Много българи си падат по Путин и Орбан и харесват демокрацията, но не либералната

Една година след началото на руската агресия срещу Украйна почти една трета (32%) от българите имат положително отношение към Владимир Путин. Почти два пъти повече (60%) са тези с отрицателно мнение за него, показва социологическо проучване сред 8 държави от Източна Европа, публикувано преди дни от словашкия изследователски институт GLOBSEC (в България е проведено от "Алфа рисърч").

В компанията на гражданите на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Литва и Латвия българите демонстрират най-големи симпатии към Путин. В Унгария, където премиерът Виктор Орбан откровено говори в подкрепа на Москва, сключва нови газови сделки с Русия и няколко пъти блокира санкции на ЕС, една пета (21%) от населението харесва Путин и 71% имат отрицателно отношение към него.

Авторите на годишния доклад за тенденциите в Източна Европа цитират Румена Филипова от Института за глобални анализи да казва:

"Независимо от войната на Кремъл в Украйна, Путин се радва на високо одобрение в България в сравнение с други европейски държави. Това се дължи отчасти на доминирането на руската пропаганда в България, подсилваща проруските настроения и пречи на обективен обществен дебат по въпроса. В резултат българите остават разделени в мнението си за конфликта и дори по въпроса кой е отговорен за започването на войната."

Само в България и Словакия под половината анкетирани обвиняват Русия. В Унгария осъждащите Москва за агресията се е увеличил за година до 54% (обвиняващите Запада са 19%).

44% от българите вярват, че Русия е виновна за войната в Украйна (намаление от 50% през 2022 г)
32% са убедени, че вината е в Запада, провокирал Русия (още 15% смятат, че вината е на Украйна, която потискала рускоезичните си граждани).

В седем от осемте държави (без Словакия) мнозинството не смята САЩ за заплаха за сигурността. Но масираната информационна кампания срещу ключовият съюзник и гарант за района постига резултати в някои части от обществото.

Ако преди войната (през 2021 г.) в България 16% са смятали Америка за заплаха за сигурността, през 2022 г. този дял се у удвоил до 33% и остава на това ниво и през март тази година. За няма и две години (от 2021 до началото на 2023) е намаляла от 27% на 20% групата българи, определящи САЩ като стратегически партньор.

Проучването показва още, че българите са с най-ниско доверие в защитната роля на НАТО - само 53% вярват, че членството в алианса възпира враждебни държави да нападнат България. Словакия се колебае също толкова, но във всички останали увереността, че са защитени, е в рамките на 73-79 процента.

Българите не вярват и на собствената си армия, че ще ги защити. През миналата година тази увереност е паднала под 50% и не се е възстановила през 2023 г. Като водеща причина се сочи руската агресия, накарала мнозина да се замислят в какво състояние е националната отбрана. Но за България и Словакия има още нещо: "масово и систематично недоверие и към националните, и към международните институции".

Българите харесват Си Цзинпин, но не знаят много за него

В никоя от обхванатите от изследването държави не обичат толкова много китайския лидер Си Цзинпин, колкото в България.

Над една трета (36%) имат положително отношение към него, а негативно - 25%. Във всички останали неодобряващите президента на Китай са повече от одобряващите го. В Литва, която влезе в конфликт с Пекин заради откриването на представителен офис на Тайван, 62% не одобряват Си Цзинпин и само 2% имат положително отношение към него.

Дял на възприемащите Китай като заплаха – през 2022 г. (в синьо) и 2023 г.

Общата тенденция в района е намаляване на липсата на информация за китайския лидер от средно 49% на 30% успоредно с увеличаване на негативното отношение към него от 32% на 50%.

"От 2021 г. насам Си Цзинпин е значително повече разпознаван в целия регион, но това е довело само до повишаване на отрицателните възприятия за китайския президент. Това може да е причинено от неофициалното привеждане на политиката на Пекин за Украйна по-скоро към позицията на Москва", коментират авторите на доклада. Те отбелязват относително високата популярност на Си Цзинпин в България, но и допълват:

40% от българите все още не знаят кой е Си Цзинпин или не могат да изразят мнение за него.

GLOBSEC Trends 2023

Транспарант "Демокрация завинаги", разпънат над поредния многохиляден протест в Израел срещу опита на премиера Бенямин Нетаняху да ограничи правата на съдебната система.

Харесват демокрацията, но не толкова либералната демокрация

Средно четири пети от анкетираните в осемте държави, обхванати от проучването, оценяват демокрацията като "добра система" за управление. В България подкрепящите я са 74%, но когато ги попитат дали същото важи за "либералната демокрация" този дял рязко спада до 50%.

И в двата случая това не са нито най-категоричната, нито най-слабата подкрепа за демокрацията в проучването.

Авторите коментират, че резултатите са сигнал, че "възходът на някои лидери с авторитарни тенденции не означава непременно, че гражданите желаят алтернативна система на управление". (Бел.ред. - в Унгария, например, въпреки все по-лошите оценки за режима на Виктор Орбан и партията му "Фидес" 82% одобряват демокрацията, а 61% - либералната ѝ версия.) "Това по-скоро може да се разглежда като форма на протест срещу определени правителства и/или техните политики, или липсата на такива, сред определени сегменти от населението."

Какъв дял се съгласяват с твърденията: "Демокрацията е система, основана на равенство, човешки права, свобода и върховенство на закона" (в синьо) и същото изброяване на съставни елементи, но когато става дума за "либералната демокрация"( в розово).

Това не отменя факта, че след десетилетие на системно очерняне на "либерализма" и правозащитниците от злонамерени външни и национални играчи в политиката и обществото като нетипични за съответната страна и привнесени заради чуждесктранни интереси, изразът "либерална демокрация" предизвиква отрицателни емоции в някои страни, уточняват авторите. Такива са България, Латвия и Словакия.

С цел постигане на възможно най-спонтанна реакция анкетьорите са използвали серия от 9 произволно подредени твърдения, в които са вмъкнати двата въпроса за отношение към "демокрацията" и "либералната демокрация". В Чехия, Полша или Румъния хората нямат толкова голям проблем с либералната демокрация.

Българите - по-големи орбанисти от унгарците

Симпатиите на много българи към автократи и "нелиберални лидери" се виждат и в отношението към Виктор Орбан. Одобрението за него е най-високото сред осемте анкетирани държави и заедно с резултата от Словакия в двете държави харесват унгарския лидер повече от самите унгарци.

В действителност тази "икона" на нелиберализма не е особено популярна в Централна и Източна Европа - средно 31% имат положително отношение към него, а там, където го харесват, има отчетливо проруски възгледи.

В доклада се обръща внимание още на това, че одобрението за Орбан е по-високо в страни с ниско доверие към собственото правителство. В България през март тази година само 27% от анкетираните са дали положителна оценка на правителството, в Словакия - 18%.

В Унгария кабинетът на Орбан е одобряван от 39% - рязък спад след 55% през април 2022 г., когато бяха парламентарните избори, спечелени след месеци на щедри финансови трансфери от държавата и ангажименти за социални помощи. В немалка степен заради тези политики на правителството Унгария завърши 2022 г. с най-високата годишна инфлация (25%) в ЕС срещу 10.4% за 27-те страни от съюза и следващата я в района Чехия с 16.8%. Храни и безалкохолни поскъпнаха официално с почти 48%, енергията - с близо 56%.

Всичко, което трябва да знаете за: