическите гори като финансиране за климата, тъй като във филма се засяга темата за обезлесяването, което е двигател на климатичните промени. Официален представител на италианското правителство е посочил, че Италия има за цел да вземе предвид климата при цялото си финансиране, но не е уточнил как магазините за шоколад са постигнали тази цел.

Развитите страни са отчели повече от 40 000 преки вноски към финансовата цел на обща стойност над 182 млрд. долара за периода от 2015 до 2020 г., последната година, за която има налични данни. В опит да разберат как са били похарчени тези пари, репортери от "Ройтерс" и Big Local News, програма по журналистика в Станфордския университет, са проучили хиляди документи, които страните са изпратили на ООН, за да документират приносите си.

Липсата на прозрачност в системата е направило невъзможно да се каже колко пари отиват за усилия, които наистина помагат за намаляване на глобалното затопляне и неговото въздействие.

От страните не се изисква да докладват подробности за проекта. Описанията, които разкриват, често са неясни или несъществуващи - до такава степен, че в хиляди случаи те дори не идентифицират страната, в която са отишли парите. Дори получаващите страни, изброени в докладите, понякога не са могли да кажат как са изразходвани парите.

"Не можете наистина да следвате парите, да проследявате парите, да проследявате въздействието", подчертава Ромен Уейкманс, старши научен сътрудник, специализиран в климатичното финансиране във Финландския институт по международни отношения.

Развитите страни обещаха 100 млрд. долара годишно финансиране, за да помогнат на развиващите се страни да намалят емисиите и да управляват въздействията на климатичните промени. Те все още не са изпълнили целта. От 2015 до 2020 г. 35 правителства са отчели общо над 182 млрд. долара във вид на грантове, заеми, облигации, капиталови инвестиции и други приноси.

Финансиране на странни проекти, нямащи общо с климата

Прегледът на "Ройтерс" и Big Local News е обхванал около 10% от общия брой отчети до ООН. Той е показал най-малко 3 млрд. долара, похарчени не за соларни панели или вятърни паркове, а за електроенергия от въглища, летища, борба с престъпността или други програми, които правят малко или нищо за облекчаване ефектите от климатичните промени.

Петима специалисти по климата, включително университетски професори, изследователи и правителствени служители, фокусирани върху климатичното финансиране, са се съгласили, че проектите, идентифицирани от "Ройтерс", имат малка или никаква пряка връзка с климатичните промени.

Повече от 65 млрд. долара са били отчетени толкова неясно, че е невъзможно да се каже за какво са платени парите. Някои от тези документи дори не посочват континент, където са изпратени парите.

А повече от 500 млн. долара са били отчетени за проекти, които по-късно са били зачеркнати без изплащане на средства. Страните все още твърдят, че парите отиват за изпълнение на техните обещания за климатично финансиране.